През последните месеци в Северна Македония се натрупаха поредица от събития, които пораждат все по-сериозни въпроси за посоката на развитие на страната, за отношението към гражданите с българско самосъзнание и за влиянието на сръбските политически и културни наративи върху общественото пространство.

Особено тревожни са случаите, при които граждани на Република Северна Македония, които открито заявяват българската си идентичност, се оказват обект на институционален натиск, обществени кампании или наказателни процедури за публикации в социалните мрежи. В редица от тези случаи спорните публикации не съдържат призиви към насилие, етническа омраза или дискриминация, а представляват изразяване на исторически, културни или национални възгледи. Това поставя въпроса дали в страната не се формира среда, в която свободата на изразяване се прилага по различен начин в зависимост от националната идентичност на гражданите.

Паралелно с това продължава да прави впечатление избирателният подход към историческите интерпретации. Само преди дни президентът Гордана Силяновска-Давкова отказа пред БГНЕС да осъди публичните твърдения на сръбски учени и общественици, които продължават да определят територията на днешна Северна Македония като „Стара Сърбия“ или „Южна Сърбия“. Подобни определения са дълбоко свързани със сръбските национални концепции от края на XIX и началото на XX век и са използвани като идеологическа основа за политически претенции към Македония.

Липсата на категорична реакция от страна на държавния глава контрастира с чувствителността, която институциите в Скопие демонстрират по отношение на всяко българско историческо или културно присъствие в страната. Тази асиметрия неизбежно поражда въпроси относно стандартите, които се прилагат към различните национални наративи.

Показателни са и събитията, организирани през последните години в памет на сръбската армия след Балканските войни и Първата световна война. На част от тези чествания присъстват представители на държавните институции на Северна Македония и официални лица от правителството в Скопие. За мнозина учени подобни прояви представляват фактическо легитимиране на период, който дори македонските историци определят като време на сръбска военна и административна окупация на Вардарска Македония.

Тази тенденция се развива на фона на все по-честите предупреждения от европейски институции относно рисковете от засилващо се външно влияние в региона. В различни дискусии и оценки в рамките на Европейския парламент многократно е поставян въпросът за ролята на концепцията „Сръбски свят“ – политически проект, който според неговите критици цели изграждането на пространство на сръбско политическо, културно и медийно влияние извън границите на Сърбия.

Опасенията на европейските наблюдатели са, че подобни идеи могат да подкопаят процесите на европейска интеграция и да засилят националистическите тенденции в региона. За Северна Македония рискът е особено чувствителен поради историческите, езиковите и медийните връзки със Сърбия.

Допълнително значение има и информационната среда. Значителна част от международното съдържание, достигащо до аудиторията в Северна Македония, преминава през сръбски медии или през медийни мрежи, които препубликуват съдържание от сръбското информационно пространство. Европейски анализатори нееднократно са отбелязвали, че част от тези канали разпространяват позиции, близки до руските външнополитически послания по теми като войната в Украйна, отношенията между Русия и Запада, както и бъдещето на Европейския съюз.

Така Северна Македония се оказва на пресечната точка между две различни визии за своето бъдеще. От едната страна стои европейската перспектива, основана на върховенството на закона, защитата на човешките права и уважението към различните идентичности. От другата страна са политически и исторически наративи, свързани със сръбския национализъм и с геополитически концепции, които често влизат в противоречие с европейските принципи.

В този контекст отношението към гражданите с българско самосъзнание придобива значение, което далеч надхвърля рамките на двустранните отношения между София и Скопие. То се превръща в тест за способността на Северна Македония да гарантира свободата на словото, равноправието на своите граждани и независимостта си от външни политически влияния.

В крайна сметка въпросът вече не е само как Северна Македония гледа на своето минало. Все по-важен става въпросът какво бъдеще избира страната – европейско, основано на плурализъм и демократични стандарти, или такова, в което историческите митове и външните влияния продължават да определят политическия дневен ред.

Затова Европейският съюз и Съединените щати не бива да подценяват процесите, които протичат днес в Северна Македония. Тук не става дума само за фалшифициране на исторически факти и събития, включително на ролята на САЩ и Европа в миналото, както и за процеси, свързани със свободата на словото и правата на гражданите с българско самосъзнание. В по-широк план се наблюдава натрупване на фактори, които създават благоприятна среда за засилване на външнополитическо, идеологическо и информационно влияние. Когато исторически ревизионизъм, националистически наративи, зависимост от чужди медийни центрове и ограничаване на критичните гласове започнат да се преплитат, възниква риск от постепенно отдалечаване от европейските демократични стандарти. Ако този процес бъде пренебрегнат, Северна Македония може да се превърне в една от най-уязвимите точки на Балканите за влияние на външни фактори, чиито стратегически интереси не съвпадат нито с европейската интеграция на региона, нито с дългосрочната стабилност на Югоизточна Европа. І БГНЕС

---------

Анализът е подготвен от Отдел „Международна информация“ в БГНЕС