През цялата история Балканите често са били описвани като геополитически кръстопът, където регионални и световни сили се съревновават за влияние.

Днес тази нестабилна география вече не е просто живописен транзитен коридор или зона за следвоенно възстановяване. Тя се е превърнала в стратегическо пространство, където се чертае нова глобална карта. Особено в контекста на Западните Балкани – регион, превърнат в слаб, крехък и лесно управляем – ожесточените борби за идентичност се определят от визиите за бъдещето на големите световни сили.

Балканите притежават огромно военно и търговско значение благодарение на транзитните коридори между Черно море, Адриатика и Средиземно море, както и заради природните си ресурси и богатства в недрата си. Днес, когато в Европа се чуват все по-силно предупреждения за възможна Трета световна война, а конфликтите в Близкия изток заплашват да се прехвърлят към Средиземноморието, Балканите се оказват в самия епицентър на многопластови конфликти. Регионът се променя под влиянието на действията на глобалните играчи – от разузнавателни операции и демографско инженерство до икономическа конкуренция.

Албания привлича чуждестранен интерес

Неотдавнашните масови протести в Албания ясно показаха как глобалният капитал се пресича с геополитическите тревоги. В центъра на недоволството се оказа остров Сазан, разположен в западната част на страната.  Правителството на министър-председателя Еди Рама наскоро прие законодателни промени, които проправят пътя за мащабен проект за луксозен туризъм, управляван от компанията Affinity Partners – инвестиционен фонд, собственост на Джаред Къшнър, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп. Общественото недоволство обаче не се ограничава само до опасения за екологични щети. В регион, изключително чувствителен към външна намеса, проектът поражда страхове от своеобразна „тиха окупация“. Тези опасения се засилват от твърдения, че израелски инвеститори купуват земя на Балканите чрез придобиване на гражданство. 

Изказванията на албанския академик Фрединант Хасмуча ясно разкриват причините за тези тревоги. Той посочва като показателен факт увеличаването на полетите между Тел Авив и Тирана до два ежедневни курса в двете посоки. Според него след пандемията 68 компании, свързани с Израел – 54 основани директно от израелци и 14 съвместни дружества с албански партньори – са започнали дейност в секторите туризъм, недвижими имоти, енергетика и услуги.

Хасмуча твърди, че израелските инвеститори прикриват покупките на имоти и придобиват земя чрез използване на гражданство от различни европейски държави като България и Румъния или чрез директно придобиване на албанско гражданство. Той обръща внимание, че туристическите проекти по южното крайбрежие на Албания, в които участва и Къшнър, имат не само икономическа, но и сериозна геополитическа стойност.  Според него тези инвестиции не представляват само вход към Европа, Адриатическо и Средиземно море, а се намират и в непосредствена близост до стратегически военни обекти като военноморската база Пашалиман в Албания, където присъства и турският флот. Академикът смята, че зад процеса стоят далеч по-мащабни глобални геополитически изчисления, прикрити под формата на туристически инвестиции. 

Тази ситуация последва сериозните вътрешни разделения, предизвикани от откритата дипломатическа подкрепа на Еди Рама за израелските политики по време на посещението му в Кнесета през януари 2026 г.  В изказването си пред израелския парламент Рама заяви: „Докато Хамас не бъде напълно унищожен, двата милиона затворници в Газа никога няма да бъдат истински свободни и никакъв мир няма да бъде траен.“  Освен това той благодари на Израел за помощта в областта на киберсигурността и обяви разширяване на военното сътрудничество между двете държави. „За нас Израел е приятел. Ще продължим да задълбочаваме сътрудничеството си в областта на отбраната, сигурността, киберсигурността и борбата с тероризма. Израел е ориентир, който всяка сериозна демокрация трябва внимателно да изучава“, заяви Рама.

В Албания сътрудничеството с Израел в сферите на сигурността, правоохранителната дейност и киберсигурността достигна нов етап след мащабните ирански кибератаки срещу Тирана през 2022 г. Това доведе до подписването на официален протокол за сигурност и разузнавателно сътрудничество между двете държави през 2023 г.

Религиозно инженерство

Едновременно с това в Албания се осъществява по-фина форма на инженерство на идентичността, насочена към мюсюлманското население на региона. Наскоро „Баба Монди“, лидер на Бекташийския орден, се срещна с папата във Ватикана, за да обсъди идеята за създаването на суверенна бекташийска микродържава в Тирана, по модел на Ватикана.

Иронията в това лидер на мюсюлманска общност да се консултира с католически духовен водач за създаването на суверенна мюсюлманска държава не убягна на наблюдателите. Критиците твърдят, че този проект е внимателно изчислен политически инструмент, предназначен да разруши традиционната мюсюлманска тъкан на Балканите и пряко да противодейства на историческото „меко влияние“ на Турция в региона. Ентусиазираната подкрепа на Еди Рама – християнски лидер – за създаването на изключителна микродържава за конкретен суфийски орден засилва подозренията, че западните сили се опитват да разделят регионалните мюсюлмани в услуга на собствените си архитектури за сигурност. Тези аргументи и опасения намират силно потвърждение в официалните реакции и геополитическите анализи след обявяването на проекта. Мюсюлманската общност на Албания (KMSH) незабавно се противопостави на инициативата, публикувайки официална позиция, в която предупреди: „Подобни инициативи създават опасен прецедент и застрашават религиозната хармония в страната. Ислямската религия е едно цяло. Държавност, основана на сектантски разделения, е неприемлива.“

Това пряко потвърждава опасенията за разцепване на традиционната мюсюлманска общност.

Освен това геополитическият експерт Янко Шчепанович отбелязва, че суверенна бекташийска държава със седалище в Тирана има потенциала да отслаби традиционното влияние на Турция сред балканските мюсюлмани чрез въвеждането на нов, подкрепян от Запада модел на „балкански ислям“, създаден изрично като противотежест на религиозната и политическата тежест на Анкара. Това политическо инженерство предизвика остра вътрешнополитическа реакция. Бившият албански президент Илир Мета и политическата опозиция категорично осъдиха инициативата, обвинявайки Рама, че нарушава конституцията и обслужва „тъмни международни програми“, които рискуват да превърнат мюсюлманското население в изолирана общност в интерес на външни системи за сигурност.

От гледната точка на Вашингтон и НАТО

За Вашингтон и НАТО Западните Балкани представляват жизненоважен транзитен регион и традиционна зона на влияние, която гарантира сигурността на Европа и осигурява стратегическа връзка между Източното Средиземноморие, Черно море и Централна Европа.

Основната цел на американската дипломация в региона е да ограничи стратегическото влияние, което Русия упражнява чрез Сърбия и сръбските политически структури в Босна и Херцеговина, както и да предотврати пълното преминаване на Белград в орбитата на Москва.

Освен това бързото разширяване на китайското икономическо влияние през последните години чрез мащабни инфраструктурни инвестиции, железопътни проекти, енергийни инициативи и финансови механизми се наблюдава от Вашингтон с голяма загриженост и повишено внимание. Геополитическите маневри в региона обаче не се ограничават само до големите сили.

Разширяващо се израелско присъствие

Нов план, ориентиран около Израел и балканското пространство, също се развива в този крехък регион, разположен близо до активни конфликтни зони. Освен добре известното си стратегическо партньорство с Гърция, Израел постепенно разширява стратегическото си влияние по линия, простираща се от Каспийско море до Средиземно море, чрез икономическо и военно сътрудничество, инвестиции и политическо влияние.  Следите от предполагаемо израелско влияние върху балканските избори и последвалите политически промени в полза на Израел се свързват с широко отразени международни скандали.

Мащабното международно журналистическо разследване, разкрило дейността на „Team Jorge“ – тайна израелска кибервойна структура – според автора е показало, че частни израелски разузнавателни операции активно саботират демократични избори по света чрез дезинформационни кампании.

В нестабилната политическа среда на България това скрито влияние според автора е довело до осезаеми резултати. След формирането през април 2026 г. на правителство, възприемано като по-благосклонно към Израел, в някои политически среди се появиха спекулации за външно влияние върху българския политически процес, подобно на твърдения, отправяни преди това по отношение на Словения.

По-рано в Словения, въпреки че партията на бившия министър-председател Роберт Голоб спечели най-много гласове на изборите през 2026 г., властта беше поета от про-израелската опозиция.

Широко разпространени слухове твърдят, че Голоб, който се противопоставяше на израелските политики, е станал жертва на манипулация. Тези предположения се основават на внезапното избухване на шпионски скандали и последвалите разкрития, че частната израелска разузнавателна компания Black Cube е работила с опозицията. Според автора това е основание да се твърди, че Израел активно участва във външни намеси на Балканите с цел създаване на правителства, които са склонни да сътрудничат с него.

Точно както Black Cube използва шпионски скандали, за да дестабилизира правителството на Голоб в Словения, авторът твърди, че подобен механизъм е помогнал за формирането на политически елит в България, благосклонен към Израел.

Геополитическата интеграция на България в израелско-гръцката ос според него се проявява конкретно чрез закупуването от българския парламент на израелски противовъздушни системи Barak MX.

На друг фронт Израел задълбочи отношенията си със Сърбия чрез отбранителни технологии и разузнавателно сътрудничество. Това беше формализирано през 2021 г., когато Сърбия и Израел подписаха всеобхватно споразумение за военно-техническо сътрудничество, последвано през 2022 г. от стратегическо партньорство в областта на киберсигурността за защита на критичната инфраструктура.

Сега сръбската компания SDPR и израелската Elbit Systems планират да изградят съвместен завод за производство на дронове. Според съобщенията израелската компания ще притежава 51% от предприятието. Междувременно Черна гора се превърна предимно в икономическа дестинация за израелските интереси. Това развитие беше стимулирано от Споразумението за съвместно икономическо сътрудничество от 2022 г., което доведе до значителен приток на израелски капитали по адриатическото крайбрежие, най-вече чрез многомилионния проект за луксозен туризъм и недвижими имоти в залива Бигова, стартиран през 2023 г.

Под западно-израелски поглед

В крайна сметка случаят с остров Сазан, идеята за създаване на бекташийска държава в центъра на Балканите, шпионските скандали около изборите в България и Словения, икономическите и отбранителните партньорства в Сърбия и Черна гора, както и разширяването на израелско-гръцката ос в България, не са изолирани местни събития. Според автора те представляват взаимосвързани ходове върху глобална шахматна дъска, където фронтовите линии в един ново поляризиран свят стават все по-ясно очертани.  Балканите отново се оказват в центъра на засилващата се конкуренция между големите сили в областта на сигурността и икономиката. Регионът вече не е просто местен въпрос, а решаващ стратегически кръстопът, където глобалните сили водят битките си за надмощие. Балканските държави са малки и уязвими. За да развиват икономиките си и да гарантират вътрешната и външната си сигурност, те са принудени да изграждат съюзи с по-силни държави. Тази реалност ги тласка към партньорства с глобални играчи. В тази високорискова игра най-голямата опасност за балканските страни е да бъдат сведени до ролята на обикновени пешки.  За народите на региона единственият начин да избегнат да се превърнат в най-слабото звено в тази голяма игра е да издигнат собствен независим и суверенен глас. I БГНЕС

-----------------

Анализ на Канан Тержан, доцент в Катедрата по политически науки и международни отношения в Университета „Истанбул Айдън“, директор на Политическата академия.