Серия от изказвания на сръбски политици предизвика ново напрежение между Белград и Прищина, след като бившият директор на сръбската служба за сигурност БИА Александър Вулин заговори за действия срещу хора, които според него водят „антисръбска политика“.

Той е известен с подкрепата си за концепцията за т.нар. „Сръбски свят“, която предвижда политическо и културно обединение на сърбите в региона. Под санкциите на САЩ и Великобритания е заради мащабна корупция, незаконен трафик на оръжие, връзки с организираната престъпност и други обвинения. Подкрепя последователно връзките на Белград с Русия и Китай.

По време на телевизионно участие в началото на март Вулин, приближен до президента Александър Вучич, направи сравнение с методите на израелската разузнавателна служба „Мосад“.

„Сръбската държава трябва да действа. Бих помолил нашите служби да изготвят ясен план как ще се справим с хората, които са носители на антисръбска политика. Нека се замислят какво може да им се случи. Ако Израел може, ако „Мосад“ може, защо сръбската служба да не може? Това не е нещо, което никога не сме правили. Ние знаем как се прави“, каза Вулин.

Тогава той спомена и премиера на Косово Албин Курти.

„Курти няма проблем да нарушава всяко споразумение и не се страхува, че някога ще бъде наказан. Не се страхува, че нещо ще се случи нито на него, нито на хората около него“, заяви Вулин.

Изказването предизвика остра реакция в Прищина. Косовският вътрешен министър Джелал Свечла определи думите му като „неприемлива и дълбоко тревожна заплаха“.

„Да се правят аналогии с конфликт, белязан от открита война и операции срещу обявени врагове, и да се използват по отношение на министър-председателя на Република Косово означава нормализиране на логиката на тайни операции като инструмент за заплаха и дестабилизация на Балканите“, заяви Свечла.

Той подчерта, че изказванията на Вулин са особено притеснителни заради дългогодишната му роля в сръбските структури за сигурност и връзките му с Москва. Свечла припомни, че Съединените щати наложиха санкции на Вулин заради връзки с руски разузнавателни структури.

Косовският министър посочи и исторически случаи на убийства на албански политически активисти по времето на Югославия.

„Когато Вулин казва, че сръбските служби „знаят как да го направят“, това напомня за опасен прецедент“, каза той, като спомена убийствата на Юсуф и Бардош Гервала и Кадри Зека.

Свечла съобщи още, че през втората седмица на февруари косовските власти са задържали двама граждани на Беларус и един руски гражданин, които са влезли незаконно в Косово след престой в Сърбия. По думите му те имали военен опит, обучение с експлозиви и оборудване за навигация и оперативно планиране. Разследването продължава.

Отделно косовският министър на отбраната Еюп Мачедонци реагира на изказвания на сръбския президент Александър Вучич, направени при представянето на националната стратегия „Сърбия 2030“, в които той отново заяви, че Белград не признава независимостта на Косово.

„Изказванията на Александър Вучич, че Косово е част от Сърбия и че „в момента няма партньор в Косово за разговор“, са продължение на политически наратив, който отрича реалността и поддържа напрежението в региона“, каза Мачедонци.

Той подчерта, че Косово е независима и суверенна държава с легитимни институции, произтичащи от демократичната воля на гражданите, и че тази реалност е необратима.

Мачедонци изрази и тревога от плановете на Сърбия за значително увеличаване на военните способности, включително по-високи разходи за отбрана, нови оръжейни системи и развитие на технологии за дронове.

„Когато тези процеси се съчетават с териториални претенции към Косово и с реторика, която отрича нашата държавност, това създава реални опасения за сигурността и стабилността в региона“, заяви той.

Косовските власти припомниха и въоръженото нападение през септември 2023 г. в село Банска в Северно Косово, което Прищина определя като терористична атака, организирана от паравоенни структури, подкрепяни от Сърбия.

Новият обмен на обвинения идва на фона на сложната геополитическа ситуация, при която Сърбия се опитва да балансира отношенията си между Европейския съюз и традиционните си връзки с Русия.

Вулин е сред най-гласовитите поддръжници на стратегическо партньорство с Москва. По време на среща с руския президент Владимир Путин той заяви, че Сърбия е не само стратегически партньор, но и съюзник на Русия.

„Сърбия никога няма да стане член на НАТО и никога няма да въведе санкции срещу Руската федерация“, каза той.

Съединените щати наложиха санкции на Вулин през юли 2023 г. заради корупция, връзки с организираната престъпност и сътрудничество с руските разузнавателни структури.

Вулин по-късно подаде оставка като ръководител на сръбската разузнавателна агенция БИА, заявявайки, че иска да избегне допълнителен международен натиск върху Сърбия.

Новата размяна на остри изявления между Белград и Прищина отново показва крехкото равновесие на Западните Балкани повече от две десетилетия след разпада на Югославия.

Косово е признато от над сто държави, но Сърбия продължава да отхвърля неговата независимост, а диалогът между двете страни с посредничеството Европейския съюз, многократно се оказва в задънена улица.

Според косовските власти изказванията на Вулин са повече от политическа реторика и показват, че Косово често се разглежда не като партньор за преговори, а като обект на политическа конфронтация. | БГНЕС