Изявленията от днес на премиера Румен Радев  относно подготовката на Бюджет 2026 поставят фокус върху редица предизвикателства пред публичните финанси и управлението на държавните ресурси. Според представената информация правителството работи по бюджетната рамка в условията на ограничени финансови възможности, натрупани задължения и необходимост от намиране на баланс между приходите и разходите.

Един от основните акценти е свързан с ограниченото фискално пространство. Според министър-председателя бюджетът разполага с ограничени свободни ресурси, което означава, че възможностите за покриване на нови разходи или за реакция при възникване на извънредни ситуации са по-малки в сравнение с периоди, когато държавата е разполагала с по-големи резерви. Подобна ситуация поставя по-високи изисквания към планирането на разходите и към управлението на наличните средства.

Премиерът обърна внимание и на факта, че според правителството вече са изчерпани възможностите за използване на редица механизми, прилагани през предходни години за подобряване на бюджетните показатели. Сред тях е практиката за прехвърляне на средства от държавни предприятия към централния бюджет. Според представената информация тези дружества вече се намират в по-трудно финансово състояние и възможностите за допълнително изтегляне на ресурс от тях са ограничени.

Особено значение има състоянието на държавните предприятия, които традиционно заемат важно място в икономиката и в публичните финанси. По думите на премиера част от тези дружества вече използват кредитно финансиране, за да реализират своите инвестиционни програми. Това показва, че те разполагат с по-малко собствени средства за изпълнение на планираните дейности и са принудени да търсят външно финансиране. Подобно развитие поставя въпроса за бъдещата финансова устойчивост на тези предприятия и за способността им да поддържат инвестиционна активност при нарастващи финансови ангажименти.

Друг важен елемент от изложената картина са натрупаните във времето задължения и отложени плащания по договори. Според премиера практиката част от разходите да бъдат прехвърляни между отделни управления е довела до концентрация на значителни финансови ангажименти, които в момента трябва да бъдат обслужвани. Това означава, че наред с текущите разходи държавата трябва да осигури средства и за вече поети задължения, което допълнително ограничава възможностите за финансиране на нови политики и програми.

В центъра на бюджетния дебат остава и въпросът за размера на дефицита. Премиерът заяви, че според правителството не е възможно рязко намаляване на дефицита до равнище от три процента в рамките на кратък период. Подобна цел предполага значително ограничаване на разходите, съществено увеличаване на приходите или комбинация от двете мерки. Изказването показва, че кабинетът разглежда процеса на фискална консолидация като поетапен и свързан с необходимостта от внимателно планиране на бюджетната политика.

Темата за държавния дълг също заема важно място в анализа на финансовата ситуация. При наличие на по-високи дефицити държавите традиционно прибягват до заемно финансиране, за да покриват разликата между приходите и разходите. В този контекст размерът на новите заеми и условията за тяхното обслужване остават важен фактор за устойчивостта на публичните финанси през следващите години. Нарастването на дълга води до увеличаване на бъдещите разходи за лихви и обслужване на задълженията, което оказва влияние върху бюджетните възможности в дългосрочен план.

Паралелно с това правителството посочва като основен приоритет повишаването на събираемостта на приходите. Според премиера се подготвят редица мерки в тази посока, като подробностите ще бъдат представени заедно с проекта на бюджета. Подобряването на събираемостта традиционно се разглежда като механизъм за увеличаване на приходите без промяна на данъчните ставки. Ефектът от подобни мерки обаче зависи от тяхното практическо прилагане и от реалните възможности за ограничаване на несъбраните приходи и на сивата икономика.

Втората основна посока, по която работи правителството, е ограничаването на разходите. Подобен подход е характерен за периоди, когато публичните финанси са под натиск и когато се търси намаляване на бюджетния дефицит. Намаляването или забавянето на определени разходи може да подобри бюджетния баланс, но изисква внимателно определяне на приоритетите, така че да бъдат запазени ключови публични услуги, инвестиционни програми и социални ангажименти.

Всички тези фактори показват, че подготовката на Бюджет 2026 се осъществява в среда на ограничени ресурси, необходимост от управление на натрупани задължения, търсене на по-висока събираемост на приходите и стремеж към контрол върху разходите. Конкретната оценка за финансовите перспективи ще зависи от окончателните параметри на бюджетната рамка, които предстои да бъдат представени от правителството, както и от развитието на икономическата среда в страната и в Европейския съюз през следващите години. I БГНЕС

--------------------

Анализът е изготвен от отдел Вътрешна информация на Агенция БГНЕС