Според него институциите в Брюксел умишлено се въздържат от по-силна позиция, като поставят запазването на „стабилността“ в Западните Балкани над всичко, включително и над демократичните ценности.

„Няма прост отговор на този прост, но изключително важно въпрос. Като евродепутат мога да кажа, че още от протестите срещу добива на литий виждаме една съзнателна сдържаност от страна на Европейската комисия. В Европейския парламент нещата малко се промениха, след като няколко колеги обърнахме внимание върху случващото се в Сърбия и действията на Вучич. Но не се заблуждавам — не вярвам Комисията да направи каквото и да било“, заяви Босанац.

Той припомни, че дори Владимир Путин е бил стратегически и търговски партньор на ЕС преди инвазията в Украйна. Затова Комисията няма изградена политика за превантивна реакция спрямо авторитарни режими. „Трябваше да избухне война, за да се промени дискурсът. Същото се случва и сега – виждаме как реагират на Орбан в Унгария: никак. Чакат нещата да ескалират“, каза още той пред сръбския в. „Данас“.

Босанац подчерта, че спонтанните граждански протести в Сърбия са нов феномен, но прогнозира, че страната ще стане свидетел на още по-голямо насилие.
„Очаквам в идните месеци това да се задълбочи. Не забравяйте – имаме Орбан, лидер на държава, която вече е пълноправен член на ЕС. А Европейската комисия не може да се справи дори с него. Би ми се искало да са по-решителни, с по-ясни послания и реални последици – например чрез ограничаване на еврофондове“, допълни той.

Въпреки няколкото сдържани реакции от страна на ЕС след началото на протестите в Сърбия, официалните изявления бяха изпълнени с дипломатически фрази и клишета, които бяха остро критикувани от гражданите. Особено коментирана бе позицията на еврокомисаря Марта Кос, че „студентските искания са в съзвучие с европейските ценности“, но бързо стана ясно, че това не означава реално дистанциране от режима на Вучич.

ЕС продължава да третира управляващите в Сърбия като партньори — особено видно в похвалите за новите закони за медиите и изборния регистър, които макар и формално част от преговорния процес, не срещат сериозен контрол върху прилагането им.

Възниква въпросът дали забавената реакция на Брюксел не се дължи на това, че не е ясно накъде ще се наклонят везните в Сърбия. Някои анализатори смятат, че ЕС просто не вижда реална политическа или обществена сила в страната, която последователно и убедено да защитава европейските ценности и интеграция.

Александра Йоксимович, директор на Центъра за външна политика, обясни, че евродепутатите винаги имат повече свобода да изразяват лични позиции, които често зависят от политическата им принадлежност и страната, от която идват.
„Със Сърбия като кандидат, Брюксел поддържа развита институционална връзка. Но основната цел на ЕС в настоящата геополитическа обстановка е запазване на стабилността на Западните Балкани и ограничаване влиянието на трети сили“, каза тя.

Йоксимович също отбеляза, че в Сърбия в момента липсват ясни политически субекти, които да отстояват пълноценно европейската интеграция.
„Управляващите са недоволни от нивото на подкрепа от ЕС, опозицията е разочарована от подкрепата, която ЕС оказва на властта, а студентите – от липсата на интерес към техните действия“, посочи тя.

„Брюксел гледа на изпълнението на критериите за членство като на единствения път за демократизация и стабилизация на страната – с особен акцент върху съгласуването със съвместната външна и отбранителна политика. Именно върху това ще се настоява и в близко бъдеще“, каза в заключение Йоксимович. | БГНЕС