Българският посланик в Сърбия Петко Дойков определи отношенията ни със съседна Сърбия като "пример за сътрудничество за опазването на мира в региона". Според него двете страни винаги са имали "искрен диалог", предаде БГНЕС.

"Двустранното сътрудничество между Сърбия и България е много активно, а в областта на отбраната се развива на основата на приятелски и добросъседски отношения, установени между нашите въоръжени сили, основани на общи интереси", каза Петко Дойков в подкаста "Половин час Демостат“ с водещата Тамара Байчич. Петко Дойков подчерта, че България подкрепя участието на Сърбия в програмата „Партньорство за мир“ и че сътрудничеството във военното образование, както и между военновъздушните сили на двете страни, е ползотворно през последните няколко години, за което допринасят съвместните тренировки и учения. Също така, успешно се развиват регионални отбранителни инициативи като Процеса на сътрудничество на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, което според него е било отличен пример за сътрудничество и важен елемент за запазване на сигурността в региона.

"Като близки съседи, България и Сърбия винаги са насърчавали искрен двустранен диалог, фокусиран върху общи интереси, като търговия, свързаност и др. Днес, повече от всякога, динамичният геополитически контекст изисква да укрепим допълнително нашето партньорство. България възнамерява да постигне това, като през следващите месеци инициира открита дискусия със сръбските си приятели за това как да подобрим допълнително отношенията си и да увеличим максимално ползите", каза Дойков и подчерта: Убеден съм, че пред нас има много възможности, които трябва да бъдат проучени. Независимо дали става въпрос за трансгранично сътрудничество, контактите между гражданите или трансфер на знания, ние в България сме готови да споделим с вас нашите истории за успех, в полза на целия регион", поясни Дойков, който през цялото време четеше отговорите.

Българският посланик смята, че НАТО остава ключов играч в глобалната сигурност, адаптирайки се към новите геополитически реалности, като същевременно остава последователен в основните си принципи на колективна отбрана. "Тази основна мисия е по-актуална от всякога, каза той и подчерта, че силата на Алианса се крие в способността му да възпира големи агресии, особено от страна на Русия".

Дойков смята, че "НАТО ще продължи да бъде важен партньор в контекста на по-широката европейска интеграция на Сърбия, а сътрудничеството може да се разглежда като ангажимент на Сърбия за регионална стабилност и привеждане в съответствие със западните стандарти, дори ако членството в НАТО не се обсъжда".

"Посоката на отношенията между НАТО и Сърбия ще зависи от това как сръбското политическо ръководство ще балансира между вътрешните и външните предизвикателства. Общественото мнение в Сърбия е до голяма степен скептично към НАТО, особено поради продължаващото чувство на огорчение от конфликта в Косово. Въпреки това, с промяната в ситуацията със сигурността и с изправянето на Сърбия пред нови предизвикателства, като киберзаплахи и регионална нестабилност, политическите лидери биха могли да осъзнаят как по-задълбоченото сътрудничество с НАТО носи конкретни ползи. Диалогът между НАТО и Сърбия, дори членството да не е опция, ще остане важен за оформянето на стабилността на Балканите", подчерта Петко Дойков.

В този половинчасов разговор Петко Дойков дори не намекна за проблемите на българите в Западните покрайнини, за истеричната и систематична антибългарска кампания, за предупрежденията на ЕС, че ако режимът на Александър Вучич продължава с проруската си политика и авторитарния режим в страната може да се стигне до блокиране на евроинтеграцията на Сърбия. Интервюто на Дойков идва в момент когато в ЕП има петиция с призив председателят на Европейския съвет Антонио Коща да анулира визитата си в Белград.

Петицията бе организирана поради присъствието на Вучич на военния парад в Москва, което според организаторите, означава подкрепа за руските военни престъпления в Украйна.

Петко Дойков не обели и дума за масовите протести в Сърбия, които започнаха миналата година. I БГНЕС