Даденото интервю от посланик Петко Дойков в сръбските медии не отговаря на истинското положение на нещата за взаимоотношенията между България и Сърбия, най-вече в областта на правата на българското малцинство в Западните покрайнини. Моето мнение се разминава с това на посланик Дойков. 

Изказаната от него позиция се разминава напълно със заключенията в последната резолюция на Европейския парламент, която бе разпространена преди няколко дни до всички членове на Европейския съюз и Сърбия. Тя е изготвена въз основа на два документа от 2023 и 2024 г., в които се анализира състоянието на Сърбия по отношение на критериите за членство в ЕС.

В тази резолюция нещата са казани ясно и точно и ако човек си даде труда да прочете тези 25 страници, ще види, че картината е съвсем различна от тази, която представя българският посланик Дойков.

В този документ се казват много неща, но нещата съвсем не стоят добре по отношение на това, което нас ни интересува – българското малцинство. Става дума за неговите политически и религиозни права, правото на образование и въпросите на екологията.

Критериите не са изпълнени, има много работа, която трябва да се свърши и това ясно е казано на официална Сърбия. С един твърд, но едновременно с това дипломатичен тон на Белград е дадено ясно да разбере, че успешното членство в ЕС минава през разрешаването на проблемите на българското национално малцинство, включително в сферата на историография и в областта на използването на езика на омразата по отношение на българския етнос. 

Ето защото смятам, че истината е на страната на този документ – резолюцията на Европейския парламент, а не на страната на казаното в интервюто, дадено от нашия посланик в Белград Петко Дойков. І БГНЕС

----------

Д-р Валентин Янев, член на УС на Научния институт „Западни покрайнини“. Анализът е направен специално за БГНЕС