Доналд Тръмп пое значителен риск пред собствената си общественост, ангажирайки пряко Съединените щати в конфликта с Иран. Едва малко над една трета от американците подкрепят скорошните удари срещу Иран, а мнозинството настояват за незабавно прекратяване на ангажимента на страната в конфликта. Само една трета смятат, че тези удари ще направят Америка по-сигурна.

По-общо казано, американците са категорично против (69%) всякакво военно ангажиране на страната им в Близкия изток, освен ако няма пряка заплаха срещу Съединените щати. Освен категоричната опозиция от страна на огромното мнозинство демократи, независимите избиратели също критикуват участието на Америка. Още по-проблематично за Доналд Тръмп е дълбокото разделение сред републиканския електорат: макар 71% да одобряват ударите, цели 42% (срещу 40%) настояват за незабавно оттегляне на американските сили.

В този контекст става ясно защо около резултатите от ударите се води толкова ожесточена битка за общественото мнение. Проучването на IPSOS е проведено в деня на ударите и в следващите два дни, като тепърва предстои да се види как ще се променят нагласите на американците след тази информационна кампания. Става разбираемо и защо Тръмп е дал на Бенямин Нетаняху само една серия от удари, след което е наложил незабавно прекратяване на огъня с Иран.

Очевидни разделения

Разделението в самото най-близко обкръжение на Тръмп също има значение, както и предизборното му обещание да не въвлича повече американската армия в чужди конфликти. В този смисъл може да се очаква, че президентът ще се въздържа от нови военни намеси в Близкия изток и ще се стреми да поддържа примирието колкото може по-дълго.

Американците като цяло са критично настроени към външната политика на Доналд Тръмп: едва малко повече от всеки трети я одобрява, а дори сред собствените му избиратели подкрепата е само около три четвърти. По отношение на Русия, Украйна, Иран или Израел данните са сходни. Когато става дума конкретно за Украйна, мнозинството не е съгласно с тезата „Проблемите на Украйна не са наша работа и не трябва да се намесваме“.

Още по-тревожно за Тръмп е почти равномерното разделение в собствения му електорат: 45% от анкетираните изразяват несъгласие с тази позиция. Това означава, че президентът ще срещне трудности, ако реши напълно да се отдръпне от Украйна, въпреки че вероятно това е желанието му. Особено силен разрив се наблюдава между Тръмп и американците по отношение на Русия и Владимир Путин.

Огромното мнозинство от американците не се доверяват нито на Русия, нито на Путин – както и населението в останалите страни членки на НАТО. Тук Америка не прави изключение. Американците дори имат малко по-голямо доверие към украинския президент Володимир Зеленски от средното за другите държави. Освен това проучване на Quinnipiac, проведено от 5 до 9 юни сред 1265 души, показва, че 62% (срещу 29%) смятат, че американските войски трябва да се намесят, ако Русия нападне държава членка на НАТО – включително мнозинство сред републиканците (54%).

Привързаност към НАТО

Тези данни подчертават разликата между позицията на Тръмп и американското обществено мнение за НАТО. Привързаността на американците към алианса рязко контрастира с неговото отрицание. Това се потвърждава и от изследването на Pew Research Center за отношението към НАТО в 25 държави членки.

И тук американското обществено мнение не се различава съществено от средното за останалите страни: 66% (срещу 30%) от всички анкетирани имат положително мнение за НАТО, а сред американците тези данни са 60% срещу 37%. |БГНЕС

------------------------------------------

Анализ на Слейт