Първите са тези на науката, философията, литературата, изкуството, творческата дързост, борбата за ценности, за етика, за живот. Вторият е на парите и политиката. Третите са тези от шоубизнеса, във всичките му форми (актьори, певци, влиятелни личности), чийто талант често се ограничава до способността им да се представят, да карат хората да говорят за тях, да очароват онези, които мечтаят да бъдат на тяхно място.

Тези три форми на елита - на знанието, на властта и на славата - съществуват от поне три хиляди години, както свидетелстват най-древните текстове, които се възхищават на властта на едни, на богатството на други и на славата на трети.

Тези три категории не се изключват и някои герои принадлежат поне към две от тях: властта и славата се подхранват взаимно. В по-редки случаи знанието подхранва властта.

Например великите откриватели, великите учени и великите художници могат да станат много богати или много влиятелни (както в случая с Пабло Пикасо, Никола Тесла или Бертран Ръсел). Случва се също така великите творци да са и артисти (както е случаят с великите комици). Политиците и бизнесмените също могат да са били или все още да са велики учени (какъвто е случаят с Хаим Вайсман или Никола Тесла). И накрая, някои артисти са станали отлични бизнесмени (например съвсем наскоро семейство Кардашиян или Тейлър Суифт).

Тези три форми на елит (знание, власт и слава) са с нееднакво значение. Втората и третата форма всъщност не са елити, тъй като почти всички функции, които те покриват, могат да бъдат изпълнявани от хора без особен талант. Просто се случва да дават достъп до властта - чрез пари, политика или известност, което е достатъчно, за да превърне обикновените хора в привидно изключителни личности.

Диктатура и упадък очакват общество, което се отнася по-добре към елитите на парите, властта и славата, отколкото към тези на знанието.

Това презрение към елитите на знанието може да се внуши от начина, по който те са социално очерняни, зле възнаграждавани и заклеймявани като паразити (диктаторите не обичат тези, които търсят; те толерират тези, които намират, и дори тогава, само когато това е полезно за тях). Това презрение се проявява и в свръхценност на други елити, които се издигат до върха и се превръщат в социални модели за подражание. И накрая, то се проявява в отхвърлянето на знанието като обикновено мнение, независимо дали става дума за астрофизика, климатология или медицина. То завършва с определянето на тези елити като врагове, защото те отказват да допуснат изкривяване на реалността, да я преиначават и да посочват изкупителни жертви като причина за всички проблеми.

Тази девалвация на елитите на знанието на Запад се случва от дълго време и все още се прикрива от огромните бюджети на някои университети и церемониите по връчване на Нобеловите награди. И двете са смешни в сравнение с ресурсите, отделяни за популяризиране на други елити. Без елит на знанието демокрацията е в състояние на умиране, дори и да поддържа външния си вид.

По-специално в Съединените щати машината за унищожаване на елита на знанието е в ход. Те са все по-малко ценени. И дори онези, които може би един ден ще се надяват да се присъединят към тях, като Елон Мъск, предпочитат миражите на парите, властта и славата. Останалото е история: империя, която дискредитира истинските си елити, е обречена да изчезне.

Това би могло да бъде възможност за Европа; ако не допусне същата грешка, ако прослави своите учени и им даде средства за работа, тя би могла да излезе победителка от започващата тъмна епоха. І БГНЕС

--------------------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.