Забравете изкуствения интелект. Голямата инвестиционна тема през миналата година беше убеждението, че Европа най-накрая е осъзнала необходимостта да харчи сериозно за собствената си отбрана.

След най-силната година в историята за германските отбранителни акции обаче инвеститорите са изправени пред въпроса дали този възход вече не е изчерпан.

За онези, които не следят темата отблизо, аргументите в полза на инвестиции в отбраната изглеждат убедителни. Разпадащият се геополитически ред и съмненията около американските гаранции за сигурност, съчетани с руската инвазия в Украйна, подтикнаха европейските политици, начело с Германия, да се ангажират с мащабно увеличение на военните разходи. Засиленият национален акцент и заплахите за веригите на доставки накараха Европа да се откаже от традиционната си готовност да разчита на чуждестранни доставчици на оръжие.

И това не важи само за Стария континент. „Налице е фундаментална промяна в приоритетите – от икономическа ефективност и глобализация към национална сигурност и устойчивост“, казва Томас Муха, геополитически стратег във Wellington Management.

При очаквания приток на допълнителни средства към отбранителните компании логично възниква въпросът как акциите им биха могли да изостанат от пазара.

Рисковете са два: цената и политиката – като урокът от падането на Берлинската стена би трябвало да подтиква към предпазливост. Котировките вече скочиха рязко, което означава, че позитивните очаквания за ръст на разходите за отбрана са до голяма степен калкулирани.

Разходите на Германия са се увеличили от малко над 1% от Брутния вътрешен продукт преди десетилетие до над 2% миналата година, с планове да достигнат 3,5% преди 2030 г. Германските отбранителни акции – доминирани от производителя на танкове „Райнметал“ – поскъпнаха повече от три пъти през първите девет месеца на миналата година, преди леко да отстъпят.

Печалбите ще нараснат значително, но и трябва да го направят. Германският сектор се търгува при съотношение цена/печалба от 38 пъти прогнозната печалба спрямо 20 пъти в началото на миналата година и далеч над 15 пъти за германския пазар като цяло.

Политическият риск е, че при значително по-високи военни разходи правителствата ще искат да контролират каква част от тези средства се превръща в печалба за акционерите. Това важи с особена сила, ако компаниите стават все по-зависими от вътрешния пазар.

„Говорим за големи публични разходи, които най-вероятно ще бъдат подложени на внимателен контрол“, казва Венсан Мортие, главен инвестиционен директор в Amundi. „Колкото по-големи стават компаниите, толкова по-силен ще бъде политическият натиск върху маржовете.“

Тук идва и поуката от падането на Берлинската стена. Американските оръжейни производители всъщност се представят по-добре в годините след края на Студената война, отколкото по време на нея. Това се случва въпреки че военните разходи на САЩ спадат от около 7% от икономиката през 1988 г. до приблизително 3,7% днес, тъй като политиците насочват „дивидента на мира“ към други приоритети.

От малко преди падането на Стената досега оръжейният сектор заема трето място по обща доходност сред 49 американски сектора, дефинирани от професора по финанси от Дартмут Кенет Френч. Пред него са само софтуерът и микрочиповете. Аерокосмическият сектор, където попадат големи отбранителни компании, включително „Боинг“, също се представя добре, заемайки шесто място.

В периода 1963–1988 г. обаче двойният разходен бум заради войната във Виетнам и Студената война почти не помага на военните акции, които се нареждат едва на 25-о място. На върха са сектори, асоциирани по-скоро с „дивидента на мира“ – тютюн, развлечения, хранене и безалкохолни напитки.

Тази на пръв поглед парадоксална класация не се дължи на културния климат на 60-те години, а на политиката. Въпреки левите критики към военно-промишления комплекс по онова време, маржовете на печалба през 80-те години са значително по-ниски в сравнение с периода след 2010 г. Най-високите стойности са достигнати през 2022 г., сочат данни от началото на 80-те години насам.

Част от подобрението след 1989 г. се обяснява с разрешените сливания, макар това да важи и за други сектори. Друга причина е намаляването на корпоративните данъци. Значителен фактор обаче е и нарастващият дял на продажбите към чуждестранни клиенти, които имат по-ограничена възможност да настояват за по-ниски цени, позовавайки се на високите печалби. По-малките вътрешни военни бюджети също намаляват необходимостта компаниите да угаждат на политици чрез поддържане на нерентабилни производства или финансиране на граждански проекти в техните райони.

Инвеститорите, които залагат на това колко от „дивидента на мира“ ще бъде изяден от новия скок в разходите за отбрана, трябва да се замислят и каква част от тези средства ще бъде позволено да достигне до акционерите на оръжейните производители, особено в Европа. Оръжията може да се окажат по-малко доходоносни, отколкото изглеждат. | БГНЕС

---------

Джеймс Макинтош, „Уолстрийт джърнъл“.