Малко български владетели се радват на толкова трайна слава, колкото цар Иван Асен II. В историческата памет той остава като владетеля, при когото България достига своето най-голямо териториално разширение през Средновековието и се превръща във фактор, с който всички на Балканите са принудени да се съобразяват.

Но дали неговото управление може да бъде поставено редом до Златния век на цар Симеон Велики? Според историка проф. Христо Матанов отговорът е по-нюансиран. Именно затова новата му книга носи заглавието „Сребърният век на цар Иван Асен II“.

„Колкото и велика да е България на три морета, Иван Асен не може да се сравнява със Симеон. Симеоновият е Златен век, а този е Сребърен век“, казва в интервю за БГНЕС проф. Матанов.

Според него между двамата владетели има съществена разлика. Докато Симеон е покровител на книжовността и активен създател на културна политика, Иван Асен II е преди всичко държавник, дипломат и военачалник.

Победа с меч, успех чрез дипломация

В популярното съзнание управлението на Иван Асен II често се свързва най-вече с блестящата победа при Клокотница през 1230 година. Проф. Матанов обаче подчертава, че именно след битката започва по-трудната част от държавническата работа.

„Битката при Клокотница е лесно спечелена победа. Огромна победа, разбира се, в тогавашната ситуация на Балканите. Дипломацията идва след това“, отбелязва той.

След военния триумф българският владетел трябва да лавира между множество противоречащи си сили – папството, латинците в Константинопол, Никейската империя и останалите балкански фактори. Именно съчетанието между военна сила и дипломатическа гъвкавост превръща България в най-влиятелната държава на полуострова.

Едно от големите му постижения е възстановяването на автокефалния статут на Българската църква през 1235 година.

„Малко след битката при Клокотница българската патриаршия е призната за автокефална. Това е голяма победа за Иван Асен II“, подчертава историкът.

Век на сложни съюзи и непрекъснато лавиране

Според проф. Матанов е погрешно последните години от управлението на Иван Асен II да се разглеждат като неуспех заради нерешения въпрос за съдбата на Константинопол.

„Не съм много съгласен с такава теза, защото XIII век е доста объркан“, казва той.

След Четвъртия кръстоносен поход Балканите се превръщат в арена на непрекъснато променящи се съюзи и конфликти. Никейци, латинци, епирци и българи преследват различни цели, а понякога дори вчерашни съюзници се оказват противници.

„Всеки срещу всеки“, обобщава ситуацията проф. Матанов.

Затова голямото качество на Иван Асен II е именно способността му да балансира между различните интереси и да извлича максимална полза за България.

Митовете за Клокотница и България „на три морета“

Историкът е категоричен, че около личността на Иван Асен II през годините са се натрупали редица митове.

Първият е свързан с мястото на самата битка при Клокотница. Според него популярните разкази често се разминават с оскъдните исторически свидетелства.

„Георги Акрополит, нашият основен извор, казва само, че това е някакво място, което се нарича Клокотница“, посочва проф. Матанов.

Друг устойчив мит е свързан с прочутата България „на три морета“. Според него мнозина използват израза като символ на величие, без да си дават сметка какви усилия стоят зад това разширение.

„Те не знаят с колко мъки, с колко пот е постигнато това разширение на България“, казва историкът.

По думите му териториалният разцвет не е резултат само от една битка, а от дългогодишна политика, съчетаваща военна сила, дипломатически умения и чувство за държавна отговорност.

Неудобната истина за Унията

Една от темите, които често остават извън популярните разкази за епохата, е църковният статус на България.

„По време на Иван Асен II България е в Уния до 1235 година“, напомня проф. Матанов.

Според него това е факт, който нерядко се премълчава в публичните интерпретации на периода. Едва след признаването на Българската патриаршия от източните патриаршии страната окончателно възстановява своята църковна независимост.

„Само пет-шест години Иван Асен II управлява България извън тази Уния“, отбелязва той.

Великото наследство и голямата грешка

Кое е най-важното наследство на Иван Асен II?

Проф. Матанов посочва две неща.

Първото е самото име Асен, което се превръща в символ на легитимност за следващите поколения владетели.

Второто е идеята за могъща България.

„Той оставя на своите наследници идеята за Велика България, идеята за България на три морета“, казва историкът.

Но дори най-успешните владетели не са лишени от слабости.

„Големият негов грях е, че се жени трети път към края на живота си“, смята проф. Матанов.

Според него именно съперничеството между наследниците от различните бракове създава политическата нестабилност, която бележи България след смъртта на владетеля.

Царят умира сравнително млад, а борбите за престола отслабват държавата в момент, когато тя все още изглежда непоклатима.

Между легендата и историята

Днес образът на Иван Асен II често е обвит в романтични представи за величие и държавна мощ. Проф. Христо Матанов обаче призовава към по-внимателен прочит на изворите.

„Трябва да се знаят фактите, за да се избегнат митологиите“, казва той.

Може би именно в това се крие истинското значение на неговия „Сребърен век“ – не само в териториалните успехи и военните победи, а в способността на един владетел да превърне България в ключов играч на Балканите чрез рядко съчетание на меч и дипломация. И макар да не достига културното величие на Симеоновата епоха, времето на Иван Асен II остава един от най-впечатляващите върхове в българската средновековна история. І БГНЕС