То преживя и своя дял от войни, кланета и глад. Жените по целия свят (не само при афганистанската и иранската диктатура на феминицида) продължиха да бъдат мъченически убивани от мъже, при оглушителното мълчание на почти всички останали мъже, включително в собствените им страни; климатът продължи да се влошава, без да попада в заглавията на вестниците; повече от милиард и половина души прекараха това лято, както и през предишните сезони, в непоносими бедняшки квартали, без питейна вода и канализация; повече от 150 милиона души останаха без дом, много от тях по пътищата на изгнанието; диктаторите се задържаха на власт, въпреки решението на изборите, както във Венецуела; Русия продължи да прави всичко възможно, за да смаже Украйна, играейки игра, която е все по-опасна с всеки изминал ден. Китайците повтарят, че изборът за тайванците е между капитулация и унищожение; Нетаняху и Хамас продължават смъртоносната си борба, за голямо нещастие и на двата народа. И накрая, Доналд Тръмп потвърди, че все още е в състояние да спечели през ноември.

Имаше ли това лято някъде по света дълбоко, сериозно, колективно размишление за това какво трябва да се направи, за да се избегне всеобщия хаос и глобалния колапс, към които всичко това води? Без съмнение не: продължаваме да се държим така, сякаш не виждаме нищо.

Макар да не е изненадващо, че плътна завеса обгръща плановете на диктатурите, как да разберем, че демокрациите не използваха в по-голяма степен това лято, за да преоценят при пълна прозрачност отговорите си на тези предизвикателства, да го обсъдят открито и най-накрая да се включат в общата мобилизация, която обстоятелствата изискват.

Те имаха тази възможност: повечето от тях преминаха или ще преминат до края на годината през големи изборни периоди. Всички имаха времето и задължението да организират това лято обширни семинари за стратегически и програмни размисли.

Това не беше така. Както винаги, политиците в условията на демокрация отлагаха. (И, ако искаме да се вгледаме по-внимателно, много от нас също са отлагали, в професионалния или личния си живот; но това е друг въпрос).

Особено във Франция, страна с проблеми: твърде много несправедливости, твърде много пречки пред успеха на жените и младите хора от семейства в неравностойно положение и малцинства, твърде много бюрокрация, твърде много административни слоеве, твърде много разпоредби, твърде много данъци, недостатъчно инженери, болногледачи, учители.

Бихме искали политическите партии да отделят време това лято, за да преразгледат програмите, които трябваше да провалят в рамките на една седмица преди импровизираните парламентарни избори, и да обсъдят помежду си и с всички заинтересовани страни от синдикатите и асоциациите приоритетите на страната. Но не. Имаше само, както от години, пози и дебати на хора: Националното събрание започна зимен сън, който ще приключи едва със следващата президентска кампания; „Непокорна Франция“ продължи да мисли само за втория тур на същите тези президентски избори и направи всичко възможно, за да се конфронтира с кандидата или кандидатката на крайната десница; останалите партии вече не знаят къде се намират, люшкат се между яростни противници и тромави съюзници.

След назначаването на министър-председател ще бъде съставено ново правителство; остава да се разработи последователна програма, да се представи в парламента и да се приложи. От това правителство и от тези, които ще го последват отсега до следващите президентски избори. И след това. Кой я подготвя?!

Франция все още е много голяма държава. Не само защото успя да организира Олимпийските игри и да приеме тези, които дойдоха да участват в тях, но и защото се превърна в страна на растежа и иновациите, в страна домакин на таланти и инвеститори и остава една от страните в челните редици на най-големия геополитически проект в света, започнат след 1945 г.: мирния съюз на европейските нации.

Нито едно правителство във Франция няма да успее, ако не се опира на успехите си (икономическа привлекателност и европейско строителство), за да поправи неуспехите си (училище, болница, бюрокрация, социална справедливост). Това изисква нещо повече от имена и пози. І БГНЕС

--------------------------------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.