Въпросът за управлението на водните ресурси отново излезе на преден план след изявлението на министър-председателя Румен Радев в Народното събрание, че България е реализирала приходи от 2,132 млн. евро от подаването на 164 млн. куб. м вода към Гърция през изминалата година. Според премиера преминаването към едногодишни рамкови споразумения с месечно таксуване представлява успешен модел за управление на ресурс, който държавата иначе трудно би могла да задържи, предаде репортер на БГНЕС

Бившият министър на околната среда и водите Асен Личев обаче определя подобен подход като стратегическа грешка с дългосрочни последици за България. Според него дебатът не трябва да се води около размера на постъпилите средства, а около способността на държавата да защити собствения си воден ресурс в условията на задълбочаващи се климатични промени, суша и растящ дефицит на вода.

„Водата на България е въпрос на национална сигурност, а не стока за разпродажба на безценица“, категоричен е Личев.

От приходи към зависимост

Според бившия екоминистър представянето на приходите като значим успех създава погрешна представа за реалната стойност на ресурса.

„Тези 2 милиона евро, с които се хвалите от трибуната, са джобни стотинки на фона на пресъхналите български ниви и стотиците села на воден режим“, заяви той, коментирайки изказването на премиера.

По думите на Личев зад цифрите стои много по-сериозен въпрос: дали България използва стратегически собствените си водни ресурси или продължава да компенсира липсата на инфраструктурни решения в съседни държави.

Личев посочи, че докато в България все повече региони се сблъскват с проблеми във водоснабдяването и напояването, държавата приема за нормално значителни количества вода да напускат територията ѝ срещу минимална компенсация.

Митът, че „водата така или иначе изтича“

Една от основните тези в изказването на премиера бе, че водата така или иначе би напуснала страната по естествен път. Именно този аргумент предизвиква най-острата реакция на Асен Личев.

„Гравитацията не е оправдание за национална капитулация“, заяви той.

Според него естественият воден отток не означава, че държавата е лишена от възможности да управлява ресурса в собствен интерес. Личев обърна внимание върху потенциала на каскада „Арда“ и необходимостта от възстановяване на инфраструктурата за напояване.

„Водата от каскада „Арда“ не е обречена да тече към чужди полета по време на суша. При правилно инженерно управление и възстановяване на държавната мрежа, същата тази чиста родопска вода може напълно гравитачно, без скъпи помпи и огромни разходи за ток, да бъде свалена и пренасочена за спасяване на земеделието в цялата Хасковска и Старозагорска област“, посочи той.

Експертът подчерта, че истинският проблем не е липсата на вода, а липсата на държавна политика за възстановяване на разрушената през последните десетилетия инфраструктура за напояване.

Геополитиката на водата

Според Асен Личев темата далеч не се изчерпва с двустранните отношения между София и Атина.

Той постави въпроса за регионалния баланс и за ролята на българските язовири като ключов фактор за управлението на водите в Югоизточна Европа.

„Гърция 62 години съзнателно не построи нито един язовир на своя територия, защото свикна българските правителства да ѝ бъдат съвсем евтин воден слуга и диспечер“, заяви Личев.

Според него България не само предоставя вода по поречието на Арда, но и чрез язовирите си по системата на Марица и Тунджа изпълнява важни функции по регулиране на речния отток, предотвратяване на наводнения и осигуряване на водни количества за съседните държави.

В този контекст той предупреди, че страната ни поема значителна част от риска и разходите по управлението на водния ресурс, без това да се отчита в достатъчна степен при международните преговори.

Цената на един стратегически ресурс

Допълнително напрежение пораждат и данните за цената на подаваната вода.

Според представения анализ България е реализирала приходи при стойност от приблизително 1,3 евроцента за кубичен метър вода. На този фон Личев обърна внимание на разликата между цената на суровия ресурс и цената, която плащат българските потребители и земеделски производители.

Според него възниква логичният въпрос защо държавата приема минимална възвръщаемост от стратегически ресурс, докато вътрешните потребители понасят нарастващи разходи за водоснабдяване и напояване.

Новата суша и старите грешки

Анализът на Асен Личев стъпва върху по-широкия проблем за адаптацията към климатичните промени. България все по-често е изправена пред продължителни засушавания, намалени водни количества и растящ натиск върху земеделието.

Именно затова, според него, водната политика трябва да бъде разглеждана като част от националната сигурност, а не като счетоводен баланс между постъпления и разходи.

„Време е да спрем да бъдем евтин воден диспечер на Балканите“, предупреди той.

За Личев бъдещето на българската водна политика не трябва да се определя от краткосрочни финансови ползи, а от способността на държавата да гарантира вода за собственото си население, земеделие и икономика.

В условията на все по-остър недостиг на вода в региона въпросът вече не е колко струва един кубичен метър вода. Въпросът е дали България ще продължи да разглежда водните си ресурси като неизчерпаем природен даденост или ще ги превърне в стратегически национален приоритет.

Защото в XXI век водата все по-често се превръща не просто в ресурс, а в инструмент на икономическа устойчивост, регионална стабилност и национален суверенитет. І БГНЕС