Сръбските медии неведнъж са публикували „експертни“ становища и мнения срещу установената през последните три десетилетия практика, сръбски граждани от български произход да кандидатстват за българско гражданство. Българското гражданство в Сърбия се разглежда като „кражба на сръбски граждани“ и като опасност за сръбските национални интереси.

Придобиването на българско гражданство в сръбската представа се приравнява само с „придобиване на български паспорт“!? Опорката е същата както и в Северна Македония. Никаква българска национална и културна идентичност, никакво възстановяване на национална принадлежност, брутално отнета от техните предци в началото на миналия век, никакви права на човека или права на приемащата държава.

Официалната сръбска теза е, че за българско гражданство се апелира само по екзистенциални причини, а „българският паспорт“ е само билет за влизане в Европейския съюз през задната врата, с цел скъпо платена работа, добро образование, лъскава кола или някакви други материални облаги.

Сръбският портал „Нишки вести“ на 30 юли т.г. публикува позицията на проф. д-р Игор Новакович, председател на Градската скупщина на град Ниш, който разглежда българското гражданство като политическо средство, национална идентичност, културни и териториални претенции, граждански регистър, избирателен списък, дневен ред в Съвета на Европа и пр.

За доказателство сочи болното за тях място, Северна Македония – 120 000 граждани тихомълком, без скандали, наредени на опашки пред консулствата, били „взели български паспорти“ и днес това било български политически аргумент! Опасението е, че притежателите на „български паспорти“ днес могат да влезнат в Конституцията на Северна Македония като държавотворен народ и по този начин да застрашат сърбо-македонистичната теория на Стоян Новакович от началото на ХХ век.

От това се страхува проф. д-р Игор Новакович. Той действа превантивно и предвидливо премълчава, че България признава българско гражданство само на ония сръбски граждани, които документално могат да докажат, че техните възходящи по права линия до трета степен са българи по народност и които нотариално декларират, че имат българско национално самосъзнание.

Според него Сърбия не бива да „забранява на хората да взимат чужди паспорти“!? Отново „паспорти“? Нали за да вземеш паспорт, първо трябва по определена процедура да придобиеш гражданство на съответната държава и да поемеш всички права и задължения, които важат за всички граждани на държавата? И как ще  им „забраниш“ да вземат чуждо гражданство, когато това е проблем на гражданите, които го искат и приемащата държава?

Проф. д-р Новакович счита, че Сърбия незабавно трябва да направи следното:

1. Спешно да направи подробен анализ на броя на хората с двойно гражданство по общините.
2. Да въведе законово задължение за всички длъжностни лица и кандидати на избори да декларират чуждото си гражданство.
3. Да се разработят специални програми за южната част на Сърбия - които да предложат на хората причини да останат тук, а не да търсят спасение в консулството.
4. Да се открие обществен дебат за това какво означава промяна на колективната идентичност без никакво социално обсъждане.

Заключението е, че след 10, 20 или 30 години някой може да каже: „Там са живели 50 000 българи. Това е наша територия. Наш интерес. Наша историческа длъжност.

И няма да има значение, че са били сърби. Че са славили слава, че са говорили сръбски, че са живели в Ниш. Важно ще е какво им пише в паспорта. И колко ние сме мълчали“.

Страховете на проф. д-р Новакович са, че българската държава в официалните документи и пред международните институции един ден може да каже: „В Южна Сърбия живеят десетки хиляди българи. Това са наши хора. Наше културно пространство. Наша историческа отговорност.“

Той доста точно отразява това, което мислят сърбите за българите в Сърбия, за техния произход, за българското гражданство, за правата на човека, за европейските принципи и ценности. Това не е от вчера и не е нищо ново. Истината е, че в Сърбия, пред очите на българските политици и държавници, за половин век изчезнаха много повече от 50 000 българи, за които Новакович мълчи.

Впрочем, върху подобни исторически фалшификации и митове, върху окупираните български територии, с български жертви и страдания, е създадена не малка част от днешна Сърбия, която между другото, вече е обхваната от сериозни политически процеси за цялостни промени.

Не е лъжа, че в Сърбия наистина живеят десетки хиляди българи, макар и без българско гражданство.

Проблемът е, че днешната невежа българска администрация, не иска да знае за тях и много глупаво и наивно, кълве изкусно подхвърлените сръбски въдици.

Ето един типичен пример за това, как на практика „сърбите“, (според проф. д-р Игор Новакович), придобиват „български паспорт“.

Лицето Д. Й. е млад българин по произход и по народност, роден е и живее в едно пресечено с Ньойската граница Босилеградско село, на няколко стотин метра от сегашната сръбска граница.

2019 г. подава документи за българско гражданство, за да придобие малко повече лична сигурност и ако се наложи, да се върне там където принадлежи – в България. Където има многобройни роднини. Евентуално да поработи някъде в чужбина. След три години чакане на 05.06. 2023 г. в търсачката на сайта на Министерството на правосъдието се появява червен надпис: „Молбата ви е разгледана от Съвета по гражданство с положително становище. Документите са изпратени за издаването на указ на Вицепрезидента на Република България“.

Дотук добре. За ония, които не знаят, нека да поясним, че Съветът по гражданство се състои от председател и десет членове. Председател на Съвета по гражданството е заместник-министър на правосъдието. Членове на Съвета по гражданството са по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавната агенция за българите в чужбина и Държавната агенцията за бежанците.

Въпреки „положителното становище“ на Съвета по българско гражданство, администрацията на вицепрезидента, се съмнява в него и решава на своя ръка да провери, и то не където и да е, а направо пред сръбските власти (пред проф. д-р Игор Новакович?) дали лицето Д.Й. действително е от български произход, и по дипломатически път изпраща запитване до сръбската администрация, дали Общинската управа в Босилеград е издала Удостоверение за български произход въз основа на данните записани в Гражданските регистри по югославско време, от които по безспорен начин да се вижда, че родителите на Д.Й. са българи!?

Очевидно е, че чиновниците на такива високи длъжности са проспали часовете по история, не знаят къде живеят българи и разчитат на сръбската администрация да им обясни, дали лицето Д.Й. наистина е българин!? Все едно някоя министерска чиновничка любезно да попита: „вижте мили сърби, тука един ваш гражданин, е подал документи за българско гражданство на основание български произход, можете ли да ни кажете дали неговият дядо наистина е бил българин“? Ами ако този дядо е загинал като български войник на фронта срещу сърбите, какъв ще бъде отговора? Много е тъжно и жалко за българската администрация, че е паднала толкова низко да ходи да иска мнение от Белград за българите върху окупираните български територии в Сърбия, сякаш българските историци и дипломати са неграмотни!?

Вижда се и от проверката, която досега продължава повече от две години. Д. Й. е само един от няколко стотин подобни кандидати за български гражданство, чиято сръбска проверка на техния български произход, вероятно ще продължи и след като изтекат мандатите на Съвета по българско гражданство и Вицепрезидента.

Сръбските власти не бързат да отговорят, а може би и изобщо няма да отговорят на запитването на вицепрезидента. Защото, за тях, Д.Й. е „сърбин“, който „слави сръбска слава“, „говори сръбски език“, „живее в Сърбия“, а за сръбските национални интереси е изключително важно какво ще пише в неговия паспорт!

Нямам нищо против проверките. Защото българското гражданство в европейска България е много ценно нещо и разни мошеници не избират средства да се доберат до него. Само че да правиш проверка за български произход на кандидатите за българско гражданство при най-големите врагове на България и българщината, не ми се вижда много умно.

За днешните сръбски управници, българи в Сърбия няма. Или поне не искат да ги има. Евентуално могат да говорят за някакви „сърбо-шопи“!? Трябва да си пълен исторически невежа, за да имаш повече доверие на администрацията на един вековен български враг, вместо на собствените си държавни институции и на потомците на ония достойни българи, които са проливали кръвта си за свободата и независимостта на съвременна България, и благодарение на грешките на българските управници са останали извън границите на днешна България.

В България има достатъчно исторически масиви, в които могат да се направят много по-надеждни проверки за българския произход на кандидатите за българско гражданство – Държавния архив на Московска 5, Военно-историческия архив във Велико Търново, архива на МВР, българските регионални исторически архиви и музеи или Агенцията за българите в чужбина. Има си начини да се направят проверки и на място, и то без да се влиза в устата на вълка, за да се провери дали той яде месо.

Както вече видяхме, Сърбия не само с години протака проверките за издадените Удостоверения за български произход, тя обмисля „анализ“ на хората с двойно гражданство по общините, закон за „деклариране“ на чуждо гражданство на всички длъжностни лица и участници в изборите, специални „програми“ за Южна Сърбия които да предложат на хората причини да останат тука, а не да търсят спасение в българското консулство в Ниш, публичен дебат какво е колективна промяна на идентичността?

Всичко това заедно, на практика може само още повече да повиши интереса за придобиване на българско гражданство сред българите в Сърбия, а не да го намали, или напълно да го премахне, както им се иска на сръбските управляващи.

Проблемът е, че българските югоносталгици не искат да разберат, че съвременна Сърбия няма нищо общо с младежката им представа за Югославия като западен остров на свободата, в който магазините са  пълни с дънки и чорапогащници. И че бежанските потоци на българите, започнали по време на Първата световна война, продължават и до днес. Те трябва да бъдат посрещнати и да им се даде шанс да станат пълноценни български граждани, вместо отхвърлени и огорчени „ничии хора“, които с времето ще се превърнат във врагове на България. І БГНЕС

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.