Приемането на доклада за Северна Македония в Комисията по външни работи (AFET) на 3 юни в този му вариант безспорно беше тежък удар по амбициите на Скопие за подмяна на европейските условия. Категоричните констатации в документа, от шамара срещу деструктивната роля на „Сръбски свят“ до изричното настояване за отваряне на архивите на комунистическите тайни служби УДБА и КОС, ясно доказаха, че евродепутатите разбират опита на Скопие да заобиколи преговорната рамка. Край Вардар тепърва ще трябва да осмислят безсмислието на политиката си, претърпяла провал в Европейския парламент за втора поредна година, но техните „адвокати“ в Брюксел се задействаха, за да смекчат текста на резолюцията преди финалното ѝ гласуване в пленарна зала.

Няколко дни след приемането на текстовете в комисията докладчикът Томас Вайц внесе официално предложение за ново изменение. С поправка 3 той настоява за пълното изтриване на Параграф 73 от текста на бъдещата резолюция. Зад тази наглед строго техническа процедура прозира политическа маневра: ако поправката бъде приета, в текста няма да бъде споменат конкретно Вторият протокол от Договора за добросъседство между Северна Македония и България. Въпросният параграф е истинско острие в доклада. Чрез него се настоява Съвместната историческа комисия да постигне „ясни и осезаеми резултати“, стъпвайки единствено на „обективни, автентични и доказани исторически източници и документи“, „съгласно залегналото във Втория протокол“. Там присъства и терминът „обща история“. Същевременно Вайц оставя непокътнат Параграф 71, поне според публично достъпната информация, в който значението на Комисията е посочено в далеч по-мек вариант и коректно се отбелязва, че самите исторически интерпретации не са част от формалните критерии за членство в ЕС. Вайц няма нищо против самата Историческа комисия като инструмент за диалог, нито може да си позволи да гласува „против“ осъждането на унищожаването или фалшифицирането на български надписи и културно наследство.

Проблемът е, че чрез искането за изтриване на Параграф 73 австрийският евродепутат продължава своята атака срещу Втория протокол. Скопие се стреми да прокара подмяна в същността на дебата, опитвайки се да сведе документа единствено до несъществени исторически спорове, за да оправдае заличаването му. Само че този протокол, за разлика от свободните интерпретации, е официално разписан като част от Преговорната рамка на ЕС за Скопие и неговото изпълнение е правно обвързващо. В комисията AFET първоначалното предложение (Изменение 108) на Вайц, с което открито се опитваше да постави под въпрос статута му пред Правната служба на Съвета, претърпя крах и отпадна. Този път, настоявайки за премахването на целия Параграф 73, докладчикът се опитва да извади от финалната резолюция споменаването на Втория протокол. Припомням един от по-непознатите за широката общественост задължения, произтичащи от него: Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Неуспехъг на ниво комисия доказа, че Скопие не може лесно да заобиколи преговорната рамка, но новата поправка на Вайц показва, че лобито им е готово за реванш. Провалът на македонската дипломация пренесе битката на следващото, решително ниво - в пленарната зала на 6 юли. Преди година именно там отпадна формулировката „македонска идентичност и език“, която създаваше прецедент в историята на Европейския парламент, който няма юрисдикцията да се произнася по тези въпроси.

„В Северна Македония виждаме много чуждо влияние. Трябва да се борим с него, независимо дали е сръбско, китайско или руско“, категоричен беше Вайц на 8 юли 2025 г. До днес единствената битка, която депутатът води, е тази срещу държава член на Европейския съюз. Българските евродепутати имат по-малко от месец да мобилизират големите европейски семейства и да защитят мястото на Втория протокол в резолюцията, за да не позволят на Вайц да постигне на финала това, което загуби в AFET. По крайния вариант на доклада през месец юли ще може да бъде направена оценка за реално свършената работа. Изглед за промяна в поведението на Томас Вайц няма, а още по-малко в политиката на Северна Македония. Накрая държа да подчертая: не, няма да „забравим“ нито тазгодишния доклад, нито този през следващата година. | БГНЕС

---

Димитър Русков, ръководител на отдел „Международни новини“ в Агенция БГНЕС