Ако някога е имало момент, в който липсата на политическа Европа е особено жестока и опасна, то това е сега.
От една страна, Съединените щати ще имат нов президент за четири години. какъвто и да е изборът на гласоподавателите, той ще даде на тази страна четири години видимост и продължаваща доминация над други демокрации и основните световни пазари. От друга страна, в Казан, един от центровете на руския ислям и дом на Толстой и Ленин, Русия успя да обедини почти всички лидери на големите южни държави около проект за дистанциране от Запада.
Така светът става свидетел на сблъсъка на две големи геополитически суперсили.
Какво става с Европа? Нищо. Тя не е сила. Въпреки богатството си, тя все още не разполага с общата воля, необходима за осъществяване на търговската, промишлената, военната и демографската си стратегия и амбиции. Днес тя по същество не е нищо повече от плячка, много богата и много уязвима.
Затова всеки ден виждаме как се пише сценарий, в който историята се развива без Европа, която вече не е нужна на останалия свят и която в най-добрия случай е забравена, в най-лошия - окупирана от азиатски армии, а в най-малкия - разграбена от американски мултинационални компании.
И все пак реалността може да не е толкова черна.
От една страна, който и да бъде избран на 4 ноември, Съединените щати ще останат по-разделени, отколкото когато и да било след Гражданската война: мечтите и проектите на жителите на Силициевата долина или на Босмия (агломерацията, която се простира от Бостън до Маями) нямат нищо общо със страховете и фантазиите на жителите на Оклахома или Охайо; бъдещият президент ще има големи трудности да създаде сплотеността, необходима на страната, за да говори с един глас. Съединените щати все по-малко ще бъдат слушани и уважавани, все повече ще бъдат заети с вътрешните си кавги, ако не и с войни.
От друга страна, държавите, събрали се в Казан, не са съгласни по нищо: нито как да се справят със Съединените щати, нито с Украйна, нито с Близкия изток, а още по-малко с екологията. Те нямат общи политики и общи институции. А опитът им, поне прокламиран, да заменят долара в международната търговия ще остане само пожелание, докато валутите им са неконвертируеми. Нямаме примери за диктатури с конвертируеми валути... „Глобалният юг“ не съществува. И няма да съществува.
Всъщност това остава основната сила на Европа: демокрацията и зачитането на върховенството на закона, колкото и несъвършени да са те, са гарантирани по-добре, отколкото където и да било другаде. Именно това в крайна сметка привлича изследователите и творците. Именно това я поставя в челните редици на съвременните екологични и културни битки и прави нейните градове едни от най-ценените в света. Това е, което все повече липсва в Съединените щати, където фалшивите новини, налудничавите вярвания и вътрешното насилие все повече разрушават самите основи на демокрацията. Това е и онова, което липсва в диктатурите, където, искаме или не, научните изследвания са в застой. Това е, което е живо в Европа повече от където и да било другаде и поради което нито една страна членка не иска да напусне Съюза, а поне дузина други мечтаят да се присъединят към него.
Светът вижда, че Европа е най-привилегированото място на планетата. Европейците са единствените, които не виждат това.
И все пак няма да е нужно много, за да може Европа да си върне позицията на най-динамичната нация в света. На първо място, ще са необходими около десетина високопоставени лидери с такава визия: десет Марио Драги начело на европейските институции и големите европейски държави и всичко ще стане възможно. Има няколко такива. Млади и ентусиазирани. Не непременно в най-големите държави, нито на най-важните постове в Европейската комисия или Европейския парламент.
Това може да стане само от движещите сили на европейските общества: компании, градове, асоциации, които ще вдигнат достатъчно шум, за да гарантират, че няма да пропуснем тази възможност; последната, за да може Европа да заеме истинското си място в света: първото. І БГНЕС
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.