Разгръщайки мисията на Израел да унищожи ядрените способности на Иран, пред нас се изправя тежкият и очевиден въпрос: как Западът – и по-специално САЩ – допуснаха иранската ядрена заплаха да нарасне необезпокоявано толкова дълго време?

Дейвид Олбрайт, американски физик и наблюдател на ядрените оръжия, е сред водещите световни експерти по иранската ядрена програма. Той е президент на Института за наука и международна сигурност – неправителствена и безпартийна организация, посветена на спирането на разпространението на ядрени оръжия към държави-отцепници и терористи. На 12 юни, ден преди първия израелски удар, Олбрайт заяви, че Иран може да произведе достатъчно обогатен уран за 11 ядрени бомби в рамките на месец. В този момент Иран е бил на път да разполага с уран, достатъчен за 22 бомби в рамките на пет месеца.

Продължаващите израелски удари върху ирански обекти значително са отслабили възможностите на страната. Но е нужно време, за да се определи пълният мащаб на нанесените щети, а заплахата далеч не е овладяна. В най-песимистичната си прогноза Олбрайт предупреждава, че Иран все още може да извърши „пробив“ и да произведе достатъчно уран за оръжие във Фордо – секретното съоръжение под планината южно от Техеран – в рамките на няколко дни. Той не знае колко от наличния 60-процентов уран е унищожен от Израел. Ако по-голямата част от него е все още в ирански ръце, тогава Фордо може да генерира материал за девет ядрени оръжия за месец, ако остане оперативен.

Иран може да съхрани потенциал за 15 оръжия в рамките на пет месеца. Все пак има и известна утеха: според Олбрайт, „общият капацитет на Иран да извърши пробив е отслабен поради загубата на Натанз“ – най-голямото обогатително съоръжение, поразено от Израел на 13 юни.

Олбрайт предоставя кратък урок по ядрена физика пред „Уолстрий Джърнал“: за да бъде уранът годен за целта, трябва да бъде обогатен до 90%. Обяснява, че „обогатяването е сложен процес“. Изходът от обогатяване от естествен уран до 5% вече представлява 70% от усилието за достигане до 90%. На пръв поглед математиката подвежда – 60% може да изглеждат като 30% под прага, но в действителност това е 99% от необходимото обогатяване. С други думи, 60-процентовият уран е на косъм от необходимото ниво – и иранската програма изобилства с този почти-готов материал.

На 31 май Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) публикува осъдителен доклад, според който Иран е натрупал 408,4 кг уран, обогатен до 60%. На 12 юни бордът на управителите на МААЕ прие резолюция, според която Иран нарушава задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Разгневен, Иран обеща да ускори ядрената си програма. Олбрайт отбелязва: „Мисля, че иранците очакваха европейците и САЩ да реагират както винаги – с тревога, разговори, преговори.“

Иран не разбра Доналд Тръмп и не осъзна колко притеснени са всъщност израелците. По въпроса за ядрената заплаха на Иран, въпреки всички критики, Нетаняху изразява позицията на нацията. Възприемайки иранските заплахи за ескалация сериозно, Израел извърши първите си удари на следващия ден, атакувайки ядрени обекти и убивайки девет от водещите ирански учени.

Според Олбрайт, тези удари са „затруднили значително самото изграждане на оръжие от страна на Иран“. Унищожен е елитът на оръжейната програма – учени и инженери, а не политици: „те елиминираха иранските Опенхаймери“.

Сред убитите е и Ферейдун Абаси-Давани, който преди месец предупреди, че Иран може да използва ядрени оръжия срещу „САЩ, Англия и ционисткия режим“ чрез нетрадиционни средства или терористични групировки. Въпреки това Олбрайт признава, че учени като него могат да бъдат заменени с времето. Иран разполага със солидна инженерна и научна система за подготовка на кадри. Но в краткосрочен план загубата е опустошителна. Иран все още не се е възстановил от ликвидирането на Мохсен Фахризаде – убит от Израел през 2020 г., той е „Лесли Гроувс“ на иранската програма (Гроувс ръководи проекта „Манхатън“). Наследниците му не се оказват толкова способни – тези убийства нанасят огромен удар върху усилията за създаване на бомба.

Олбрайт е в сферата на ядреното неразпространение от ранните си 30 години. През 80-те години работи за прекратяване на тайната ядрена програма на Бразилия, а в началото на 90-те подпомага Африканския национален конгрес в Южна Африка да предотврати възраждане на ядрената програма на апартейдския режим. През 1991 г. е инспектор на МААЕ в Ирак, а през 1993 г. основава Института за наука и международна сигурност. Организацията с гордост се нарича „добрият ИДИЛ“, за да се разграничи от терористичната групировка: „Ние първи използвахме това съкращение и възнамеряваме да го запазим.“

Репутацията на Олбрайт като експерт по Иран датира от 2002 г., когато екипът му разкрива обекта в Натанз – първоначално наречен „завод за гориво“ от иранската опозиция. Служителката му Кори Хиндерщайн намира обекта чрез сателитни изображения, а Олбрайт го идентифицира като център за обогатяване. Така МААЕ научава за него. „Горд съм, че ние открихме Натанз“, казва той.

За да се разбере пренебрежението на САЩ към проблема, трябва да се върнем назад във времето. Иран стартира ядрената си програма през 80-те години, след като е нападнат от Ирак – война, при която загиват около милион иранци. Оттам започва всичко, но с времето програмата се пренасочва срещу Израел и САЩ.

Първоначално бавна, през 2000-те тя прераства в ускорена програма с кодово име AMAD под ръководството на Фахризаде. След нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. Иран прекратява AMAD – под натиск и засилен контрол, особено след откритието на Натанз. Формално я прекратяват, но в действителност я продължават по-скрито – с фокус върху обогатяването и проекта Ал-Гадир, днес познат като Фордо.

Американското разузнаване охотно приема тази измама. През 2007 г. национална оценка обявява с „висока степен на увереност“, че Иран е прекратил ядрената си програма през 2003 г. „Иранците обожаваха тази оценка“, каза Олбрайт. „Година след година, САЩ повтаряха тази мантра като папагали.“

През март тази година директорът на националното разузнаване Тълси Габард отново заяви пред Конгреса на САЩ, че върховният лидер Хаменей не е възобновил програмата. Олбрайт е категоричен: „Оценките на САЩ страдат от сериозни аналитични грешки. Програмата на Иран не е традиционна. След AMAD тя се трансформира – напредък без нужда от официална заповед. Американското разузнаване мисли в категории включено-изключено, докато Иран е много по-нюансиран.“

Тази илюзия продължава дори след като Израел открадна иранския ядрен архив през 2018 г., разкриващ истинските мащаби на измамата. Архивът е иззет по време на действието на Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г. (споразумението на Обама), от който Тръмп се оттегли през 2018 г.

Администрацията на Обама приема тезата: „Те са имали програма, но отдавна. Защо да ни интересува?“ В трите години на действие на сделката натискът върху Иран спира. Санкциите са на път да станат непоносими, но Иран приема да се ограничи за 10 години – след което може да възобнови всичко. Този период активизира Израел, но те действат предпазливо, за да не прекрачат червените линии на САЩ.

Израел избягваше убийства на учени, за да не предизвика дипломатическа буря. Вместо това събираше информация – така стигна до ядрените архиви.

Олбрайт критикува сделката на Обама: МААЕ беше принудена да мълчи, хвърлена под автобуса. Цари манталитет на недосегаемост на Иран. Малките измами се трупаха, без отговор. Американското разузнаване бе унесено в лъжливо чувство на сигурност. Иран вече може да произведе уран за оръжие за дни – разликата между подготовка и реално изграждане на бомба почти изчезна.

Затова Израел атакува сега. Иран работи по тази подготовка повече от 20 години. Възможността да се разбере дали вече има заповед за създаване на ядрено оръжие е изчезнала. Израел не е Бог – не може да види всичко. Затова реши да действа.

Може ли Израел да постигне военните си цели без американска военна намеса? „Може“, смята Олбрайт, „но ще отнеме време.“ Рационалната цел е Иран да се нуждае от поне шест месеца до година, за да произведе материал за оръжие. Това включва унищожаване на Фордо и на възможно най-много центрофуги и уранови запаси.

Успоредна цел е да се удължи времето, необходимо за сглобяване на бомбата. Преди атаката, това време е под шест месеца и намалява. Израел вече унищожава ключови обекти и кадри. Унищожен е обектът в Исфахан – ключово звено за превръщане на уран в метал за ядрен заряд.

Ако Тръмп откаже да удари Фордо с бомби, Израел може да рискува с акция на командоси – да прекъсне електрозахранването, да запечата тунелите, да унищожи вентилационния шах. Ако Иран възстанови съоръжението – отново да бъде ударено. И отново. Но докога? Вечна война ли ще бъде това? | БГНЕС