Най-новото доказателство за това е неговото объркващо решение да наложи 50% данък върху вноса на мед. Как това ще помогне на американската икономика е загадка, дори и да е предизвикало сътресения на пазара на мед с хаотични резултати за американските производители, които използват този жизненоважен метал.

Цените на медта обикновено са икономически бенчмарк, защото металът се използва широко в строителството и промишленото производство. Но цените тази година се повишават въпреки забавянето на икономическия растеж. Заповедта на Тръмп от февруари за разследване по раздел 232 за националната сигурност на вноса на мед принуди бизнеса и търговците да трупат запаси.

Резултатите от разследването по раздел 232 все още не са оповестени, но обявените от Тръмп тази седмица мита предизвикаха луда надпревара за ускоряване на вноса. Цените на медта достигнаха рекордни нива във вторник, след като президентът обяви 50-процентното мито, което според него ще влезе в сила на 1 август. Потребителите се борят за доставки преди август.

„Медта е необходима за полупроводници, самолети, кораби, амуниции, центрове за данни, литиево-йонни батерии, радарни системи, системи за противоракетна отбрана и дори за хиперзвукови оръжия, от които ние произвеждаме много“, написа президентът в Truth Social и добави: „Защо нашите глупави (и СЪНЛИВИ!) „лидери“ унищожиха тази важна индустрия?“

Това е почти самоопровергаващо. Вярно е, че медта е неразделна част от отбранителните системи, въпреки че САЩ произвеждат повече от достатъчно, за да задоволят нуждите на военните. Вътрешното производство съставлява около половината от потреблението на мед в САЩ, като по-голямата част от него се използва в строителството, електрическите и водните системи, транспорта и индустриалното оборудване.

Вярно е също, че Китай доминира в рафинирането на мед. Китай произвежда 42% от световното рафиниране на първична мед, което е увеличение от 11% през 2002 г. Делът на САЩ е спаднал от 10% на 4%. Но САЩ не зависят от Китай. Около 65% от вноса идва от Чили, 17% – от Канада и 9% – от Мексико. САЩ имат споразумения за свободна търговия и с трите страни.

Тръмп казва, че митата ще гарантират, че САЩ „отново ще могат да изградят ДОМИНИРАЩА медна индустрия“. За това обаче ще са необходими повече от мита. Основната причина, поради която САЩ не добиват и не рафинират повече мед (и други важни минерали и метали), е бюрократичната тежест на правителството. Разработването на нова мина в САЩ отнема средно 29 години, което е второто най-дълго време в света след Замбия.

Изграждането и разрешаването на медна топилня може да отнеме повече от пет години. Г-н президент, по всякакъв начин премахнете пречките за разрешаване и призовете Конгреса да реформира Закона за националната политика за околната среда, който левицата използва, за да блокира всеки нов проект за добив или рафиниране.

Но междувременно тарифите няма да стимулират компаниите да строят нови топилни заводи, които могат да бъдат блокирани от съдебни спорове. Тръмп ще накара американските фирми да плащат с 50% повече за жизненоважен метал, докато чакат пет или повече години за доставки от САЩ. Как поскъпването на производството на самолети, кораби и амуниции допринася за националната сигурност? Това е национална несигурност.

Нарастващото господство на Китай в областта на критичните минерали е риск за националната сигурност. Неговите субсидии и либерални екологични правила затрудняват конкуренцията на металургичните заводи в други страни. Тази година Пекин се възползва от контрола си върху редкоземните минерали, като ограничи износа за САЩ, което накара Тръмп да облекчи тарифите и контрола върху износа за Китай.

САЩ ще трябва да създадат обединен фронт със съюзниците си, за да се противопоставят на хищническите практики на Пекин и да гарантират, че светът не е зависим от Китай. Една от идеите е да се създаде алианс за критични минерали. Митата върху медта само ще дадат на съюзниците още една причина да се чудят дали не е по-добре да се сближат с Пекин, отколкото с Вашингтон. I БГНЕС

------------------------------------

Анализ на Уолстрийт джърнъл