В сърцето на Русе, недалеч от брега на Дунав, една скромна на вид къща пази спомените за едно от най-знаковите семейства в българската история. Това е домът на Никола Обретенов – революционер, четник от Ботевата чета, съратник на Левски, Каравелов и Стамболов, човекът, който преживява драмите на националноосвободителната борба и доживява да види свободна България. Днес сградата е известна като къща музей „Баба Тонка“ и разказва историята не само на легендарната майка, но и на нейния прочут син, предаде кореспондентът на БГНЕС от дунавския град.

Построена през 1907–1908 година, къщата е собственост на Никола Обретенов. От 1958 г. в нея се помещава музей, посветен на Тонка Обретенова – жената, която поколения българи познават като Баба Тонка. Сред експонатите са документи, снимки и реликви от националноосвободителните борби, а един от най-ценните предмети е съхраненият череп на войводата Стефан Караджа.

Но зад музейните витрини стои историята на едно семейство, превърнало дома си в крепост на българската свобода.

Роден в семейство на революционери

Никола Обретенов е роден на 28 май 1849 г. в Русе. Баща му Тихо Обретенов е просветен и заможен българин, близък до идеите на Георги Раковски, а майка му Баба Тонка ще остане в историята като една от най-големите фигури на Българското възраждане.

Националноосвободителната борба не е просто кауза за семейство Обретенови – тя е съдба. Братята на Никола участват в чети и въстания, а един от тях, Георги Обретенов, загива като четник през 1876 г.

Още като младеж Никола се включва в обществения живот на Русе. Работи в читалище „Зора“, което постепенно се превръща в средище на революционните идеи. Именно там започва неговият път към организираното националноосвободително движение.

Между Левски и Каравелов

През 1871 г. Никола Обретенов е привлечен към революционната дейност като куриер между България и Българския революционен централен комитет в Букурещ. Скоро се среща с Любен Каравелов и се включва в изграждането на нелегален канал между Букурещ, Гюргево и Русе за пренасяне на поща, оръжие и революционна литература.

Същата година в дома на Баба Тонка е основан Русенският частен революционен комитет – една от важните структури на вътрешната революционна организация.

Никола Обретенов участва активно в разширяването на комитетската мрежа и е сред хората, които пренасят материали и оръжие за Васил Левски. Заедно с майка си и сестра си той се включва в една от най-рисковите дейности на революционното движение – поддържането на връзката между емиграцията и вътрешността на страната.

От Гюргево до Козлодуй

След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г. Обретенов се озовава сред дейците, които подготвят следващия голям опит за национално въстание. Той е член на Гюргевския революционен комитет – организацията, която планира Априлското въстание.

Когато въстанието избухва през пролетта на 1876 г., Никола Обретенов е сред хората, натоварени да осигурят оръжие и подкрепление за Врачанския революционен окръг. Именно тогава започва и най-известната глава от неговия живот.

На 17 май 1876 г. той слиза на Козлодуйския бряг заедно с четата на Христо Ботев, превзела парахода „Радецки“. Сред четниците е и самият Обретенов, а знамето, пред което те полагат клетва, е ушито от сестра му Петрана.

Никола Обретенов участва във всички сражения на четата и остава един от непосредствените свидетели на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876 г.

Смъртна присъда и завръщане в свободна България

След разгрома на четата той е заловен и изправен пред съд. Осъден е два пъти на смърт, но по заповед на султана наказанието е заменено с вечно заточение в Мала Азия.

Съдбата му поднася още един драматичен момент. В крепостта Сен Жан д'Акр той среща своя брат Ангел, заточен години по-рано за участие в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

След Освобождението през 1878 г. Никола Обретенов се завръща в родината и се включва активно в обществения и политическия живот на новата българска държава. Бил е окръжен управител, народен представител и кмет на Русе.

Човекът, който съхрани паметта

Никола Обретенов има още една важна заслуга. Той посвещава голяма част от живота си на съхраняването на спомените за революционната епоха. Пише статии, оставя ценни свидетелства и създава своите „Спомени за българските въстания“, които и днес са сред важните източници за историята на националноосвободителното движение.

Малко преди да тръгне с Ботевата чета, той изпраща прощални думи до майка си:

„А ти, мамо, недей престава никога да се трудиш за народа си, не се страхувайте от нищо и от никого. За слава никога не гледайте, а за чест и правда – то е най-светото нещо на този свят.“

Никола Обретенов умира през октомври 1939 г. на 90-годишна възраст. Той е един от последните живи свидетели на епохата на Левски и Ботев.

Днес къщата му в Русе е не просто музей. Тя е място, където историята на Баба Тонка, на нейните деца и на цялото поколение възрожденци продължава да напомня за цената на свободата и за хората, които са посветили живота си на нея. І  БГНЕС