Консерваторите често казват, че политиката е подчинена на културата. Това е вярно, поне отчасти. Културните промени могат да създадат нови изисквания, на които правителството е принудено да отговори.

Но политиката се формира не само от културата. Икономическите събития могат да създадат нови епохи в публичната политика. Помислете за възхода на гигантските корпорации след Гражданската война, растежа на социалната държава по време на Голямата депресия, възстановяването на конкурентите на Америка след Втората световна война, стагфлацията от 70-те години и икономическия скок на Китай.

Демографските промени принуждават правителствата да действат, като поставят под въпрос предположенията на настоящата политика. Спадащите равнища на раждаемост затрудняват поддържането на разширени социални програми, докато търсенето на имигрантска работна ръка се увеличава, което често провокира спорове.

Мненията на елита могат да оформят правителството в продължение на десетилетия. Прогресивният акцент върху публичната роля на неутралните експерти, възходът на кейнсианската икономика и икономиката на предлагането, както и появата на регулирането като централен фокус на правителството са само няколко примера от последните 100 години.

Накрая, политиката може да бъде подчинена на самата себе си. Когато избирателите стигнат до убеждението, че доминиращата партия е отишла твърде далеч, сцената е подготвена за политически отпор. Когато този отпор стигне твърде далеч, цикълът продължава. Слабата имиграционна политика на Джо Байдън отвори вратата за завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Но безкомпромисните усилия на администрацията на Тръмп да депортира групи от нелегални имигранти, които извършват жизненоважна работа в селското стопанство, строителството и хотелиерството, доведоха мнозинството от американците до заключението, че администрацията е отишла твърде далеч.

В неотдавнашна статия Дейвид Брукс посочва културно явление – общото убеждение, че социалният ред се е сринал – като катализатор за най-новото възникване на популизма в Америка. Без съмнение много от поддръжниците на Тръмп разглеждат неговите атаки срещу университетите, журналистите, бюрократите и други като закъсняло усилие за възстановяване на реда – и задоволително отговаряне на неуважението, което те чувстват от образованите елити.

Но в основата на бунта на работническата класа стои икономическата промяна. До 60-те години на миналия век индустриалното производство доминираше в икономиките на градовете и по-малките общности в цялата страна. Фабриките предлагаха стабилна заетост с нарастващи заплати за почти една трета от работната сила, като много от тях предлагаха и разширяващи се здравни и пенсионни обезщетения. Икономическият ред подкрепяше социалния ред. Когато чуждестранната конкуренция започна да подкопава американския икономически ред, не мина много време, преди социалният ред да отслабне и недоволството на работническата класа да се разпространи.

Брукс правилно посочва стабилните семейства като стълб на социалния ред. Но с намаляването на икономическите възможности за мъжете от работническата класа в САЩ, намаляха и процента на браковете сред работническата класа – дори и браковете да останаха относително стабилни сред хората с бакалавърска степен или по-висока. Междувременно процентът на разводите в браковете сред работническата класа стана много по-висок, отколкото в браковете между по-образованите и заможни американци.

Консервативните критици твърдяха, че феминизмът ще бъде особено вреден за брака сред образованите жени, но те не разбраха правилно. Тези жени бяха по-склонни от своите колежки с по-ниски доходи да сключват и поддържат брак – при условие, че съпрузите им бяха готови да поемат по-равностойно участие в отглеждането на децата и домакинската работа.

Разгледайте друга ключова основа на социалния ред – организираната религия. Теоретиците отдавна твърдят, че с повишаването на образованието религиозността намалява. Тази хипотеза се оказва вярна за Европа, но не и за САЩ, където редовното посещаване на богослужения се увеличава с по-високите нива на образование. Забележително е, че тази корелация важи дори сред белите евангелисти протестанти, които отдавна се считат за бастион на религиозността на работническата класа.

Това, което г-н Брукс определя като основи на социалния ред, е отслабнало най-много сред американците от работническата класа, чиито икономически перспективи са се влошили в пост-индустриалната информационна ера. Усилията на Тръмп да възстанови заетостта в производството чрез повишаване на митата представляват по-пряка атака срещу социалния хаос, отколкото неговата атака срещу елитните институции. Но дори и да успее да повиши производството в САЩ, ефектът върху заетостта вероятно ще бъде слаб. За да остане конкурентоспособно в икономика с високи заплати, съвременното производство трябва да бъде силно автоматизирано.

На Запад недоволството на работническата класа е основният двигател на възхода на популизма. Носталгичните призиви към славното минало в крайна сметка ще отстъпят пред реалността, че това минало не може да бъде възстановено. Политическите партии, които могат да намерят ефективни и трайни отговори на икономическите проблеми, които са в основата на неблагосъстоянието на работническата класа, ще контролират бъдещето. І БГНЕС

----------

Уилям Галстън е участник в шест президентски кампании, от 1993 до 1995 г. е бил заместник-помощник на президента Бил Клинтън по вътрешна политика. Неговият анализ публикуван във вестник „Уолстрийт джърнъл“.