След като горещата вълна от юни 2025 г. отмине, на преден план ще излязат други приоритети: по целия свят, и особено в Европа и Франция, ще видим възникването на други спешни проблеми: покупателна способност, пенсии, война, заетост, образование, здравеопазване, публичен дълг. Навсякъде ще забравим за известно време ужасните нощи, прекарани в задушни апартаменти, невъзможните работни дни в неподходящи цехове, непроходими офиси, архаични училища. Ще забравим всичко това, докато следващата гореща вълна не ни напомни, че светът, ако остане такъв, какъвто е, ще стане напълно непригоден за живот.

Негоден за живот, защото правим глупавото нещо да произвеждаме все повече парникови газове, които нарушават климата. Негоден за живот и защото не правим нищо, за да адаптираме начина си на живот към този климат.

Ще продължаваме ли така дълго? Ще продължаваме ли да не правим нищо дълго? Няма ли най-накрая да разберем, че във военната икономика, в която трябва спешно да се включим, не е необходима само гражданска и военна сигурност. Има и нужда от образование, здравеопазване, промени в начина на живот и развитие на технологии, които да отговорят на тези предизвикателства. По-специално, има спешна нужда от сериозно намаляване на емисиите на парникови газове и организиране на адаптирането ни към новия климат.

Човекът се преоткрива много по-трудно от природата. Той не знае толкова добре като природата как да се възползва от това, което го заплашва. Според концепцията, измислена от Насим Талеб, човекът не е „антикрехък“. Той спешно трябва да стане такъв.

По-специално, ще бъде необходимо да се адаптира към новия климат. Това не означава да се откажем от борбата срещу климатичните промени. Означава да признаем, че влошаването вече е в ход и е необратимо, и да направим всичко възможно, за да избегнем плащането на цената. Но това не е невъзможно.

Днес повече от половината от човечеството вече живее в климат, идентичен или по-лош от прогнозирания за Европа през 2100 г. В тези региони някои хора (като тези, които живеят в бараки от велпапе в мегаполисите на Африка и Индийския субконтинент) живеят в ад. Други, в същите тези региони, от векове, или поне от десетилетия, разработват начини за адаптиране към обективно непоносим климат. Като строят къщите си с материали, които абсорбират или отблъскват топлината, като избелват покривите си, като организират интелигентна циркулация на въздуха, като разполагат градовете си близо до реки и в сянката на високи дървета. И, по-общо, като имитират природата, която е толкова умела в адаптирането към всяка заплаха, че да се преоткрива.

Най-добрите градски и социални практики на тропическите страни са спешно необходими, за да се трансформира радикално градоустройството и начинът на живот в градовете по целия свят, особено в Северното полукълбо.

Безброй индийски и африкански архитекти и градоустройственици предлагат изключителни решения, които твърде често се пренебрегват в Севера. Например, училището Гандо в Буркина Фасо, проектирано от архитекта Диебедо Франсис Кере, използва стени от сурова пръст за регулиране на вътрешната температура; повдигнатият покрив осигурява ефективна естествена вентилация, поддържайки прохлада в класните стаи без климатизация. Екологичният квартал Себеникоро 2000 в Бамако, Мали, съчетава гъстота и екология, със сенчести алеи, къщи, построени от местни материали, и устойчиво управление на ресурсите. Квартал Ксар Тафилелт в Гардая, на входа на алжирската Сахара, използва камък, вар и мазилка заради тяхната топлинна инерция, с тесни, сенчести алеи, които поддържат прохлада; рециклирането на отпадъчни води позволява напояването на зелени площи. Екологичният хотел Тамбас в Мавритания, с кални и дървени сгради на кокили и покриви от тифа (блатно растение, известно също като папур), се вписва хармонично в сахелския пейзаж, насърчавайки пермакултурата и устойчивото управление на водите; училище в Раджастан, на границата с Пакистан, построено от жълт пясъчник, с дебели стени и варови облицовки за регулиране на температурата; то е оборудвано със слънчеви панели и предлага прохладен оазис в пустинята Тар. Административната сграда „Индира Паряваран Бхаван“ в Ню Делхи, първата правителствена сграда в Индия с „нулево енергийно потребление“, използва изолационни материали, естествена вентилация, слънчеви панели и геотермална система за поддържане на комфортна вътрешна температура. По-общо, в селските райони на Индия калта се използва за строеж на устойчиви, термично ефективни жилища.

В Европа твърде малко проекти са разбрали това и се вдъхновяват от него. Особено в Испания: в Барселона проектът „Adaptemos las escuelas al cambio climático“ превръща училищата в климатично устойчиви пространства чрез включване на растителност, сенчести зони и водни точки.

Но трябва да се направи много повече. Необходимо е да направим нещо повече от това просто да климатизираме няколко класни стаи и работилници. Трябва да преосмислим всичко със смирение, като се вдъхновяваме от това, което се прави на юг, като заменим бетонните почви навсякъде с естествени почви, като дадем нов живот на подлеса, бокажите, регенеративното земеделие, естественото напояване, циркулацията на водата в градовете чрез строителство на къщи от естествени материали, които предпазват от топлината. И дори да преместим градовете по-близо до реки и езера.

Ако за пръв път гордият Запад можеше да прояви смирение, щеше да спечели всичко. І БГНЕС

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.