От десетилетия насам напрежението между Израел и Иран никога не е било напълно „студено“, но в последните дни то ескалира до опасни нива. След първите израелски удари срещу иранската ядрена програма и военното ръководство, над 200 души са загинали в Иран, а най-малко двайсетина — в Израел. Конфликтът поражда редица въпроси — от военната стратегия, през хуманитарните последици, до дипломацията на Вашингтон и глобалните енергийни потоци.

Експерти от „Атлантическия съвет на САЩ“ анализират този критичен момент за Близкия изток, отговаряйки на 20 ключови въпроса.

1. Каква беше мотивацията на Израел да удари Иран?
Израел се възползва от рядка възможност — видима слабост в иранската ос на съпротива, водена от Хизбула, както и от успеха на операцията през октомври 2024 г., при която бе унищожена стратегическата противовъздушна отбрана на Техеран. Израелското разузнаване също така установи, че Иран е възобновил дейностите на специална група, насочени към разработка на ядрено оръжие. Комбинацията от напреднала обогатителна програма и активни усилия за развитие на ядрената програма бе преценена като неприемлив риск. След получаването на „зелена светлина“ от президента Тръмп, Израел действа незабавно. — Дани Цитриноуиц, сътрудник в програмата за Близкия изток към „Атлантическия съвет“, бивш началник на отдел „Иран“ в израелското военно разузнаване.

2. Успешна ли беше израелската операция в ограничаването на ядрените възможности на Иран?
Целта не бе пълно унищожение на ядрената програма, което е трудно постижимо без участие на САЩ. Израел може да я забави с поне година, чрез удари по обекти като Натанц и ликвидиране на ключови учени. Но без атака срещу съоръжението „Фордо“ (необходимо е участието на САЩ), ядрената програма няма как да бъде напълно унищожена. Парадоксално, ударите може да тласнат Иран към ядрена ескалация — но това би било изключително опасно в този момент. — Раз Зимт, старши изследовател в Института за изследвания на националната сигурност и Университета в Тел Авив.

3. Как реагира Техеран и с какъв ефект?
Иран се оказва неспособен да отговори със същата сила. Израелската военна и разузнавателна мощ се прояви чрез прецизни удари, елиминиране на ключови фигури и саботаж на ядрени обекти. Иран може да активира свои мрежи в чужбина за терористични нападения или кибератаки, както и да атакува енергийните интереси на съюзници на САЩ. Но ресурсите му са ограничени и отговорът до момента е сравнително слаб. — Джейсън М. Бродски, политически директор в United Against Nuclear Iran (UANI).

4. Има ли екологични и здравни рискове от ударите по ядрени обекти?
Да — атаките крият сериозен риск от радиоактивно замърсяване. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди, че Натанц е засегнат, но няма засечено повишено ниво на радиация. Същото важи и за Есфахан, където са ударени четири сгради, включително комплекс за уранови горивни пластини. — Дженифър Т. Гордън, директор на Инициативата за ядрена енергийна политика към „Атлантическия съвет“.

5. Какво е становището на МААЕ и международното право?
МААЕ отново подчерта, че „ядрените съоръжения не трябва да бъдат атакувани при никакви обстоятелства.“ Подобни атаки представляват нарушение на Устава на ООН и международното право. Дори обектите да не са строго за мирни цели, атаките по тях създават опасен прецедент. — Дженифър Т. Гордън

6. Какви са отношенията между Вашингтон и Йерусалим?
Администрацията на Тръмп и правителството на Нетаняху са обединени по цели, но разнобойни в средствата. И двамата искат Иран да не се сдобие с ядрено оръжие, но Тръмп предпочита да избегне война. Нетаняху вижда кратък прозорец за удар и не вярва в възможността за дипломатическа сделка. — Томас С. Уорик, старши сътрудник в инициативата за национална сигурност на „Атлантическия съвет“.

7. Означава ли това край на ядреното споразумение със САЩ?
Преговорите и без това бяха в задънена улица. След ударите, Иран вероятно вижда действията като опит за смяна на режима и може да обмисли нов опит за ядрен пробив. Въпреки това, Техеран може и да използва реторика за компромис, за да притисне САЩ да ограничат Израел. — Алан Пино, бивш национален разузнавателен служител на САЩ.

8. Има ли промяна във военната позиция на САЩ в региона?
Да — САЩ прехвърлят въздушни танкери и удължават присъствието на самолетоносачи. Това подсказва, че Вашингтон подготвя както защитни, така и нападателни опции — от въздушно презареждане до подкрепа за израелската ПВО. — Даниел Е. Маутън, бивш директор в Съвета за национална сигурност на САЩ.

9. Какво показва реакцията на иранските прокси-групи?
Прокситата на Иран са отслабени. Хамас е тежко ударен, Хизбула — деморализиран, режимът на Асад — обезсилен. Единствено хутите и някои шиитски милиции в Ирак имат някакъв оперативен капацитет, но мрежата вече е само сянка от предишната си мощ. — Джейсън М. Бродски

10. Как това влияе върху ситуацията в Газа?
Газа се страхува, че войната ще отклони вниманието от продължаващата хуманитарна катастрофа. Някои се опасяват от ескалация, други се надяват на по-бърз край. Но в краткосрочен план, Израел вероятно ще продължи ударите срещу Хамас. Гибелта на Иран може да отслаби Хамас и да отвори път за възстановяване на Газа и нови перспективи за мир. — Арва Деймън и Ахмед Фуад Алхатиб, сътрудници към „Атлантическия съвет“ и инициатори на Realign for Palestine.

11. Може ли тази война да е от полза или вреда за Русия и как Москва балансира между двете страни?
Русия може да извлече ползи от конфликта между Израел и Иран, като отклони вниманието и подкрепата на САЩ от Украйна към Близкия изток, както и от покачването на цените на петрола, което осигурява допълнителни средства за финансиране на войната ѝ срещу Украйна. Ако обаче конфликтът в Близкия изток приключи бързо, тези предимства могат да се окажат краткотрайни.

Скорошният телефонен разговор между президентите Тръмп и Путин, в който двамата призоваха за прекратяване на конфликта, служи на стремежа на Кремъл за сближаване със САЩ, въпреки продължаващата война в Украйна. Но както отбелязват някои руски анализатори, една от рисковите последици от войната е евентуален срив на иранския режим — подобно на случилото се в Сирия. Това би означавало загуба на дългогодишен партньор и необходимост Русия да се конкурира за влияние с други сили в Иран след падането на настоящия режим — нещо, за което не е подготвена, заради обременеността с войната в Украйна.

Затова, макар конфликтът да носи известни ползи за Москва, рисковете са сериозни. Призивите на Путин за прекратяване на сблъсъка чрез дипломатически усилия отразяват реалните му предпочитания. Иронично, дори да се постигне мир чрез руско-американско посредничество, това може да доведе до по-тясно сътрудничество между Иран и САЩ — в ущърб на руските интереси. — Марк Н. Кац, старши сътрудник в „Атлантическия съвет“ и професор по международна политика в Университета "Джордж Мейсън".

12. Какви са ползите или рисковете за Китай и как Пекин лавира в кризата?
Китай осъди израелската атака и призова двете страни към деескалация. В същото време, Пекин вижда възможност да се позиционира като отговорен глобален играч и потенциален посредник. Един по-широк регионален конфликт би заплашил икономическите и енергийни интереси на Китай, затова Пекин би приветствал натиск от САЩ върху Израел за връщане към преговори с Иран.

Китай вероятно ще използва всякакви провали на САЩ — реални или преувеличени — за да подкопае американското влияние и да утвърди собствената си роля на глобалната сцена. — Габриел „Габо“ Алварадо, бивш сътрудник в Global China Hub към „Атлантическия съвет“.

13. Какви оръжия са използвани досега от Израел и Иран?
Между 13 и 16 юни Израел проведе стотици въздушни удари с изтребители F-35I, F-15I и F-16, използвайки бомби GBU-28, ракети Rampage и други прецизни боеприпаси срещу ядрени обекти, военното ръководство и инфраструктура в Иран. В отговор Иран изстреля стотици балистични ракети, включително хиперзвуковите „Фатах“, ракетите „Хорамшахр“ и безпилотни летателни апарати в операцията „Сурово възмездие“. — Даниел Е. Маутън

14. Какви са последиците за ядреното разоръжаване?
Конфликтът носи сериозни рискове за ядрената неразпространение. На 12 юни МААЕ официално обяви Иран за неизпълняващ задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) — за първи път от 20 години. В отговор Техеран обяви откриването на трето обогатително съоръжение и заплаши с излизане от договора. Дори и съоръжението в Натанц да е унищожено, Иран притежава необратими знания и капацитет да възстанови програмата си — този път с още по-голяма решимост. — Даниел Е. Маутън

15. Какви ирански енергийни обекти удари Израел и какво означава това?
Израел порази две съоръжения за природен газ от Четвърта фаза на находището Южен Парс, което доведе до прекъсване на операциите там. Удари също бяха нанесени по голямо горивно депо и рафинерия близо до Техеран. Иран и без това страда от енергийни дефицити и планирани спирания на тока. Ако Израел продължи с удари по вътрешната енергийна инфраструктура, това може да доведе до колапс на държавата — без гориво няма транспорт на храна, без ток и вода — болести и смърт.

Интересно е, че Израел не е атакувал петролни обекти или остров Харк, откъдето се изнасят 90% от иранския петрол. Това запазва относително стабилни световните цени и задоволява Китай. Но ако бъдат ударени тези ключови обекти, иранското ръководство вече предупреди: няма да позволят нито една страна от региона да изнася собствен петрол. — Елън Р. Уолд, сътрудник в „Атлантическия съвет“ и президент на Transversal Consulting.

16. Какво е значението на Ормузкия проток и защо е ключов?
Протокът Ормуз е критичен за световния петролен трафик — през него преминават около 20% от глобалните морски доставки на суров петрол. Протокът е тесен, с ограничени навигационни възможности и настоящите маршрути минават през ирански води. Иран може временно да го блокира чрез ракети или кораби, но корабоплаването може да се пренасочи — макар и с краткотрайно повишение на цените.

Въпреки реториката, Иран едва ли ще затвори протока, тъй като сам разчита на износа на петрол и кондензат, за да финансира своите операции. — Елън Р. Уолд

17. Какви вътрешни напрежения преживява иранският режим?
Режимът засега демонстрира единство, но общественото недоволство расте — заради липса на защита, жертви сред цивилните и разрушения в Техеран. Парадоксално, това може временно да създаде ефект на сплотяване около знамето. Но продължаващите израелски удари бавно подкопават сигурността и административната структура, което в дългосрочен план може да доведе до разклащане на властта. — Раз Зимт

18. Как реагира иранското население?
Общественото мнение е разнопосочно. Малцинство, подкрепящо режима, одобрява отмъщението. Повечето иранци обаче обвиняват именно режима за случващото се — заради липсата на предупреждения, пропуснати въздушни сирени и удари по жилищни сгради. Те са ядосани, че правителството отново не ги е защитило.

Мнозина също се противопоставят на войната, въпреки че вярват в правото на Иран да развива ядрена енергетика. Но идеята за ядрено оръжие остава спорна. Общото настроение е: „Достатъчно страдахме. Не искаме още една война.“ — Кели Дж. Шанън, историк и изследовател във Вашингтонския университет.

19. Как реагира израелското общество?
По-голямата част от израелците подкрепят правителството и виждат ударите срещу Иран като наложителни. Дори при тежките загуби на вътрешния фронт, действията се възприемат като необходима стъпка за националната сигурност. — Дани Цитриноуиц

20. Какво следва?
Пълномащабната израелска кампания срещу Иран и масираните ракетни удари на Техеран срещу цивилни в Израел изключително затрудняват намирането на изход. Израел намеква, че тепърва предстоят още удари по правителствени и енергийни обекти.

Нетаняху не крие, че унищожаването на режима е възможен (и дори желан) резултат. За Иран, отказът от ответен удар би изглеждал като слабост пред собственото население — а недоволството в страната расте.

Президентът Тръмп остава непредвидим фактор — той може както да остави двете страни да "се избият", така и да се опита да възобнови преговорите. Но едно е ясно — конфликтът с Иран ще бъде централен за външната политика на САЩ в обозримото бъдеще. — Алан Пино | БГНЕС