Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска Давкова определи като губене на време разясняването на историческата истина и разрешаването на историческите въпроси. Тя поиска да „бъде разрешено“ на страната да се европеизира, предаде БГНЕС

В последния анализ за „Медийно отразяване на справянето с миналото“, който бе представен преди два дни в Белград, Северна Македония бе дадена за пример където има „институционалното и общественото безразличие към процеса на справяне с миналото“. Според анализа Северна Македония постепенно се превръща в една от базите за производство на дезинформационно съдържание.

„Нека ни бъде позволено да се европеизираме по пътя, да станем съвместими с това, което изискват Копенхагенските критерии. Как? Като не губим време за решаване на исторически въпроси, тъй като те са изключени от идентичностните и конститутивните актове на ЕС, чрез член, който предвижда уважение към националната и културната идентичност, и да се концентрираме върху европеизацията“, каза Гордана Силяновска Давкова в интервю за държавната агенция МИА, което ще бъде публикувано изцяло тези дни.

В разговора Давкова дава оценки за процеса на разширяване на ЕС и твърди, че „европейският конституционализъм не може да съществува, ако не се спазват собствените му ценности“. Тя анализира и Договора за ЕС и „призовава към уважение на достойнството, свободата, равенството, демокрацията, върховенството на правото и човешките права, включително правата на малцинствата". Това е пряко свързано с Копенхагенските критерии от 1993 година“, казва президентката Гордана Силяновска-Давкова и добавя, че към този член се позовава и член 49 от Договора за ЕС, който гласи, че изпълнението на тези условия е не само политическо, но и правно изискване за членство.

„Още по-важен, и може би по-релевантен за нашия случай, както тя посочва, е член 4, параграф 2 — „нещо, което в конституционното право наричаме клауза за национална идентичност, защото ясно се казва, че Съюзът ще уважава равенството на всички държави членки, не само на тези вътре, но и на онези, които желаят да влязат“.  „Защо? Защото това се отнася до националната идентичност, до културната идентичност и най-важното — до присъщите фундаментални политически и конституционни структури на държавата“, добавя президентката.

В разговора тя коментира и Договора за приятелство и добросъседство между РСМ и България от 1 август 2017 година, който властите в Скопие отказват да спазват. Давкова дори обвинява България „че не се държи приятелски“.

„Значи приятелство и добросъседство, а не вражда и вето. Същността на приятелството и добросъседството е в преамбюла на договора. Там се казва, че нашият съсед ще ни помага по пътя със собствения си опит и ще ни отвори пътя към Европейския съюз — това звучи почти скандинавски. Но не е така“. Това са точните думи на президента на Северна Македония по отношения на Договора и България. 

Властите в Скопие многократно са казвали, че нямат никакво намерение да изпълнят Преговорната рамка за започване на преговори за членство в ЕС. Лично премиерът на РСМ каза, че той може да чака и десетилетия за започването на преговори.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие Преговорната рамка, която бе одобрена от всички държави членки на ЕС. Според документа, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него. Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. I БГНЕС