Западни компании влагат все повече средства в индустрията за редкоземни елементи в Бразилия с надеждата, че южноамериканската държава може да помогне за отслабването на китайския контрол върху минералите, използвани в електромобилите, вятърните турбини и модерните оръжейни системи, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Миннодобивни компании ускоряват разработването на находища в цялата страна, която разполага с вторите по големина запаси от редкоземни елементи в света след Китай. Амбициите им обаче не се ограничават до добива на руда. Представители на бизнеса и правителството заявяват, че целта е изграждането на предприятия за преработка, способни да разделят отделните елементи, да произвеждат метали и в крайна сметка да изработват магнити.

Осъществяването на тази стратегия би представлявало значително по-сериозно предизвикателство за Китай. Макар Пекин да притежава около половината от световните запаси на редкоземни елементи, страната контролира над 90% от преработката и производството на магнити, което ѝ осигурява доминиращо влияние върху глобалните вериги за доставки.

„Това е геология от световна класа“, казва Рафаел Морено, главен изпълнителен директор на австралийската минна компания „Виридис“, която е сред фирмите, развиващи проекти в югоизточна Бразилия. „Бразилия вече е в позиция да играе все по-стратегическа роля в снабдяването на западните икономики с критично важни суровини.“

Този процес превръща Бразилия в ключова точка в съперничеството между Вашингтон и Пекин за контрол върху стратегическите минерали. Съединените щати търсят нови източници на редкоземни елементи по целия свят, подкрепяйки проекти от Африка до Австралия в опит да намалят зависимостта си от Китай.

Бразилия обаче устоява на натиска да се присъедини към воден от САЩ съюз за стратегически минерали и настоява, че ще приема инвестиции от всяка държава, готова да подпомогне развитието на сектора.

„Бразилия е отворена за инвестиции от всяка страна, която уважава нашия суверенитет“, заяви министърът на мините и енергетиката Александре Силвейра. „Водим разговори с различни чуждестранни партньори, включително със САЩ, Европейския съюз, Китай и други.“

Град Посус ди Калдас, изграден в калдерата на угаснал вулкан, се превърна в един от центровете на този инвестиционен бум. Над района се извисява статуя на Христос Спасителя, а околният пейзаж е богат на глинести находища, които според минните компании могат да променят глобалните вериги за доставки.

След откриването на пилотен завод в града миналия месец „Виридис“ планира да започне производство през 2028 г., включително на по-редките тежки редкоземни елементи. Те са от решаващо значение за производството на магнити, които запазват силата си при високи температури и се използват в продукти от електромобили до изтребители.

Подобно на много други бразилски находища, запасите на „Виридис“ се намират в глинести пластове, които според ръководството са по-евтини и по-лесни за обработка от твърдите скални залежи, характерни за Австралия и други региони. Евтината водноелектрическа енергия, сравнително ниските разходи за труд и близостта до американския пазар допълнително засилват интереса на инвеститорите.

Дълги години редкоземните елементи оставаха тема, интересуваща предимно специалистите от минния сектор. Това се промени през 2025 г., когато Китай наложи ограничения върху износа на няколко редкоземни елемента и магнити в отговор на търговското напрежение със САЩ. Мярката разкри колко силно западните държави зависят от китайските вериги за доставки.

В резултат западните правителства и производители ускориха усилията си за създаване на алтернативи.

По времето на президента Доналд Тръмп САЩ подкрепиха сектора чрез финансиране, споразумения за изкупуване и гарантирани цени, които да попречат на Китай да изтласка конкурентите от пазара чрез свръхпредлагане.

Значителна част от тези инвестиции се насочват именно към Бразилия. Според Геоложката служба на САЩ страната разполага с приблизително 21 милиона тона редкоземни елементи, или около една четвърт от световните запаси. От началото на 2023 г. са подадени над 3000 заявления за разрешителни за проучване на редкоземни находища. За сравнение, между 1975 и 2020 г. те са били едва 476.

Австралийските компании „Виридис“ и „Метеорик“ развиват съседни находища в района на Посус ди Калдас, а канадската „Аклара“ работи по проект в щата Гояс. През април американската „Ю Ес Ей Реър Ърт“, подкрепена с финансиране от правителството на САЩ, се съгласи да плати 2,8 милиарда долара за придобиването на „Сера Верде“, единствения голям производител извън Азия, който добива редкоземни елементи от глинести залежи.

Големият въпрос е какво ще последва.

Днес повечето вериги за доставки на редкоземни елементи все още зависят от Китай за най-печелившите етапи на преработката, при които отделните елементи се разделят и превръщат в метали, сплави и магнити за електрониката и индустрията. Бразилия иска по-голям дял именно от тази добавена стойност.

Президентът Луис Инасио Лула да Силва многократно е заявявал, че не желае страната му да остане просто износител на суровини. Вместо това той настоява чуждестранните инвеститори да помогнат за изграждането на местна индустрия за редкоземни елементи, която да създава висококвалифицирани работни места и технологии.

Инвеститорите очакваха темата за стратегическите минерали да заеме централно място по време на срещата между Лула и Тръмп в Белия дом миналия месец. До споразумение обаче не се стигна. По-късно Лула заяви, че Бразилия няма да дава предимство на която и да е националност. „Нямаме предпочитания“, каза той.

Подобно на останалите минни компании, „Виридис“ първоначално възнамерява да изнася редкоземните елементи, добивани в проекта „Колосус“ на стойност 360 милиона долара. В случая материалът ще бъде изпращан за преработка в завод на френско-белгийската химическа компания „Солвей“.

До 30-те години на века компанията се надява да започне да извършва част от разделянето на редкоземните елементи в Бразилия, както и да рециклира отпадъци от производството на магнити.

„Изграждането на цялостна верига за доставки изисква време“, подчертава Морено.

Скоростта на развитие ще зависи и от политиката на бразилските власти. Представители на индустрията предупреждават, че прекалено строгите изисквания за местно съдържание могат да отблъснат инвеститорите, докато прекалено либералните правила рискуват да оставят страната в ролята на износител на суровини без достъп до по-печелившите етапи на преработката.

Бразилският Конгрес все още довършва законодателството за стратегическите минерали. Нежеланието на Лула да подкрепи създаването на държавна компания за редкоземни елементи успокои част от инвеститорите.

Най-голямото предизвикателство пред Вашингтон обаче може да се окаже стремежът на Бразилия да остане неутрална.

Миннодобивните компании се представят като важен елемент от усилията за изграждане на верига за доставки на редкоземни елементи извън Китай. „Сера Верде“, която дълго време изпращаше продукцията си за преработка в Китай, наскоро подписа 15-годишно споразумение за доставки, подкрепено от американски държавни агенции и частни инвеститори. „Виридис“ и други компании също водят разговори с Международната финансова корпорация за развитие на САЩ.

Въпреки това Бразилия не показва особено желание да ограничава достъпа на Китай до своите минерални ресурси.

Пекин продължава да инвестира активно в бразилски минни активи. Китайският производител на електромобили BYD и други компании също реализират индустриални проекти, които Бразилия отдавна се стреми да привлече.

Това поражда възможност, която тревожи някои западни ръководители и политици: Бразилия може да се превърне в световна сила при редкоземните елементи, без непременно да стане част от западна верига за доставки.

„Тук има огромна възможност за Бразилия“, казва анализаторът на „Канакорд“ Рег Спенсър. „Усложняващият фактор е решението ѝ да не избира страна.“ | БГНЕС