В тихата сянка на Колизея, под бароковата фасада на „Сан Клементе“, почива човек, чието наследство е оформило духовната и културна съдба на милиони: Свети Кирил Философ. За България и целия славянски свят базиликата не е просто църква в Рим – тя е паметник на езика, паметта и общата вяра.

„Сан Клементе“ не е обикновена църква. Построена върху две по-ранни постройки – базилика от IV век и римска вила от I век – тя е буквална капсула на времето, в която се отразява религиозната трансформация на Рим. Днешната базилика, завършена през XII век и поддържана от ирландски доминиканци от XVII век, се намира на най-горното равнище. Тя е известна с мозаечната си апсида, сложния косматически под и богато украсените капели. Но за българите най-голямо значение има криптата под нея.

Там, в малка гробница, за която се смята, че съдържа останките на Свети Кирил, съавтор на глаголицата, лежи един от крайъгълните камъни на българската идентичност.

През 867 г. братята Кирил (роден Константин) и Методий пристигат в Рим по покана на папа Николай I, но са посрещнати от неговия приемник Адриан II. Мисията им е както духовна, така и политическа: да получат одобрение за използването на славянския език в литургията и да донесат мощите на папа Климент I, които са открили в Крим, във Вечния град.

Папа Адриан II одобрява работата им, отслужва славянска литургия в „Санта Мария Маджоре“ и разрешава превода на литургичните текстове на славянски език – важно признание за славянското християнство. По същото време Константин влиза в монашески живот и приема името Кирил. Той умира в Рим през 869 г.

Въпреки че източниците се разминават, повечето са съгласни, че брат му Методий искал да върне тялото на Кирил във Византия. Папа Адриан II обаче настоял той да бъде погребан в „Сан Клементе“. Агиографски разказ разказва за чудо: когато духовенството се опитало да отвори ковчега, за да види тялото, пироните не могли да бъдат извадени. Кирил бил погребан без да бъде обезпокоен.

Векове по-късно българите възстановиха паметта за Кирил и Методий като символи на националната устойчивост. През 19-ти и началото на 20-ти век учени и обществени деятели, сред които Иван Вазов и Константин Величков, се опитаха да възстановят мястото им в европейското съзнание. Базиликата „Сан Клементе“ стана център на тези усилия.

През 1924 г. българите провеждат първото документирано честване на 24 май – Денят на Кирил и Методий – в „Сан Клементе“. Няколко години по-късно, през 1929 г., Българската православна църква дарява мозаечна икона на Свети Кирил с надписи на български и италиански език. България е първата славянска страна, която почита светеца по този начин в неговото римско място на вечен покой.

Археологическият интерес към гроба на Кирил също нараства. По молба на епископ Йосип Юрай Штросмайер, хърватин, известен с подкрепата си за славянските народи, папа Пий IX възлага разкопки през 60-те години на ХІХ век. Под ръководството на Джовани Батиста де Роси, а по-късно и на отец Джозеф Мулооли, разкопките разкриват ранни християнски фрески и потвърждават древността на погребалното място, въпреки че точното местонахождение на мощите на Кирил остава спорно.

През 1880 г. папа Лъв XIII издава енцикликата „Grande Munus“, с която официално признава Кирил и Методий за мисионерската им дейност и културно наследство. Тя установява литургичния им празник в римокатолическия календар и признава ключовата им роля за разпространението на християнството и грамотността сред славянските народи. 

Този жест е част от по-широките усилия за преодоляване на разделението между източното и западното християнство и за отбелязване на историческата универсалност на Църквата.

Повече от век по-късно нов папа припомня същото наследство. При избора си папа Лъв XIV обяснява защо е избрал това име: „Реших да приема името Лъв XIV. Има различни причини за това, но основната е, че папа Лъв XIII в своята историческа енциклика „Rerum Novarum“ засяга социалния въпрос в контекста на първата голяма индустриална революция. В наши дни Църквата предлага на всички съкровищницата на своето социално учение в отговор на друга индустриална революция и на развитието в областта на изкуствения интелект, които поставят нови предизвикателства пред защитата на човешкото достойнство, справедливостта и труда.“

Докато Лъв XIII погледна към миналото, за да оформи съвременния свят, Лъв XIV позиционира Църквата така, че да се изправи пред една напълно нова ера – по свой собствен начин отразявайки вечната актуалност на светци като Кирил и Методий, които някога преведоха древните истини на нови езици за своето време.

Днес „Сан Клементе“ е тихо свидетелство за този мост. Въпреки че войни и революции – включително Френската революция, по време на която мощите на Кирил са били за кратко изгубени – са се опитали да прекъснат историческата памет, връзката между Рим и България продължава да съществува.

Под мраморните подове и трептящите свещи, посетителите все още коленичат пред гроба на човек, който никога не е управлявал царство или водел армия, но чиито дар е станал основа на славянската писменост. За българите базиликата „Сан Клементе“ е повече от място за поклонение – тя е ореол от спомени, изваян в камък. | БГНЕС

---

Катерина Танева, отдел „Международни новини“ на Агенция БГНЕС.