След всички спекулации за това как руският президент Владимир Путин ще отговори на предложението на украинския президент Володимир Зеленски да се срещнат за мирни преговори в Истанбул, не е изненадващо, че Путин отказа. Вместо това той изпрати делегация на ниско ниво, ръководена от ултраконсервативния бивш министър на културата Владимир Медински.

След като многократно обяви правителството на Зеленски за нелегитимно, Путин щеше да направи огромна отстъпка и да изглежда слаб, ако се беше срещнал със Зеленски. Още по-важно е, че среща между двамата, на която президентът Тръмп беше предложил да присъства, нямаше да постигне много. Путин се наслаждава на ролята на военен лидер и е решен да продължи конфликта, докато Украйна не бъде принудена да стане „приятелски“ настроена съседка.

В съответствие с позицията на Тръмп, че Русия не е агресорът във войната в Украйна, предложението на Белия дом за прекратяване на конфликта, изготвено миналия месец, направи големи отстъпки на Кремъл, като узакони руската окупация на Крим и предостави на Русия всички територии, които тя е придобила от началото на войната. Планът предлагаше също така постепенна отмяна на икономическите санкции срещу Русия, наложени през 2014 г., както и обещание, че Украйна няма да се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор. Когато Зеленски отхвърли сделката, Тръмп го обвини в „подстрекателство“ и предположи, че проблемът е в него - а не в Путин.

Тръмп започна да променя мнението си след смъртоносната ракетна атака и нападението на безпилотни самолети на Русия срещу Киев на 24 април, като заяви, че ударите са били ненужни и „много лошо подбрани“. След това, след среща със Зеленски преди погребението на папа Франциск,  Тръмп постави под въпрос интереса на Путин към мирно споразумение и повдигна въпроса за възможността за нови санкции срещу Русия. Той също така заяви, че Русия е откраднала Крим от Украйна. Внезапното подписване на споразумение за икономическо партньорство между САЩ и Украйна, обявено на 30 април, допълнително подсказа, че Тръмп преминава към по-благоприятна позиция спрямо Украйна, тъй като е разочарован от реакцията на Русия на мирните предложения.

Междувременно висши служители в правителството на Путин започнаха да говорят твърдо. На 24 април ръководителят на руския съвет за сигурност, бившият министър на отбраната Сергей Шойгу, разгледа предложенията за западен мироопазващ контингент в Украйна, който да следи за спазването на бъдещото прекратяване на огъня. Заявявайки, че Русия е навлязла в Украйна заради заплахата от разполагане на военни сили на НАТО в „историческата територия“ на Русия в рамките на Украйна, Шойгу заяви, че въвеждането на чужди войски в Украйна може да доведе до пряк военен конфликт между Русия и страните от НАТО.

В интервю за руската информационна агенция ТАСС от 29 април предшественикът на г-н Шойгу и съюзник на Путин Николай Патрушев, който сега е съветник на руския президент, твърди, че НАТО провежда военноморски учения с ядрени подводници и разработва сценарии за „ядрен апокалипсис“ с удари по руски бази, в които се намират ядрени оръжия. В интервю от 28 април външният министър Сергей Лавров изложи максималистичните искания на Русия за мирни преговори, които надхвърлят значително тези в предложението на Тръмп.

На този фон Путин направи предложение украинските и руските преговарящи да се срещнат директно в Истанбул, без да приемат предложението за 30-дневно примирие, подкрепено от Украйна, САЩ и европейските членове на НАТО, като предварително условие за по-нататъшни мирни преговори. Тръмп се впусна в предложението на Путин, оставяйки европейците и украинците в безизходица. Зеленски рискува и не само се съгласи, но и заяви, че ще присъства, поставяйки г-н Путин в трудно положение.

Ден преди началото на преговорите Путин и неговият висш екип по сигурността и отбраната се срещнаха с Медински, за да се подготвят за преговорите. Ако тези хора са се опасявали, че отсъствието на Путин ще засили съмненията на Тръмп относно намеренията на техния лидер за мир, вероятно са били успокоени от последвалото изявление на г-н Тръмп: „Нищо няма да се случи, докато Путин и аз не се съберем“, което предполага, че двамата все още могат да постигнат мирно споразумение, без да включват Зеленски.

Тръмп очевидно не разбира, че Путин не е готов да прекрати военните действия. В петък той заяви по „Фокс Нюз“, че „Путин е уморен от войната“. Но, както отбеляза руският коментатор Максим Кац на 13 май, Путин изглежда се наслаждава на конфликта: „Путин цъфти винаги, когато говори за война. Вместо застаряващ диктатор, той изглежда като военен лидер, герой в някакъв вълнуващ филм, който се разиграва в реално време 3D точно около него.“

След като сплоти народа си в подкрепа на патриотичната борба срещу западните врагове и подхрани икономическия растеж на Русия с огромни военни разходи, Путин иска от Тръмп да прекрати доставките на оръжия и важна разузнавателна информация за Украйна, за да могат руските войски да продължат настъплението си с бързи темпове и да завладеят значителни части от украинската територия. С оглед на тази цел Путин продължава преговорите с надеждата, че Тръмп в крайна сметка ще се откаже от мирно споразумение и ще се оттегли от конфликта.

Както се очакваше, петъчните преговори между руската и украинската делегация не постигнаха напредък, защото руснаците поставиха обичайните си максималистични искания. На следващия ден Тръмп обяви, че ще разговаря по телефона с Путин в понеделник, а след това планира да се обади на Зеленски. Тръмп трябва ясно да заяви на Путин, че ако Русия не се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня и не отстъпи от исканията си, САЩ ще продължат да предоставят на Украйна военната помощ, необходима за защита от руската агресия. І БГНЕС