Изявлението на вътрешния министър Иван Демерджиев, че „държавата си влиза във функциите“ и че „недосегаеми няма“, напълно се вписва в дългата традиция на силна институционална риторика, използвана от различни министри на вътрешните работи през последните две десетилетия.

Вчера по повод последната полицейска операция Демерджиев каза следното: „Държавата си влиза във функциите. Недосегаеми няма. Анклави – също. Мръсните пари ще бъдат изкарани на светло. Това е само началото.“

Подобни формулировки и закани обаче са използвани и от негови предшественици в различни политически периоди, като част от публичните им послания за засилване на контрола и противодействие на организираната престъпност. Тук ще припомним само част от тях:

В периода 2009–2013 година тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов често използваше твърда риторика в контекста на полицейски операции и разследвания. Цветанов обичаше да повтаря: „Няма недосегаеми хора в България“ и, че „борбата с организираната престъпност е безкомпромисна.“

В периода 2005–2009 година вътрешният министър Михаил Миков поставяше акцент върху институционалния ред и законността и непрекъснато повтаряше: „Държавата няма да допусне безнаказаност“ и че "редът и законността са приоритет на МВР.“

По време на своя мандат Румен Петков също използва сходен стил на комуникация, свързан с борбата с престъпността. Той обичаше да казва, че „ще бъдем безкомпромисни към организираната престъпност.“

В по-ранен период, в края на 90-те и началото на 2000-те години, тогавашният министър Емануил Йорданов твърдеше, че "МВР няма да позволи паралелни структури на власт". В по-ново време, по време на служебни правителства, Бойко Рашков като вътрешен министър в кабинета на Кирил Петков също използва сходна риторика в контекста на реформи и проверки в системата. Рашков многократно повтаряше: "Ще има държава. Законът ще се прилага за всички“ и че  "няма да има недосегаеми, независимо от позицията им.“

Изказванията на вътрешните министри през различни периоди се обединяват около повтарящи се формули за „липса на недосегаеми“, „безкомпромисност“ и „засилване на държавността“ в контекста на борбата с организираната престъпност и корупцията. Въпреки силния обществен и медиен ефект, постигнатите резултати в различните периоди са слаби. I БГНЕС