На 13 юли, във фоайето на летище Ринас, Марисел не сдържа радостта си: „Свободни сме, свободни сме!“. Само няколко минути по-рано тази 40-годишна филипинка и двете ѝ колежки – Аналин и Розали – били на път да бъдат незаконно експулсирани от Албания, ескортирани от работодателя си и полицай.

Триото, което работело от година в туристически комплекс в Паток, имало напълно валидни разрешителни за пребиваване – до 23 август. Още с пристигането им обаче, работодателят им конфискувал паспортите. С мълчаливото съдействие на полицията, той ги насочил насила към зоната за заминаване, въпреки отчаяните им молби: „Не искаме да тръгнем. Искаме да обжалваме. Върнете ни паспортите.“ Един от полицаите им отговорил грубо: „Следвайте шефа. Той отговаря за вас.“

Уведомени чрез съобщение от жените, журналисти от BIRN проследили случая и сигнализирали властите. Изгонването било спряно в последния момент благодарение на намесата на високопоставен служител от държавната полиция.

Широко разпространена и толерирана практика
Случаят на Марисел, Аналин и Розали не е изолиран. Фондация Mary Ward Loreto е идентифицирала „поне 40 подобни случая, считани за потенциални жертви на трафик“, по думите на представителката ѝ Ирена Края.

Работодателите конфискуват документи, налагат произволни глоби, принуждават служителите да работят извън договореното – понякога до 18 часа дневно. „Работниците нямат нито права, нито свобода“, обобщава Края.

Албанската администрация остава пасивна. Инспекцията по труда твърди, че не може да се намеси, а полицията заявява, че не е получавала жалби – твърдение, опровергано от свидетелствата. „Тази реакция и пренебрежението към престъплението се повтарят отново и отново“, казва Края.

Марисел, Аналин и Розали подписали двугодишен договор като помощници в кухнята срещу 400 евро месечно. В действителност обаче те чистели, работели по 12 и повече часа дневно и получавали общо около 700 евро. Обещаната храна не била предоставяна.

„Дори за рибени глави за супа трябваше да се молим“, разказва Розали. В края на юни работодателят им се опитал еднолично да удължи престоя им. Когато отказали, им поискал глоба от 430 000 лека – приблизително годишната им заплата – за нарушаване на договора. „Заплатата за положения труд е недостижима“, напомня Елйо Мучай, директор на Инспекцията по труда, и уточнява, че само съдебно решение може да наложи обезщетение.

Незаконни експулсации и задържане на документи
На 12 юли работодателят им ги заплашил с експулсация. Изпратената полиция не реагирала, въпреки признанието на работодателя, че държи паспортите им незаконно. На следващия ден трите жени били насилствено отведени на летището – за първи път видяли паспортите си, откакто били в Албания. След сигнал от BIRN, полицията успяла да спре нарушението. Служител записал връщането на документите, но официален протокол не бил съставен.

Албанската полиция отчита едва 11 експулсации на работници с разрешителни за 2024 г. Но според Ирена Края „полицията не регистрира случаите, когато работодателят сам ги изпраща на летището“.

„Работодателите се държат сякаш са господари на съдбата на работниците“, казва тя. Според предварителния доклад на фондацията ѝ, злоупотребите далеч надхвърлят задържането на паспорти: измамни наемания, работа извън договора, прекомерни часове, заплахи...

Адвокатът Гентян Серяни вижда в това белези на „експлоатация и принудителен труд, дори задържане като заложници“. Санкциите обаче остават редки. Началникът на полицията Илир Прода обещава разследване: „Никой полицай, участвал в незаконна дейност, няма да избегне наказание.“ До момента обаче правителството мълчи, а офисът на премиера не е отговорил на въпросите.

Два дни след освобождаването им, Марисел, Аналин и Розали намират убежище в Тирана. Търсят нова работа. Едната вече е наета в друг туристически комплекс. Но неправителствени организации се опасяват, че тази експлоататорска система, макар временно разкрита, ще продължи да работи зад кулисите. | БГНЕС