Консервативната опозиция в Испания ще бойкотира началото на официалните чествания на 50-годишнината от смъртта на диктатора Франсиско Франко.

Генералът печели брутална гражданска война, в която загиват стотици хиляди хора, и управлява с железен юмрук от 1939 г. до смъртта си през 1975 г.

Министър-председателят социалист Педро Санчес обяви, че през 2025 г. ще се проведат около 100 събития, за да се „покаже голямата трансформация, постигната“ през половинвековния период, откакто европейската страна започна своя демократичен преход.

Музеят на изкуствата „Рейна София“ в Мадрид, където се намира картината „Герника“ на Пабло Пикасо, една от най-известните антифранкистки творби, ще бъде домакин на първата церемония.

Санчес ще я води, но нито крал Фелипе VI, нито лидерът на основната консервативна Народна партия (НП) Алберто Нунес Фейхо ще присъстват.

Фейхо смята, че инициативата е опортюнистичен трик на лявото правителство на малцинството, за да отвлече вниманието от политическите и правните проблеми.

Срещу съпругата и политическите съюзници на Санчес се водят разследвания за корупция, а социалистите трябва да преговарят мъчително с редица крайнодесни и сепаратистки партии, за да приемат закони.

Възпоменателните прояви, планирани в училища, университети, музеи и по улиците, са дело на правителство, което „в отчаянието си постоянно гледа към миналото“, заяви Фейхоо.

Социалистите отвърнаха, като посочиха произхода на НП, родена през 1989 г. като наследник на Народния алианс, основан през 1976 г. от бивш министър на Франко.

Жертвите са разочаровани
Крайнодясната партия „Вокс“, третата по големина сила в парламента, също ще отхвърли програмата.

Един от нейните депутати наскоро заяви в парламента, че управлението на Франко „не е било период на мрак, както твърди това правителство, а по-скоро етап на възстановяване, напредък и помирение“.

В другия край на политическия спектър твърдолявата партия „Подемос“ нарече възпоменанията „фасада“, която да прикрие оскъдните компенсации за жертвите на диктатурата.

През 2022 г. Санчес прие закон за „демократичната памет“, целящ да възроди паметта за тях, включително създаването на регистър на жертвите и премахването на франкистките символи.

Но законът не съди и не осъжда нито един бивш служител на Франко, обвинен в престъпления и останал жив, тъй като те се възползват от амнистия, одобрена по време на прехода, за разочарование на оцелелите.

Според Жоан Мария Томас, професор по съвременна история в университета Ровира и Вирджили, поляризиращият спомен за гражданската война от 1936-1939 г. и Франко се дължи на кроткия край на режима.

Болният 82-годишен Франко умира мирно в болница, за разлика от грандиозния крах на нацистка Германия и фашистка Италия по време на Втората световна война или Революцията на карамфилите, която сваля дясната диктатура в Португалия през 1974 г.

През 1977 г. последваха демократични избори, а през следващата година испанците одобриха нова конституция на референдум, който сега се отбелязва с официален празник на 6 декември.

„Положителна“ стъпка
В Испания „бе постигнато голямо съгласие... да се гледа напред“, без да се връщаме към несправедливостите от миналото, обясни Томас пред АФП.

Припомнянето на смъртта на Франко е „положителна стъпка“, защото днешна Испания „не осъзнава важността на възстановяването на демократичната система през 1977 г. и възможността да я консолидира“, каза той.

„Не можем да избегнем спомена за онази част от страната, която е била про-Франко, а тя е била много значителна“, добави Томас.

Сред поддръжниците на Франко са фашистки и консервативни католически елементи, а лоялистите някога го почитаха с литургии и посещения в Долината на падналите - гигантски мавзолей край Мадрид, където се намираше гробницата му.

Предишното правителство на Санчес предприе историческата стъпка за премахване на останките на Франко през 2019 г. и преименува долината, разглеждана като триумфален паметник на делото му. 

В проучване от 2018 г., проведено от социологическата агенция Sigma Dos за консервативния вестник El Mundo, планът получи само малко повече подкрепа, отколкото неодобрение. | БГНЕС, АФП