След като Великобритания, Франция и Канада обявиха, че ще признаят палестинската държава през есента, традиционните съюзници на Израел най-накрая се разграничават от него. И ако попитате бившия израелски премиер Ехуд Олмерт, настоящият премиер на страната Бенямин Нетаняху и неговото ревностно дясно коалиционно правителство са виновни за това.

„Има все по-голяма пропаст между ужасните жестокости, които Хамас нанесе на израелците на 7 октомври, и това, което ние сега нанасяме на палестинците. Станахме държава изгнаник“. каза той.

Но достатъчни ли са критиките и изолацията, за да променят посоката?

Олмерт беше на власт от 2006 до 2009 г. като лидер на либералната партия „Кадима“ – отцепила се от партията „Ликуд“ на Нетаняху – и е рядък глас в Израел. Остър критик на провеждането на военната кампания на Израел в Газа, той предупреди от самото начало, че тя няма ясен край.

Сега Нетаняху е в конфликт с някои от най-верните съюзници на страната, което дори предизвиква неспокойство в Германия, оплака се Олмерт. Канцлерът Фридрих Мерц е под нарастващ вътрешен натиск да се присъедини към другите страни от ЕС и да наложи санкции на Израел заради Газа, което би означавало критичен разрив в традиционно непоколебимата подкрепа на Берлин. А американският президент Доналд Тръмп наскоро опроверга Нетаняху по повод съобщенията за глад в Газа, заявявайки, че палестинският анклав преживява „истински глад“ – макар че ясно обвини Хамас за забавянето на преговорите за примирие.

„Губим международната подкрепа, която винаги е свързвала Израел с най-силните, най-мощните, най-важните и най-просветените елементи в западния свят“, посочи той.

В остра статия, озаглавена „Достатъчно. Израел извършва военни престъпления“, бившият министър-председател написа: „Това, което правим в Газа, е война на изтребление.“ Той също така предупреди, че предложението на израелското правителство да събере жителите на Газа в „хуманитарен град“ – който той нарича концентрационен лагер – би било равносилно на етническо прочистване, а висшите израелски военни командири също са нащрек за такъв план.

В друго отклонение от нормата, обвинението на Олмерт за военни престъпления наскоро беше подкрепено и от две от най-известните израелски организации за правата на човека – B’Tselem и Physicians for Human Rights – които твърдят, че Израел извършва геноцид срещу палестинците в Газа и че западните съюзници на страната имат правно и морално задължение да го спрат.

Самият Олмерт преди защитаваше Израел срещу „обвиненията за геноцид и военни престъпления“ в началото на кампанията, но позицията му се промени, когато поведението на Израел стана по-брутално, „с масовото избиване на цивилни, включително жени, деца и възрастни хора, и умишленото гладуване на жителите на Газа чрез блокиране на хранителни и медицински помощи“, заяво той – смъртта и нараняванията на цивилни не трябва да се оправдават като странични щети.

Не е изненадващо, че неодобрението на Олмерт разгневи съюзниците на Нетаняху, които считат изказванията му за предателство и го обвиняват, че „забива нож в гърба на войниците“. Министърът на външните работи Гидеон Саар обвини Олмерт, че „взема активно участие в дипломатическа кампания, в пропагандна война и в правна война срещу държавата Израел и ЦАХАЛ“. А министърът на образованието Йоав Киш го обвини, че се е присъединил към „радикалния левичарски хор, който клевети Израел“.

Единственият друг израелски политик, който е толкова презиран от дясното крило в страната, е лидерът на Демократическата партия Яир Голан, който предизвика бурна реакция, когато каза пред израелската национална телевизия, че „една нормална страна не воюва срещу цивилни, не убива бебета за забавление и не си поставя за цел да изгони населението“.

Но израелските правителствени служители гневно отричат всички обвинения във военни престъпления и геноцид, които сега са повдигнати в Хага. Те също така описаха заповедите за арест на Международния наказателен съд (МНК) за Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант като примери за антисемитизъм.

Рефлекторното смесване на антисемитизъм и всяка критика към израелската военна политика „е много лесен изход за нас. Ние осъждаме всички като антисемити“, което е погрешно и опасно и рискува да подхрани антисемитизма. „Гневът по целия свят по хуманитарния въпрос се разпространява бързо“, отбеляза Олмерт.

Някои от тези демонстрации и протестни шествия може би са „били повлияни от латентния антисемитизъм, за който знаем, че съществува и който е част от нашия живот от поколения. Но причината за обществените изблици е, че войната, която сега води Нетаняху, е загубила всякаква легитимност, тъй като виждаме натрупването на цивилни жертви в Газа, хуманитарната криза и деца, които биват застрелвани в близост до местата за разпределяне на помощи“, посочи Олмерт.

По признание на израелското правителство от октомври 2023 г. насам са убити около 30 000 цивилни.

Декларацията на Хамас, че няма да свали оръжията си, дори и пред призивите на Арабската лига да го направи, не помага на онези, които се застъпват за приоритизиране на палестинските цивилни. Обикновените жители на Газа са заклещени между войнствена ислямистка групировка, готова да жертва живота им, и израелски супремацисти, които ги виждат като съучастници на Хамас.

Междувременно, обвиняването на френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър в антисемитизъм или подкрепа на тероризма също е абсурдно, особено като се има предвид, че и двамата помогнаха за прихващането на балистични ракети, изстреляни от Иран към Израел през април, обясни Олмерт. „Разбира се, обвинението в антисемитизъм е оръжие, използвано от самодоволно правителство. Нетаняху и другите в коалицията използват това обвинение, за да се защитят от оправданите обвинения в употреба на прекомерна сила“, заяви той.

Други критици на кампанията в Газа, като левият израелски журналист и автор Гидеон Леви, също подозират, че обвиненията в антисемитизъм – които са широко подкрепени в израелското общество – заместват чувството за вина за това, което прави страната. „Тук имаме внуците на оцелелите от Холокоста, които говорят за преместването на 2,3 милиона души, говорят за това открито. Не можете да го преглътнете. Затова по-добре го отречете“, каза той.

По време на мандата си Олмерт беше отговорен за преговорите за създаването на палестинска държава на повече от 94% от окупирания Западен бряг и, може би, той се доближи повече от всеки друг израелски премиер до постигането на тази цел. Въпреки това лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Махмуд Абас се оттегли от плана на Олмерт, считайки, че израелският му събеседник не може да го изпълни. И наистина, Олмерт подаде оставка малко след това и беше осъден за възпрепятстване на правосъдието и за приемане на подкупи по време на мандата си като министър на търговията и кмет на Йерусалим.

Днес, с почти половин милион израелски заселници в Западния бряг, планът на Олмерт би бил много по-опасен за всяко израелско правителство, което би се опитало да го реализира – дори и да искаше. Не че Нетаняху или коалиционните му партньори имат интерес да подкрепят истинско споразумение за две държави. Дори през февруари 2023 г. най-многото, което Нетаняху заяви, че е готов да направи, е да предостави на палестинците автономия, но не и суверенитет. И все пак Израел ще трябва да запази пълен контрол над сигурността на Западния бряг.

За да подчертае това, израелският премиер осъжда процеса от Осло при всяка възможност, повтаряйки, че всичко това е било ужасна грешка и че няма с кого да се преговаря от палестинска страна.

От своя страна Олмерт вярва, че има палестински партньори, с които да се преговаря, но че Израел постоянно подкопава умерените палестинци. Той също така се притеснява, че следващата стъпка може да бъде анексиране на Газа и дори на Западния бряг – нещо, за което ключовите десни партньори на Нетаняху отдавна се застъпват. И единственият човек, който според него може да спре това да се случи, е Тръмп.

„Това, което се случва, е напълно неприемливо и непростимо. И в даден момент Тръмп ще трябва да се намеси. Не знам дали Тръмп има сърце. Но нещо може да го принуди да каже на Нетаняху „достатъчно“, тъй като това настроение става все по-разпространено в Америка“, обясни бившият израелски премиер. Но с посланиците на Тръмп, които през уикенда похвалиха разпределението на помощи от Израел в анклава – мнение, което други традиционни съюзници на Израел не споделят – това изглежда малко вероятно. | БГНЕС

-----

Анализ на Джейми Детмер за „Политико“