Държавите от Западните Балкани са изправени пред политически натиск върху медиите, дезинформация и исторически ревизионизъм, а Сърбия е посочена като „може би най-дълбоко вкорененият пример за системна съпротива“ срещу отразяването на военните престъпления и процесите на преходно правосъдие. Това се казва в анализа „Медийно отразяване на справянето с миналото“.

Според изследването медиите в Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония и Сърбия работят в условията на политическа поляризация, икономически натиск и слаби институционални гаранции за независима журналистика. Анализът е подкрепен от германската организация Pro Peace и е изготвен от регионални медийни експерти.

Авторите предупреждават, че журналистите, които отразяват военни престъпления, съдбата на жертвите и процесите на помирение, често са подложени на сплашване, кампании за дискредитиране и политически натиск. В същото време социалните мрежи и дигиталните платформи допълнително разпространяват дезинформация и националистически наративи.

По отношение на Босна и Херцеговина се отбелязва, че медийната среда е дълбоко разделена, като различните части на страната поддържат собствени интерпретации на войните от 90-те години.

В Република Сръбска, според анализа, военните престъпления често се отричат или оправдават, а новият закон за „чуждестранните агенти“ в ентитета допълнително затруднява работата на независимите медии и организациите на гражданското общество.

Що се отнася до Косово, авторите посочват, че албанските и сръбските медии функционират почти паралелно, следвайки напълно различни наративи относно войната и междуетническите отношения. Специално внимание се обръща на влиянието на медии, близки до властите в Белград, както и на кампаниите за дезинформация, които допълнително задълбочават разделенията. В същото време Косово е посочено като пример за известен напредък благодарение на сътрудничеството между журналистически организации и образователни програми за чувствително към конфликтите журналистическо отразяване. Въпреки това авторите смятат, че подобни инициативи все още не получават достатъчна институционална подкрепа.

За Северна Македония се отбелязва, че основният проблем е институционалното и общественото безразличие към процеса на справяне с миналото. Медийното отразяване на конфликта от 2001 г. се свежда предимно до годишнини и политически противопоставяния, като доминират етнически разделени наративи и сензационализъм. Авторите предупреждават и за нарастващата опасност от манипулиране на съдържание чрез изкуствен интелект и технологии за създаване на т.нар. „дийпфейк“ материали. Според анализа Северна Македония постепенно се превръща в една от базите за производство на дезинформационно съдържание.

Прославяне на военни престъпници

По отношение на Сърбия се посочва, че доминиращите медийни наративи, особено в проправителствените и държавните медии, прославят осъдени военни престъпници, омаловажават решенията на международните съдилища и насърчават ревизионистични интерпретации на войните от 90-те години.

В документа се отбелязва, че журналистите в Сърбия, които работят по теми, свързани с военни престъпления, изчезнали лица и регионално помирение, често стават обект на кампании за очерняне, съдебен натиск и публични атаки. Независимите медии от своя страна разполагат с ограничен достъп до широка аудитория и получават недостатъчна институционална подкрепа. Авторите посочват, че студентските и гражданските протести в Сърбия, които продължават от ноември 2024 г., все пак са довели до „скромни признаци на обществен напредък“ по отношение на изправянето пред миналото и обществения дебат за отговорността за войните от 90-те години.

Сред препоръките в документа са дългосрочна подкрепа за независимите медии, въвеждане на чувствително към конфликтите журналистическо обучение в образователните програми, създаване на регионална мрежа от журналисти за отразяване на процесите по справяне с миналото, както и развитие на регионални платформи за проверка на фактите и противодействие на дезинформацията.

Документът е изготвен въз основа на повече от 25 интервюта с журналисти, редактори, изследователи и представители на гражданското общество от региона. I БГНЕС