„Новият регламент, предложен от ЕК може да унищожи нашите древни семена, а с тях и нашата продоволствена независимост. Някога бяхме пионери в земеделието. Сега внасяме 80% от семената си. Няма никакво развитие и сме сринали тотално българското земеделие и целите агрохранителни вериги. Дори младите хора, които не помнят вкуса на истинските зеленчуци, все още копнеят за него“.

Това са само някои от важните наблюдения на д-р инж. Светла Николова, водеща фигура в областта на устойчивото земеделие в България.

В разговор с БГНЕС обсъдихме с нея предложеното от Европейската комисия регулиране на семената и посадъчния материал – правила, които биха могли да ограничат обмена на древни, нехибридни сортове като лимеца.

Д-р Николова предупреждава, че тези промени заплашват не само биоразнообразието, но и продоволствената независимост, културното наследство и крехкото възраждане на селското стопанство в България.

БГНЕС: Европейската комисия иска въвеждането на строги правила, които предвиждат регулиране на древни култури и диворастящи като лимец, елда, нахут, бамя, райска ябълка, киви, подправки, и много други. Какво представляват тези правила и как това засяга България?

Д-р. Инж. Светла Николова: Европейската комисия внесе на 5 юли 2023г. проект за регламент, който се отнася до разпространението на пазара на семена и посадъчен материал от един нов термин „растителен и размножителен материал“, който обединява както семената на зеленчуците, така и овошките и всякакъв посадим и посадъчен материал.

За първи път един регламент обединява всички досегашни 10 директиви, които бяха за различните изисквания за семената, овошките... В този регламент са включени дори посадъчните материали за горите, за горските насаждения.

Това е един изключително тромав, труден за изпълнение, за прилагане, за контрол и за производство регламент, който ще се отрази не само на земеделските производители, но и на потребителите.

Досега тези директиви, които все още работят, позволяваха да се създадат мрежи. В другите страни вече 30 години има подобни мрежи, където хората могат да обменят и да продават т.нар. „стари сортове“, както ние ги наричаме популярно, но това са нехибридни семена, които имат едно голямо предимство, че хората могат да си запазят семена от собствената си продукция – това, което са отгледали – и догодина да ги използват, вместо да купуват нови от семепроизводителите.

Една от целите на този регламент, която все още се дискутира, е да се ограничи тази възможност за обмен и размяна на тези „наследствени“ сортове, защото ние сме ги наследили от хилядолетия преди нас.

Вие споменахте лимеца – това е култура, която прабългарите, когато са започнали да водят уседнал начин на живот по нашите земи, са одомашнили и от диворастящо растение, след естествен подбор, който те са подпомагали, са събирали най-качествените семена, за да развият растението „лимец“, което са използвали за храна.

Това действие се отразява на България, тъй като в момента нямаме регулация на семената на лимец, тоест той може да се отглежда без строгите, скъпо струващи изисквания и лабораторни изследвания за семената.

Никой не е пострадал, напротив, доказаха се ползите, както за производителите, така и за самото производство, както и тези за крайния потребител, който си купува хляб с лимец.

Един производител в Радово, в Родопите – той е един от първите, които започнаха да отглеждат лимец в България, вече има на много места –  ми каза, че при една лятна буря неговият лимец още на сутринта си е изправил класовете, докато в другия край на селото, конвенционалната, хибридна пшеница цяла седмица е била полегнала на земята, защото хибридите са създадени за не толкова екстремни условия.

Старите сортове, не-хибридните сортове, които са наследени и традиционни, те са се адаптирали към местните условия и могат да издържат както на суша, така и при подобни силни въздействия при промяната на климата, като бури, последвани от горещини.

Хибридите, от своя страна, са се адаптирали към определени условия, имат определени характеристики и затова едно от предимствата на тези „стари“ сортове е, че те са приспособени към нашите си условия.

Ние можем да се възползваме от това качество и да го развием. Другото, което е характерно за тях е, че ние ги наричаме „стари“ но те реално се „подмладяват“ всяка година или по малко, еволюционно, а не така, както хибридите или ГМО се променят.

Те са не-генно модифицирани, дори и в класическата селекция и затова тяхната еволюция ги прави много здрави и устойчиви и не само това – те са и полезни за Човека, защото съдържат хранителни вещества с много висока плътност, която допринася за здравето на хората.

БГНЕС: Застрашават ли тези нови правила българският лимец от изчезване?

Д-р. Инж. Светла Николова: Все още не е решено дали ще влязат тези правила, защото има дискусии, не всички страни са съгласни да се подложат на тези изпитвания и подобни култури, които не са толкова масови.

Когато се докаже ползата и се види резултата, те могат да навлязат на пазара без никакви ограничителни, административни пречки, които всъщност ще оскъпят както семената на производителите, така и крайния продукт на рафта в магазина.

БГНЕС: Българската държава има ли някаква позиция по този въпрос? 

Д-р. Инж. Светла Николова: За съжаление позицията на Министерството на земеделието е неясна, въпреки че след едно прессъобщение ние поискахме отговор от министъра каква е тяхната позиция. Те казаха: „О, да, ние ще защитаваме старите сортове, имаме 40 милиона включени в една от интервенциите в Плана за развитие на селските райони“.

Но се оказа, че тази интервенция, която е написана „Опазване на застрашени от изчезване сортове“ всъщност ще бъде предназначена за хибридите, а не за изчезващите стари сортове.

Преди дни имаше заседание на Съвета на министрите по земеделие от всички страни и министър (Георги, бел. ред.) Тахов заяви, че е против изключването на тези строги изисквания, които са и финансови, за семепроизводителите и производителите на посадъчен материал. Тоест, те са против всички възможности, които досега съществуваха с прилагането на директивите на ЕС.

Това е шокиращо изявление, и за пореден път установяваме, че говорят едно в Брюксел и съвсем друго тук, а приложението засега с тези субсидии и възможности е в ущърб на малките производители и на опазването на сортовете, които са български.

Като се има предвид, че 80% от семената са внос, ние вече сме в хранителна зависимост. България зависи от това дали ще ни продадат семена, какви ще са те... Те не са български и не са приложими за нашите условия, затова винаги се използват и са създадени с тази цел – да се използва голямо количество пестициди.

БГНЕС: Имате ли данни какви площи са засети с лимец и какво е производството на лимеца? 

Д-р. Инж. Светла Николова: Нямам данни, но знам, че това започна преди 20 години с много малки площи, тъй като нямаше достатъчно семена и хората дори не ги продаваха, а ги събираха, за да засеят и увеличат площите. Ползите се видяха много скоро и вече има на много места в България, във Варна, в Търновско, в Южна България. Нямам конкретни данни за производството на лимеца.

БГНЕС: Смятате ли, че се води целенасочена политика за унищожаване на българските сортове и на българската продукция? 

Д-р. Инж. Светла Николова: Да, определено. Тя е от 15-20 години. Самите научни работници от 40-те института към Селскостопанска академия казват, че вече не могат да работят, не развиват българската селскостопанска наука, въпреки че тя е една от първите в Европа. Ние сме били вторите след Франция, със създаването на Образцов чифлик и Института в Садово от Константин Малков за развитието на селскостопанската наука – а в момента нямаме такава.

Те продават някакви свои стари хибриди и селекции, на чужди фирми, които след това ни връщат като посадъчен материал или семена вече от името на Италия или Франция, но не и на България.

Един институт може да се издържа от продажбата на този патент на селекцията си 2-3 години без да работи по нищо. Те вече не създават нови сортове. Стопанска академия не развива инициативността на самите институти.

Съвсем наскоро видях двама български научни работници от два различни института, които отиваха на конференция – те по принцип постоянно пътуват на разни конференции, симпозиуми, но нищо не връщат в България. Те просто ходят на екскурзии, защото е платено.

Няма никакво развитие и сега, когато подтиснат инициативата на отделни малки градинари и земеделски производители да отглеждат стари сортове, което не зависи от купуването на семена от семепроизводители и от научните институти, това означава, че сме сринали тотално българското земеделие и целите агрохранителни вериги.

БГНЕС: В тази връзка вие сте подготвили една петиция. Може ли да ни кажете повече за нея? 

Д-р. Инж. Светла Николова: Тази петиция е европейска и България се включи от ноември месец миналата година. Целта е да покажем колко е заплашителен и застрашителен този регламент с ограниченията, които се въвеждат и забраната за разпространяването, обмена и търговията със старите сортове. Има много голям интерес към петицията, което означава, че българите си спомнят вкуса на старите домати, на старите зеленчуци, ябълки и овошки... Те искат да те да се върнат.

Над 44 000 българи подписаха тази петиция, без да сме правили каквато и да е реклама, обявявали сме я само в някои медии и на сайта на Агролинк.

Българите искат опазването на старите сортове. Не искат „гумените“ зеленчуци, които ни се внасят от всички страни на света, не само от съседките ни.

Дори българите, които са млади и не си спомнят вкуса на зеленчуците от преди, пътувайки на село, при своите баби и дядовци все още могат да опитат вкуса на истинския български зеленчук, на застрашените ябълки, които ентусиазирани професионалисти събират по изоставени полета и градини, за да ги определят и да възстановят техните популации, така че да имаме отново градини със стари сортове и овошки. | БГНЕС