В Анкара на 7 и 8 юли ще се проведе 36-та поред срещата на НАТО. Алиансът влиза в срещата в условията на най-дълбоката криза в новата си история, при продължаващи войни в Украйна и Близкия изток. Би Би Си разказва кой ще пристигне в Турция и какво да се очаква от срещата, която домакинът Реджеп Тайип Ердоган определи като „решаваща в историята на алианса“.

Задълбочаващ се разрив между САЩ и Европа

Разногласията в отношенията между САЩ и Европа само се задълбочават. Миналогодишната среща на НАТО в Хага, първата след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, премина в напрегната атмосфера. Тогава европейските лидери, начело с генералния секретар на алианса Марк Рюте, се опитаха да направят всичко възможно, за да омилостивят американския президент, известен със скептицизма си към НАТО. Усилията им дадоха резултат и страните се договориха за безпрецедентно увеличение на разходите за отбрана до 5% от БВП. Изглеждаше, че това може да е достатъчно, за да се преодолее нарастващото напрежение между САЩ и Европа.

Това обаче не се случи. През изминалата година обстановката само се изостри. През зимата Тръмп отново заяви претенции към Гренландия, която принадлежи на съюзника Дания. Малко след това САЩ и Израел започнаха военни действия в Близкия изток без консултации със съюзниците, което предизвика открито недоволство в Европа. Вашингтон потвърди и намерението си да намали военния си контингент на континента. Съществуват разногласия и по отношение на подкрепата за Украйна във войната с Русия. Предвид това, че именно САЩ са най-могъщата държава в НАТО, противоречията се възприемат като екзистенциална заплаха за алианса.

Политологът София Беш, старши изследовател във Фонда Карнеги, отбелязва, че през 2025 г. очакванията са били по-умерени, но Европа все още е разчитала на дипломатически подход, обещания за поемане на разходи и военни сделки, които да намалят трансатлантическото напрежение. Днес обаче тези илюзии вече не съществуват и Европа се стреми единствено да ограничи щетите.

Изследователката от Съвета за международни отношения Лиана Фикс посочва, че до ескалацията на конфликта в Иран съюзниците са се надявали в Анкара да се обсъждат основно успехите в увеличаването на отбранителните бюджети, но войната е променила фокуса на срещата.

Тръмп е останал силно недоволен от реакциите на някои европейски столици по кризата в Ормузкия проток. Испания и Австрия са затворили въздушното си пространство за американски самолети, а Италия е отказала използването на военна база. Това доведе до дипломатически скандал и напрежение между Тръмп и италианския премиер Джорджа Мелони, която през 2024 г. бе единственият европейски лидер на инаугурацията му.

Фикс отбелязва, че този разрив ще засенчи срещата, като в най-добрия случай европейците ще се опитат да поддържат по-умерен тон с Тръмп, подобно на срещата на Г-7 във Франция, за да избегнат внезапни решения за изтегляне или преразпределение на американски войски.

Среща, белязана от напрежение и символика

Напрежението около срещата личи и от изказванията на домакините и участниците. Ердоган го нарече „решаващ в историята на алианса“, като подчерта, че светът вече е различен от този, в който е създадено НАТО.

Подобно мнение изрази и държавният секретар на САЩ Марко Рубио, който определи срещата като вероятно „най-важната в историята на НАТО“, заявявайки, че има въпроси, които трябва да бъдат изяснени и коригирани.

В Анкара пристигат Тръмп и Зеленски

Първоначално участието на Доналд Тръмп е било под въпрос заради напрежението между САЩ и Европа. Турция обаче е успяла да гарантира присъствието му. Американският президент е заявил, че ще присъства в знак на уважение към Ердоган и че без поканата от Анкара вероятно би пропуснал събитието.

Решението му е било повлияно и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте, който поддържа близки отношения с Тръмп. По време на среща във Вашингтон Рюте е използвал графики и данни, за да демонстрира укрепването на алианса, като същевременно е подчертавал ролята на Тръмп за това.

Рюте често защитава публично тезата, че европейските съюзници не биха увеличили разходите си без натиск от Вашингтон. На предишната среща в Хага той дори нарече Тръмп „татенцето“, което предизвика въпроси сред журналисти, но той отрече това да е унизително.

Форматът на срещата в Анкара също е съобразен с предпочитанията на Тръмп. Форумът е съкратен до минимум, като на 7 юли е предвидена само вечеря, а на 8 юли ще се проведе едно единствено пленарно заседание.

Очаква се в Анкара да пристигне и президентът на Украйна Володимир Зеленски. Той вероятно ще бъде в по-добро настроение в сравнение с предишната среща в Хага, след като страните от Г-7, включително САЩ, потвърдиха подкрепата си за Киев и обещаха засилване на военната помощ.

Русия реагира остро на тези решения. Помощникът на президента Юрий Ушаков обвини европейските държави, че подкопават договореностите между Путин и Тръмп, а външният министър Сергей Лавров също изрази недоволство. Президентът Владимир Путин обаче постави под съмнение тезата, че Тръмп е променил позицията си.

На 4 юли Путин е разговарял по телефона с Тръмп, като темата е включвала и предстоящата среща на върха на НАТО. По-късно Тръмп е провел разговор и със Зеленски, като е договорена лична среща в Анкара.

Какво се очаква да бъде договорено

Основните решения на подобни срещи обикновено се подготвят предварително, като целта е да се съгласува финалното комюнике на 32-те държави членки.

През 2024 г. във Вашингтон беше заявен „необратим път“ на Украйна към НАТО, а през 2025 г. в Хага беше постигнато увеличение на военните разходи.

Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър е заявил, че документът ще изненада журналистите, като ще бъде публикуван в последния ден на срещата. Очаква се да съдържа „съществени“ формулировки за подкрепата към Украйна. Канцлерът на Германия Фридрих Мерц също е призовал за нови ангажименти към Киев.

Според Ройтерс в проектодекларацията се потвърждава „желязната ангажираност“ към принципа за колективна отбрана, според който нападение срещу един член се счита за нападение срещу всички.

Канада и европейските съюзници се очаква да поемат по-голяма отговорност за отбраната, в сътрудничество със САЩ. Иран е посочен като държава, която „никога не трябва да получи ядрено оръжие“.

Предвижда се и военна помощ за Украйна в размер на 70 милиарда евро за 2026 г., както и сходно ниво на подкрепа за 2027 г. Според „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ по този въпрос има разногласия, като Италия е изразила несъгласие с дългосрочните ангажименти.

Словакия също се противопоставя на допълнително финансиране за Киев. САЩ са блокирали формулировка за „неразривна връзка“ между сигурността на Украйна и Европа.

Русия е определена като „дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и стабилност“. Подобна формулировка е използвана и преди, макар по време на администрацията на Джо Байдън Москва да е била описвана като „най-значимата и пряка заплаха“.

От проектодокумента е премахнато и споменаването на мястото и датата на следващата среща на върха. Причината е свързана с недостатъчните резултати на Албания по увеличаване на военните разходи, което е предизвикало негативна реакция от САЩ.

Обсъжда се и възможността срещите на НАТО да не се провеждат ежегодно.

Историкът Стивън Вертхайм от Фонда Карнеги коментира, че самитите често пораждат изискване за нови резултати, които не винаги са смислени, и че алиансът се нуждае повече от действия, отколкото от срещи.

Планира се и обявяване на нови многомилиардни сделки между американски и европейски компании, като според АФП те са били отложени, за да се придаде по-голяма тежест на срещата.

Шанс за Турция

Турция също има свои очаквания от форума. Страната, член на НАТО от 1952 г., разполага с втората по големина армия в алианса след САЩ и заема стратегическо географско положение между Европа и Азия.

В историята на НАТО именно с Турция е свързан един от най-сериозните вътрешни конфликти, след като през 1974 г. Гърция напуска алианса след турската военна операция в Кипър, а се завръща шест години по-късно.

Напрежение е имало и заради сътрудничеството на Анкара с Москва, включително закупуването на руските системи С-400 през 2019 г., което доведе до спиране на участието на Турция в програмата за изтребители F-35.

След началото на войната в Украйна Турция предоставя военна помощ на Киев, но не се присъединява към санкциите срещу Русия.

Анкара първоначално блокира и членството на Швеция и Финландия в НАТО, като впоследствие отстъпи след получени отстъпки.

Според „Блумбърг“ Турция ще се опита да използва срещата, за да подчертае ключовата си роля в алианса, особено на фона на желанието на САЩ да намалят присъствието си в Европа и нарастващия турски отбранителен сектор.

От 2020 г. износът на турската отбранителна индустрия се е увеличил четири пъти и надхвърля 10 милиарда долара годишно, като повече от половината от него е към съюзници от НАТО.

Не е изключено Турция да потърси възобновяване на участието си в програмата F-35. Според „Блумбърг“ Ердоган е обсъждал със САЩ и възможността за промени около руските системи С-400.

В навечерието на срещата Доналд Тръмп е намекнал, че Вашингтон може да направи жест към Ердоган.

Междувременно Турция е въвела изключително строги мерки за сигурност. В Анкара са забранени протести, стачки, публични събирания и дори културни събития. Хиляди служители са временно освободени, а за сигурността се грижат десетки хиляди полицаи.

Над 200 души са били задържани по подозрения за връзки с екстремистки групи, а достъпът до някои опозиционни медии е блокиран. Журналисти от опозиционни издания не са получили акредитация за срещата.

Бившият турски посланик в САЩ и настоящ опозиционен депутат Намик Тан определя предприетите мерки като безпрецедентни за историята на НАТО, включително ограниченията върху движението, стопирането на бизнеси и задържането на активисти. | БГНЕС