Първичното публично предлагане (IPO) на SpaceX демонстрира, че Илон Мъск е подчинил финансовите пазари. А издигането му до първия трилионер в света трябва да накара обществото да се замисли.

Илон Мъск наскоро се замеси в шумен съдебен спор с OpenAI, при който излезе наяве епизод с голямо символично значение. Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, свидетелства в съда за борба за власт с Мъск в ранните дни на компанията за изкуствен интелект. И двамата били част от по-голяма група съоснователи, но според Алтман Мъск настоявал за мажоритарен дял. Той оправдавал това с известността си, твърдейки, че е достатъчно само веднъж да спомене OpenAI в Twitter и стартъпът моментално ще струва огромна сума. Още тогава Мъск очевидно бил дълбоко убеден, че може да оказва значително влияние върху оценката на своите компании.

Със SpaceX Мъск отново е доказал, че може да разчита на лоялността на своите инвеститори. Аерокосмическата компания проведе зрелищно IPO. Акциите ѝ скочиха рязко още в първия ден и компанията вече е оценена на над два трилиона долара. Това моментално я нарежда сред десетте най-ценни публични американски компании, а Мъск става първият трилионер в света.

Оценката на SpaceX се е увеличила драматично за кратко време. Преди година тя е била оценена на 400 милиарда долара при частни сделки с акции; преди шест месеца – 800 милиарда. Междувременно SpaceX придобива губещата AI компания на Мъск xAI на изненадващо висока оценка. Самата xAI по-рано купува социалната мрежа X на Мъск на висока цена въпреки спадащите приходи от реклама. Финансовите пазари до голяма степен приемат тези оценки без критика и на тази основа SpaceX значително повишава летвата за своето IPO.

Компанията получава и силна подкрепа за излизането си на борсата. Замесените банки активно насърчават SpaceX чрез смели прогнози за приходи. Борсата Nasdaq променя правилата си, за да улесни бързото включване на компанията в основните индекси, което допълнително подкрепя цената на акциите.

SpaceX безспорно е впечатляваща история на успеха, постигната на труден пазар и въпреки множество неуспехи. Компанията е водещ доставчик на ракетни изстрелвания и доминира и чрез сателитната си система Starlink. Но пазарната ѝ оценка надхвърля традиционните показатели – тя е над 100 пъти годишните ѝ приходи. Освен AI дивизията, и основният ѝ космически бизнес все още е на загуба. Единствено Starlink е стабилно печеливша.

Но Мъск е успял да промени правилата на играта за своите компании. Той създава футуристични визии и убеждава финансовите пазари да оценяват бъдещето, а не настоящите резултати. Същото важи и за Tesla, чиито продажби са в застой, но чиято цена се движи от обещания за автономни автомобили и хуманоидни роботи. Сега той прави подобни обещания и за SpaceX: в деня на IPO-то заявява, че компанията иска да отведе хората „до Луната, до Марс и отвъд“.

Мъск не е ограничен дори от бъдещите акционери на SpaceX. Той държи над 80% от гласовете и може сам да взема решения, включително да се освобождава сам като изпълнителен директор. Така акционерите имат минимален контрол.

Мъск е подчинил финансовите пазари. А IPO-то на SpaceX се превръща и в символ на личния му път към статута на трилионер. Той често твърди, че парите не са важни за него, но очевидно държи на властта, която богатството му дава, и я използва стратегически. Скъпото придобиване на Twitter му позволява да влияе върху политическия дебат, а той е вложил значителни средства и за да помогне на Доналд Тръмп да спечели втори президентски мандат.

Затова, с нарастващото му богатство, въпросът вече не е само личен — той трябва да тревожи обществото. |БГНЕС

-------------------

Автор: Роланд Линднер, икономически кореспондент в Ню Йорк