България днес живее във времена, които напомнят на годините след Освобождението през 1878 г. Изцяло се променя икономическото развитие и взаимоотношенията със съседите, но най-важното променя се начина на мислене. И ако периодът след Освобождението е определен от нашия голям дипломат и публицист Симеон Радев като време на строителите на съвременна България, днес с тревога наблюдаваме как достигналите най-високите постове в държавата хора, дори виртуално не могат да си представят отговорността, която носят. Едни от тях са завладени от богатството, други от постове, трети са зашеметени от медиен популизъм. Всички те могат да донесат времена на разрушение.

Оценката за прехода, който окончателно и безвъзвратно е приключил като процес, не е особено висока. България за разлика от някои бивши комунистически страни не успя да се възползва в достатъчна степен от промените, които настъпиха след падането на Берлинската стена. Тези пропуски са изцяло за сметка на вътрешното развитие на страната ни… 

Но България днес разполага с всички инструменти, включително политически и енергийна инфраструктура да се пребори да заеме полагащото й се място на Балканите. Нито една съседна държава в момента не притежава този потенциал. 

Сърбия, която продължава да е основният дестабилизиращ фактор на Балканите, е носител на насилие и омраза. Румъния се намира в тежка политическа криза заради резултатите от президентските избори и възможният деструктивен сценарий за нейното развитие. Турция все по-отчетливо се плъзга към авторитаризъм. Гърция е страна, която на практика има проблеми с всичките си съседи, достатъчно е да припомним, блокадата на Македония, а за отношенията с Турция да не говорим. Накрая имаме, за съжаление, една изцяло подчинена на сръбския хегемонизъм РС Македония.

В тази ситуация и при такова обкръжение София е длъжна да стабилизира региона и да гарантира неговото развитие, включително и чрез приемането на единната европейска валута. Нашите партньори както в отбранителния, така и политическо-икономическия съюз имат крещяща нужда от нас. 

Вместо да гоним стратегическите цели с помощта на тези инструменти – създаване на цифрова икономика и приближаване до стандарта на живот в останалите европейски страни, занимават обществото с деструктивни теми, деморализиращи дебати на национално ниво за тротинетките, райския газ и престъпления, извършени от психопати. И докато ЕС тотално преструктурира образованието, отбраната и икономиката, ние се капсулираме и тънем в самоизолация. 

Прахосването на обществената енергия означава само едно: работи се за всичко друго, но не и за българския интерес. Така някои се превръщат в разрушители, вместо строители. І БГНЕС

------------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.