Продължаващата ескалация на конфликта между Израел и Иран създава явни рискове и неявни предимства за Турция, коментират турските експерти.

Реакцията на Анкара на конфликта

От 13 юни Израел извършва масирани ракетни обстрели на територията на Иран. В рамките на тази операция Армията за отбрана на Израел (ЦАХАЛ) успя да ликвидира ирански генерали и водещи физици-ядрени специалисти. Самите удари бяха точкови и бяха насочени към центрове за вземане на решения, обекти на военна и ядрена инфраструктура. Според съобщенията на МАГАТЕ една от целите е бил иранският ядрен обект в Натанз. От същия ден Техеран провежда ответни операции. Иран също частично се е целел в отслабването на ядрения потенциал на Израел, като е обстрелял обект в Димона.

Очевидно е, че сблъсъкът е с регионален характер. Затварянето на въздушното пространство от властите на Сирия и Ирак демонстрира глобалния характер на този процес. Турция също не остава встрани. Нейната позиция е противоречива. От една страна, Турция граничи с Иран и подобни събития оказват неблагоприятно влияние върху ситуацията от другата страна на границата. Основният миграционен поток ще мине именно през Турция. Принципиалност добавя и фактът, че една от целите на операцията е негласната столица на Южен Азербайджан Тебриз. От друга страна, през 2025 г. Турция има напрегнати отношения както с Иран, така и с Израел. С Израел Турция се намира в състояние на конкурентна борба в региона. А Техеран разглежда политиката на Анкара като разрушаваща нейното положение след чувствителни поражения в Ливан и Сирия.

Въпреки това Турция ясно изразява своята позиция. Председателят на Великото национално събрание на Турция Нуман Куртулмуш заяви: „Ние осъждаме антииранските атаки на Израел, който не признава правото и границите, и които не преследват никаква друга цел, освен да предизвикат катастрофа“. Вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз също критикува действията на Израел. Той отбеляза: „Това нападение е варварска позиция, която изключва човешките ценности и дипломацията.“

Ръководителят на отдел „Комуникации“ в администрацията на президента на Турция Фахретин Алтун заяви: „Това нападение за пореден път показа на международната общност колко опасна е станала геноцидната администрация на Нетаняху за региона и света.“ Като цяло Турция оценява негативно ракетните удари, инициирани от Израел по територията на Иран, и продължава да разглежда еврейската държава като основен конкурент в региона.

Как тази ескалация може да повлияе на Турция?

На първо място, трябва да се отбележи, че за момента тя има външен характер. Всички заплахи за сигурността засега са хипотетични и свързани с външнополитически изчисления. Това означава, че засега този фактор не е в състояние да промени сериозно положението на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в страната, както беше в случая с падането на режима на Асад в Сирия.

Въпреки това, тези събития все пак ще имат косвено влияние. Една от областите, които интересуват Турция, е енергетиката. На 13 юни цената на петрола от сорта Brent се повиши с 7%. Вечерта на същия ден се появиха новини за възможността от затваряне на Ормузкия проток. Заедно с блокирането на пролива Баб-ель-Мандебски може да възникнат нарушения в доставките на петрол не само от страна на Иран, но и от страна на други износители на енергийни ресурси. Експертите считат, че при такъв сценарий цените могат да се повишат до 150 долара за барел.

За Турция това създава противоречиви моменти. От една страна, за страна, която изцяло зависи от вноса на въглеводороди, такъв рязък ръст може да се превърне в неприятна изненада. От друга страна, Анкара в момента има не само статут на страна, зависима от вноса, но и на транзитна страна в случай на развитие на алтернативни маршрути. Отчитайки, че Турция възнамерява и занапред да разширява влиянието си в региона, това може да стане важен етап за транзита на петрола през Турция. Това все още е далечна перспектива, но ползата за Анкара в такъв случай е очевидна. Също така има вероятност от засилване на посредническата роля на Турция между Израел и Иран. Тя обаче е призрачна, предвид желанието на Анкара да засили международната изолация на Израел.

Продължаващата ескалация на конфликта между Израел и Иран създава явни рискове и неявни предимства. Рисковете са възможността за повишаване на цените на енергоносителите, проблеми с реализацията на международната търговия през Ормузкия и Баб-ел-Мандебския проливи, поредна вълна на нестабилност в региона и нови противоречия между Турция и Запада. Сред възможностите на преден план излиза способността на Анкара да стане посредник, ускоряването на работата по създаването на нови маршрути за износ на стоки през Турция, вероятността от повишаване на интереса към тези проекти от страна на Азербайджан и страните от Централна Азия, повишаване на престижа на страната и ускоряване на процеса на преформатиране на баланса на силите с укрепване на позицията на Анкара. Ето защо, както отбелязват в Турция, Анкара трябва да промени стратегията си и да не реагира на конфликтите, а да се опитва да ги решава. І БГНЕС