В условията на Четвъртата индустриална революция и бързото разпространение на изкуствения интелект (ИИ) човечеството се нуждае от една нова обща етика. Това заяви за БГНЕС икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Чобанов.

Той отбеляза, че в исторически план ценностната система до голяма степен се определя от религиите. В християнската религия има десетте божи заповеди, които са всъщност една малка концентрирана част на християнската етика. Такава етична основа има и в другите религии. „За съжаление, обаче тези догми, които самата религия налага, не се спазват от самите религии. Свидетели сме на толкова много религиозни войни, когато се убиват хора и се намират аргументи даже, за да се убива, което доведе фактически до провала на религиите и те вече нямат толкова силно влияние върху обществото, каквото са имали в миналото, когато църквата и държавата са били слети“, заяви проф. Чобанов и добави, че това е прекъснато от Великата френска революция (1789 г.), която поставя началото на секуларизма и разделянето на държавата от църквата.  „И това не беше случайно, защото църквата има положително въздействие от морално-етична гледна точка, но има негативи, които водят до разделение на обществото, до граждански войни и до други негативни последствия. Затова трябва да гледаме в бъдещето“, посочи ученият. 

В резултат на Четвъртата индустриална революция се появи една нова технология изкуственият интелект. „Роботите са тук. Те вече не са в научно-фантастичните романи, а са реалност и това ще доведе до драматични изменения в човешкото общество“, заяви проф. Чобанов.

Той предупреди, че ако човешкото общество не е готово да приеме тези предизвикателства, това може да постави под въпрос самото съществуване на човечеството. За да може то да продължи да съществува е необходима тази единна ценностна система – единна обща етика. „Десетте божи заповеди трябва да бъдат възприети като норма на поведение от всеки човек, независимо дали вярва или не. Те трябва да се превърнат в твоя лично убеждение. Аз не убивам, защото съм убеден, че не бива да се убива, а не защото Бог ще ме накаже. Разбира се, нямам нищо против Бог и против хората, които вярват и дълбоко ги уважавам. Т.е. без да сме против религията, тя трябва да се впише в тази обща схема на морално-етичните норми“, смята проф. Чобанов.

Според него трябва да се опитаме да създадем тази нова етика и морал, който да бъде знаков за времето, в което живеем – ХХІ век.

„Всички виждаме какво става около нас и ако искаме да си осигурим бъдещето на човечеството и не само на България, трябва решително да тръгнем по този път. Той започва с възпитанието на децата. Те трябва да възприемат тези норми на поведение - честност, почтеност, трудолюбие, които да създадат новите хора, достойни за времето, в което живеят. Защото това, което виждам наоколо и далеч не само в България, но и по света, просто ме кара да си мисля, че сме в някаква безизходица. Дано да не съм прав“, заяви проф. Георги Чобанов. І БГНЕС