Малкото количество храна, която Израел позволява да влезе в Газа след близо 22 месеца война, често бива присвоена от отчаяни хора, разграбена от банди или открадната, вместо да достигне най-нуждаещите се, предупреждават ООН, хуманитарни организации и анализатори.

След като кадри с недохранени деца предизвикаха международен скандал, помощта отново започна да пристига, но в мащаб, който международните организации определят като крайно недостатъчен. Всеки ден отчаяни хора тичат към конвои с храна или доставки по въздух от арабски и европейски сили.

В Абу Завайда, в централната част на Газа, изтощени палестинци се хвърлят към палети с храна, спуснати с парашути от самолет. Сцената е хаотична, прашна и наситена с сурова борба. „Гладът кара хората да се обръщат един срещу друг. Бият се с ножове“, разказа Амир Закут, дошъл за помощ.

За да се избегнат безредици, шофьорите на Световната програма за храните (WFP) получават инструкции да спират преди мястото и да позволяват на хората да си вземат сами. Но проблемите остават. „Колелото на камиона едва не смаза главата ми, докато вадех чувал“, сподели пострадал мъж, носейки торба с брашно на главата си в района Зиким, северна Газа.

Рано сутринта Мохамад Абу Таха отишъл близо до Рафах, за да си запази място на опашка за раздаване на помощи — тълпите вече били в хиляди. „Чухме изстрели... Нямаше къде да избягаме. Хората започнаха да тичат, да бутат и блъскат деца, жени, възрастни“, разказа 42-годишният мъж. „Сцената бе истински трагична: кръв, ранени, мъртви.“

ООН отчита, че от 27 май насам около 1 400 палестинци са загинали, докато чакат помощ, основно стрелби от израелски войници. Израел отхвърля умишлени удари, твърдейки, че стреля само предупредително, когато хора доближават позициите му.

Ограниченията, наложени от израелските власти върху доставката на помощи — забавени разрешителни за преминаване, бавни митничарски процедури, ограничени пунктове за достъп — предизвикват критика от месеци. В Зиким израелската армия, според ООН, е променила плановете за товарене на WFP, смесвайки различни видове товари, което е довело до ранно отпътуване, без охрана.

В южна Газа, на границата в Керем Шалом, има два маршрута за достъп до складовете в централна Газа. Единият бил безопасен, другият – често сцена на сблъсъци и грабежи, но точно него принудително се използва.

Част от помощта бива разграбена от банди и от черен пазар — търговци препродават надути цени, според хуманитарни източници. „Става въпрос за соц‑дарвинистки експеримент за оцеляване на най-силните“, коментира Мохамад Шехада от ECFR, описвайки хората, които са принудени да чакат камион под слънцето, борейки се за един чувал брашно.

Жан-Ги Вато, координатор от „Лекари без граници“, добави: „В системата виждаш търговци и банди да изпращат деца да рискуват живота си при раздаването или грабежите. Това се превърна в професия.“ Тези чували по-късно се продават в Газа Сити за над 400 долара.

Израел многократно обвинява Хамас, че гърмят палестинци, за да ограбват помощи, и това служи като оправдание за блокадата между март и май, последвана от създаването на Фондацията за хуманитарна помощ в Газа (GHF), финансирана от Израел и САЩ и отместваща ООН. Но за над два милиона жители на Газа, GHF има само четири пункта за раздаване — които ООН описва като „смъртоносна капан“.

Израелските власти твърдят, че не са открили доказателства за систематично открадната помощ от Хамас. Въпреки че групировката е отслабена след Голямото поражение с множество лидери загинали, тя остава активна чрез децентрализирани клетки. Някои географски райони в юг – контролирани от банди като „Популярните сили“, съставени от бедуини, се обвиняват за грабежи и подкрепяни от Израел.

Гражданският конфликт в Газа става „екзистенционална борба за оцеляване“, в която хората стават обект на експлоатация, докато хуманитарните нужди продължават да се увеличават. | БГНЕС