Хюстън се превърна в сцена на нов важен етап в сътрудничеството в Източното Средиземноморие. Съединените щати, Гърция, Кипър и Израел официално откриха Източносредиземноморския енергиен център (East Med Energy Center) по време на срещата на енергийните министри във формата 3+1.

Събитието бележи изпълнението на една от ключовите разпоредби на закона EastMed от 2019 г. и се разглежда като значителна стъпка към институционализиране на сътрудничеството между четирите държави.

Новият център беше открит в Института за публична политика „Бейкър“ към Университета „Райс“, един от най-влиятелните американски центрове за анализ на енергийни и геополитически процеси. Очаква се той да се превърне в постоянен механизъм за взаимодействие между САЩ, Гърция, Кипър и Израел и да създаде дългосрочна рамка за сътрудничество в енергетиката, научните изследвания, иновациите и регионалната сигурност.

Мисията на Центъра е да укрепва научния обмен, технологичните разработки и стратегическия диалог. Той ще функционира и като мост между правителства, университети, изследователски институции и бизнеса по ключови въпроси, които оформят бъдещето на Източното Средиземноморие.

Вашингтон вижда енергетиката като инструмент за стабилност

Американският министър на енергетиката Крис Райт определи събитието като доказателство, че Гърция, Кипър и Израел не само трансформират собственото си енергийно бъдеще, но и променят перспективите пред целия регион.

По думите му създаването на Източносредиземноморския енергиен център отразява разбирането на администрацията на президента Доналд Тръмп, че търговията, инвестициите и енергийното сътрудничество могат да бъдат двигател на стабилността и да сближават държавите.

Райт подчерта, че за разлика от геополитическите конфликти, при които обикновено има победители и губещи, икономическото сътрудничество носи взаимни ползи.

„Това е начин регионът да бъде свързан чрез търговия, а не чрез конфликти“, заяви той.

Американският министър потвърди и ангажимента на президента Тръмп към концепцията за „енергийно изобилие“. Според нея увеличаването на енергийното производство създава икономически възможности, намалява предпоставките за конфликти и укрепва международната стабилност.

В отговор на въпрос за развитието на формата 3+1 Райт заяви, че инициативата е част от стратегия, започнала още по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

„Това беше част от визията на президента Тръмп още по време на първата му администрация. Той винаги е вярвал, че можем да задълбочим сътрудничеството със съюзниците си и да им помогнем да развиват енергетиката си, било чрез износ от Съединените щати, било чрез развитието на собствените им енергийни ресурси. Това, което виждаме днес, е продължение на тези усилия“, заяви Райт.

По отношение на проекта Great Sea Interconnector американският министър потвърди категоричната подкрепа на Вашингтон.

„Искаме да видим изграждането на повече енергийна инфраструктура по света, особено между наши приятели и съюзници. Разбира се, подкрепяме този проект и сме заинтересовани той да напредва. Надяваме се и очакваме приятелско решение, което няма да възпрепятства изграждането на енергийна инфраструктура“, подчерта той.

Гърция: Енергията не трябва да бъде използвана като оръжие

Гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру определи откриването на Центъра като „исторически момент“ за отношенията между четирите държави.

Той използва случая, за да отправи ясно политическо послание към региона.

„Енергията никога не трябва да бъде използвана като оръжие“, заяви Папаставру.

По думите му държавите от инициативата 3+1 са работили години наред, за да изградят модел на сътрудничество, основан на партньорство, свързаност и икономически възможности, а не на конфронтация и разделение.

Форматът 3+1 постепенно се превръща в катализатор за следващото поколение стратегически енергийни и инфраструктурни проекти в Източното Средиземноморие, посочи той.

Сред тях Папаставру открои Вертикалния газов коридор, който укрепва енергийната сигурност на Европа, Great Sea Interconnector, чиято цел е да сложи край на енергийната изолация на Кипър и Израел, както и Икономическия коридор Индия, Близък изток и Европа (IMEC).

„Днес изпращаме сигнал към региона и света, че нашите държави са решени да работят заедно за сигурността, стабилността и просперитета на Източното Средиземноморие и неговите народи“, подчерта гръцкият министър.

Американският посланик в Атина: Исторически крайъгълен камък

Посланикът на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл също подчерта стратегическото значение на новия Център.

По думите ѝ това е една от най-важните стъпки за задълбочаване на сътрудничеството между Съединените щати, Гърция, Кипър и Израел след приемането на закона EastMed през 2019 г.

Гилфойл определи Източносредиземноморския енергиен център като „исторически крайъгълен камък“ за партньорството 3+1. Той доказва както дългосрочния ангажимент на Вашингтон към региона, така и желанието на четирите държави да превърнат общата си стратегическа визия в устойчиви институции и конкретни действия.

Тя подчерта и значението на енергийното сътрудничество за международната сигурност.

„Енергийното сътрудничество е гръбнакът на глобалната стабилност“, заяви Гилфойл.

Центърът ще използва експертния потенциал на университети, компании и научноизследователски институции, за да ускори внедряването на иновативни енергийни технологии и да създаде нови възможности за инвестиции и обмен на знания.

„Чрез Източносредиземноморския енергиен център ще отключим огромния потенциал на региона и ще укрепим способността си да посрещаме предизвикателствата на днешния и утрешния ден“, заяви тя.

От форум за диалог към постоянен механизъм за сътрудничество

По време на министерската среща четирите държави се договориха да разработят официална пътна карта за развитие на формата 3+1 и да проведат нова среща на министерско равнище в Израел преди края на годината.

Пътната карта ще съдържа конкретни цели и проекти в областта на енергетиката, инфраструктурата, научните изследвания, иновациите и регионалното сътрудничество.

Наблюдатели определят решението като важна стъпка към превръщането на формата 3+1 от политически форум в институционализирана структура с постоянни механизми за работа, ясно определени приоритети и инструменти за изпълнение.

В съвместното си комюнике министрите поставиха акцент върху развитието на морските газови находища, енергийните иновации, научните изследвания и инфраструктурните проекти за регионална свързаност.

Особено внимание беше отделено на Икономическия коридор Индия, Близък изток и Европа (IMEC), който се разглежда като ключов елемент за бъдещата икономическа устойчивост и сигурността на веригите за доставки.

Участниците се обединиха около разбирането, че диверсификацията на енергийните източници и транспортните маршрути е от решаващо значение както за икономическия растеж, така и за енергийната сигурност в по-широкия регион.

В същото време дневният ред на инициативата постепенно се разширява отвъд традиционните енергийни въпроси. Четирите страни подчертаха, че сътрудничеството в енергийната инфраструктура и политиките може да подобри както киберсигурността, така и физическата защита на критичната инфраструктура. То може също да задълбочи стратегическите връзки между участниците и да укрепи регионалната дипломация чрез дългосрочни партньорства.

Какво означава това за България?

Макар България да не е част от формата 3+1, страната има потенциал да бъде сред най-големите косвени печеливши от развитието на тази инициатива.

Вертикалният газов коридор вече се разглежда като един от ключовите инфраструктурни проекти за пренос на природен газ от юг на север, от гръцките LNG терминали и бъдещите доставки от Източното Средиземноморие през България към Румъния, Молдова, Украйна, Унгария и Словакия.

Ако газ от Израел, Кипър, Египет или американски LNG започне да достига в по-големи количества до гръцката инфраструктура, България ще се превърне в най-прекия сухопътен маршрут към Централна и Източна Европа.

Това би увеличило транзитните приходи на страната и би засилило ролята на българската газопреносна система в регионалната енергийна архитектура.

Наред с икономическите ползи, подобно развитие би повишило и геополитическата тежест на София. При свързването на Източното Средиземноморие с Балканите, Черноморския регион и Централна Европа чрез нови енергийни коридори България би се оказала на стратегическа пресечна точка между няколко ключови геоикономически пространства.

Допълнително значение има и проектът Great Sea Interconnector. Макар да представлява електроенергийна, а не газова връзка между Израел, Кипър и Гърция, неговата реализация би могла да постави основите на бъдеща интеграция на електроенергийните пазари в региона. При развитие на сухопътните електроенергийни връзки на Балканите България може да се превърне не само в газов, но и в електроенергиен транзитен център между Източното Средиземноморие и Централна Европа.

В геополитически план тези проекти изграждат алтернативна мрежа от енергийни и инфраструктурни връзки между Гърция, България, Румъния и Украйна. Тя частично намалява зависимостта на Европа от традиционните маршрути и създава нови възможности за диверсификация.

Ако през следващите години Great Sea Interconnector бъде завършен, израелските и кипърските находища увеличат добива си, LNG терминалите в Гърция работят на пълен капацитет, а Вертикалният газов коридор бъде окончателно изграден, България има реален шанс да се превърне в ключов сухопътен енергиен възел между Източното Средиземноморие и Централна Европа.

Това би била роля, сравнима по стратегическо значение с тази, която страната изпълняваше при транзита на руски природен газ, но този път основана на много по-разнообразни и по-сигурни източници на доставки. | БГНЕС