„Докато сме събрани тук в деня на победата над фашизма, всички трябва да си зададем един въпрос: наистина ли го победихме? Ние го победихме, но той се върна, преоблечен, и благодарение на своите пратеници отново ограбва и опустошава нашата красива Сърбия“.

С тези думи Никола Марчетич, студент от Музикалния факултет, приветства събралите се в Лозница.

След няколко дни поход през селата на Западна Сърбия, студентите най-накрая пристигнаха в този град на границата с Босна и Херцеговина, където минният гигант Rio Tinto планира да отвори мина за добив на литий.

Огромен Пикачу – станал символ на студентските протести –, големи тенджери със супа и скара, игра на дама, нарисувана на земята...

В този петъчен следобед атмосферата в този обикновено спокоен малък град бе доста весела. Студенти, жители на града и ветерани от войната танцуваха заедно хоро, докато чакаха изказвания на експерти, учени и противници на проекта за литиева мина на сцената, изградена за случая на входа на града.

„Нечес копати„ (“Няма да копаете"), скандираше тълпата в хор след особено трогателната реч на Имре Кризманич, професор по биология в Белградския университет и специалист по биоразнообразието в този район на Сърбия.

Той току-що обяви откриването на нов вид растение на мястото, където Rio Tinto планира да изгради депо за потенциално токсични отпадъци от добив на руда.

След демонстрацията на 15 март в Белград, протестите на студентите в цялата страна не спряха: инициативите продължават, но в по-малък мащаб, организирани от студенти от местните университети.

Протестът в Лозница е специфичен: за първи път студентите заемат пряка позиция срещу проекта за гигантска мина за добив на литий, одобрен миналото лято от режима на Александър Вучич.

Дали се очертава конкретно сближаване на двете движения?

„От началото на студентските протести няколко факултета застанаха срещу проекта на Rio Tinto. Организирахме и поредица от конференции и семинари с експерти по темата в блокираните университети, за да предупредим за опасностите от този проект“, подчерта Василие, докторант във Факултета по технологии и металургия на Белградския университет.

Забраната на добива на литий обаче все още не фигурира сред основните искания на студентите.

„Исканията засягат пряко работата на институциите. И ако имахме институции, които функционират правилно, този проект никога не би видял бял свят и ние не бихме били тук днес, за да се борим“, отбеляза Василие.

Както много сърби, младият мъж е бил възмутен от документалния филм „Не в моята страна: дилемата на лития в Сърбия“, прожектиран в Европейския парламент през февруари миналата година, за да оправдае откриването на мината на Rio Tinto в името на „зеления преход“.

Този противоречив документален филм, режисиран от д-р Питър Том Джоунс от Католическия университет в Лувен, Белгия, съдържа поредица от подвеждащи изявления и стереотипи за активистите и другите противници на проекта.

За да противодействат на тази пропаганда, Василие и неговите съмишленици решиха да направят свой собствен документален филм и се надяват да го покажат пред европейските представители.

„Вече сме претърпели вредните последици от минното дело, особено в източната част на страната [където се намира огромната и силно замърсяваща медната мина в Бор, която днес се експлоатира от китайска компания, бел. ред.]. Това е едно от нещата, които искаме да покажем с този филм, както и да покажем, че познаваме темата и не сме наивни“.

На входа на Лозница има щанд на колектива „Не дамо Ядар“ (Не давайте Ядар), който от 2021 г. води ожесточена борба срещу откриването на литиевата мина. Всички се тълпят, за да получат тениска в замяна на дарения за студентите и да разменят няколко думи със Златко Коканович, един от лидерите на колектива, който се превърна в една от емблематичните фигури на съпротивата срещу лития.

Този земеделски производител от Горне Неделице застана на страната на студентите от самото начало на тяхното движение.

„Днешната демонстрация е специфична, защото не е организирана в студентски град, както обикновено се случва. Тя е организирана по инициатива на няколко студенти от тук, чиито семейства са силно ангажирани в борбата срещу лития от няколко години“, обясни той.

„Мисля, че много хора оттук са трогнати да видят толкова много млади хора да идват пеша до този край на Сърбия, много от които все още не са имали възможност да видят студентите в поход“, продължи той.

Златко Коканович все още не обявява победа, но според него вероятността проектът да бъде реализиран изглежда все по-малка.

Няколкостотин студенти, развяващи знамената на факултетите си и придружавани от много жители на Лозница, тръгнаха пеша по пътя до Неделице, покрай река Дрина.

Десетина километра по хълмисти пътища, за да стигнат до мястото, където се планира добивът на литий.

„Поход по Дрина“, в препратка към победната битка от Първата световна война срещу Австро-Унгария, която се превърна в символ на сръбската патриотична съпротива, но в много по-празничен дух. | БГНЕС

---

От Тара Миркович, репортаж за Le Courrier des Balkans