Подготовката на Априлското въстание в Първи революционен окръг е съизмерима с тази в Четвърти окръг, но преждевременното избухване на въстанието в Панагюрско не позволява действията в Търновско да се разгърнат в пълния им мащаб. Новоселската котловина се утвърждава като едно от огнищата на бунта заради силната революционна организация и активния обществен живот в района. Значимо място в събитията заема и героичната отбрана на Дряновския манастир.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Вера Бонева.

„Подготовката в Първи революционен окръг върви по начина, планиран от Гюргевските апостоли. Има сериозна активност в Търновско, Севлиевско, Новоселската котловина и Дряновско. Проблемът е, че въстанието избухва преждевременно в Четвърти окръг и времето не достига“, каза проф. Бонева.

По думите ѝ в Първи революционен окръг е имало изградена мрежа от комитети и активни местни дейци, които са подготвяли населението за въоръжено въстание. Планирано е било общо събрание на ръководителите на революционните комитети в края на април 1876 г., но към този момент въстанието в Четвърти окръг вече е почти потушено.

В този смисъл можем да кажем, че подготовката е съизмерима с тази в Четвърти окръг, но обстоятелствата не позволяват действията да се развият в същия мащаб“, допълни тя.

Проф. Бонева посочи, че още през 50-те и 60-те години на XIX век в района се развива активен обществен и духовен живот. Там действат революционни комитети, създадени още по времето на Васил Левски и неговите съратници, а в региона обикалят и представители на Търновската революционна организация.

„Хората тук са повярвали в идеята за революцията и са въстанали масово. Те приемат революционните действия като израз на своята обща воля“, подчерта тя.

Историкът отбеляза, че важен фактор е и етническият състав на района. Селата в Новоселската котловина са почти изцяло български, което според нея намалява страха от непосредствени нападения и репресии от съседни общности.

По думите ѝ именно съчетанието между активен духовен живот, вече изградени революционни структури и силна местна общност превръща района в едно от най-активните огнища на въстанието в Северна България.

„Причините са историографски. Захари Стоянов отделя по-малко внимание на този регион, а по-късно това се превръща в своеобразна инерция в националния разказ за Априлското въстание“, каза проф. Бонева.

Тя даде пример с труда на Димитър Страшимиров, който посвещава значително повече страници на събитията в Четвърти революционен окръг, отколкото на Първи.

Според нея през последните десетилетия тази историческа несправедливост постепенно е преодоляна чрез нови научни изследвания, документални филми, книги и инициативи, свързани с паметта за въстанието.

„Разговорът за мащаба на Априлското въстание в Новоселско и в Търновския революционен окръг днес е много по-адекватен на съвременното знание“, заяви проф. Бонева.

Проф. Бонева отбеляза, че събитията в Първи революционен окръг също намират място в европейската преса, макар и не в такава степен, както трагедиите в Средногорието.

„Има статистики, които показват, че след Четвърти революционен окръг именно Първи получава най-сериозен отзвук в западните медии“, каза тя.

По думите ѝ особено силен е интересът в Австрия заради случая с кораба „Радецки“, който е австрийски.

„Има общ европейски отзвук на въстанието, но локалните събития в Търновския край не получават толкова плътно отразяване, колкото случилото се в Батак и Панагюрище, където жертвите са много повече“, обясни историкът.

„Аз съм потомък на четник от четата на поп Харитон и Бачо Киро. Моят прадядо Георги Хаджидафинов тръгва с четата, въпреки че е семеен и има три деца“, разказа проф. Бонева.

Тя припомни, че четата се отправя към Балкана в края на април 1876 г. в изпълнение на плана на гюргевските апостоли за създаване на свободна територия в планината. По пътя четниците остават в Дряновския манастир, където са обсадени от редовна турска войска.

„От 29 април до 7–8 май те се защитават геройски. При опита за пробив голяма част от четниците са убити, а оцелелите се спасяват по различни начини“, каза тя.

Бонева разказа и семейна история за спасението на своя прадядо. По думите ѝ по време на последните боеве пада тежък пролетен сняг, а едно пречупено дърво укрива двама от четниците, сред които и нейният прадядо.

„Това е една от най-тежките и обречени битки в хода на Априлското въстание“, заяви тя.

Историкът подчерта, че след падането на манастира голяма част от ранените и предалите се четници са избити. Според нея Дряновската епопея, както и четата на Христо Ботев, имат огромно значение както за международния отзвук, така и за българското национално самосъзнание.

В същото време проф. Бонева отбеляза, че в района на Дряново не се стига до толкова масови жестокости срещу мирното население, както в Средногорието.

„Фазлъ паша не допуска башибозукът да извършва масови палежи, убийства и изнасилвания в района“, посочи историкът.

Бонева подчерта, че целта на революционерите е ясна – създаването на българска национална държава и премахването на ограниченията, които Османската империя поставя пред развитието на българското общество.

„Те съзнават, че без въоръжена борба няма как да бъде постигната свобода. Това е епоха, в която националните въпроси в Европа се решават със сила“, каза тя.

Историкът направи паралел с процесите на национално обединение в Италия и Германия, както и с освободителните движения на другите балкански народи през XIX век.

По думите ѝ мнозина от българските революционери са могли да имат спокоен и заможен живот в рамките на Османската империя, но избират да поведат народа към въоръжена борба, защото виждат в нея единствения път към свободата.

„Тяхната кауза в крайна сметка е успешна, макар цената да е огромна. Между пролетта на 1876 и лятото на 1879 г. колелото на историята се завърта и довежда до постигането на тяхната цел“, каза проф. Бонева.

Тя припомни, че цената на свободата е изключително висока и включва както жертвите на Априлското въстание, така и хилядите загинали по време на Руско-турската война.

„Тези хора са продължители на делото на апостолите и плащат огромна цена за свободата на България“, заяви историкът. | БГНЕС