В условията на нарастващо геополитическо противопоставяне технологичният суверенитет се превръща в ключов компонент на националната сигурност. Военната мощ, контролирането на критичните вериги за доставки и способността за защита на дигиталната инфраструктура вече са взаимно обвързани. За България, разположена на източния фланг на НАТО и Европейския съюз, това означава специфични предизвикателства, които все още рядко намират място във вътрешнополитическия дебат.

България в европейската стратегия за полупроводниците

Глобалната конкуренция за производство на полупроводници се развива под влиянието на политиките за re-shoring и friend-shoring, чрез които САЩ и Европейският съюз се стремят да намалят зависимостта си от азиатските производствени центрове. Европейският акт за чиповете поставя началото на нов модел за развитие на индустрията, в който всяка държава търси собствена специализация.

За България тази специализация не е изграждането на мащабни производствени мощности. Инвестиции от порядъка на десетки милиарди евро, необходими за създаването на съвременни полупроводникови фабрики, остават извън икономическите възможности на страната.

Реалистичната ниша е в инженерния дизайн, развойната дейност и микроелектрониката. България разполага с традиции в проектирането на интегрални схеми и автомобилната електроника, а присъединяването към европейската декларация за полупроводниците цели да позиционира страната като регионален център за научноизследователска дейност. Допълнително предимство представлява развитието на научни структури като INSAIT, които работят върху архитектури за изкуствен интелект.

Редките суровини – пропуснатото стратегическо предимство

Нарастващото търсене на редки земни елементи превръща суровини като неодим, диспросий и галий в критичен ресурс за отбранителната индустрия, зелените технологии и високотехнологичното производство. Европейският съюз продължава да разчита в значителна степен на доставки от Китай.

В този контекст България разполага с потенциал, който остава недостатъчно използван. Страната е сред водещите производители на мед и анодна мед в Европа, а при металургичната обработка се образуват странични продукти, съдържащи ценни критични метали.

Въпреки това България все още не участва активно в големите европейски инициативи за извличане и рециклиране на критични суровини от индустриални отпадъци. Това ограничава възможността страната да премине от ролята на доставчик на суровини към по-високите нива във веригата на добавената стойност.

Новото поколение киберзаплахи

Развитието на изкуствения интелект променя и характера на кибератаките. Ако традиционните системи за защита откриват предварително известни модели на злонамерен код, AI-базираните атаки могат динамично да променят поведението си и да заобикалят стандартните механизми за защита.

Това поставя под различен риск отделните сектори на критичната инфраструктура.

Най-уязвими остават системите за водоснабдяване, където в редица регионални оператори продължават да функционират остарели индустриални контролери, а възможностите за непрекъснат мониторинг и реакция са ограничени. Компрометиране на подобни системи би могло да засегне водоснабдяването или технологичните процеси по пречистване.

Енергийният сектор разполага с по-високо ниво на защита, включително чрез изолирани системи за управление в АЕЦ „Козлодуй“. Потенциалните рискове обаче се изместват към периферните информационни системи и операторите на електропреносната мрежа, където координирани автоматизирани атаки могат да предизвикат смущения в управлението на натоварването.

Банковата система остава сред най-добре защитените отрасли благодарение на европейските регулации и надзорните изисквания. Заплахата все по-често се измества към човешкия фактор чрез висококачествени фишинг кампании и deepfake технологии, генерирани с помощта на големи езикови модели.

Националният отговор

През последните години държавата предприе стъпки към изграждането на централизирана архитектура за киберзащита. Националният системен интегратор „Информационно обслужване“ развива проект за национален киберщит, базиран на технологии с изкуствен интелект и реализиран в партньорство с Google Cloud. Целта е изграждането на единна среда за наблюдение и защита на десетки държавни институции чрез Национален център за операции по киберсигурност.

Въпреки технологичния напредък, предизвикателствата остават предимно институционални.

Сред тях изпъква недостигът на висококвалифицирани специалисти, които трудно могат да бъдат задържани в държавната администрация при конкуренцията на международния технологичен сектор. Паралелно с това киберсигурността все още често се възприема като техническа функция, а не като елемент от националната сигурност и управлението на риска.

Допълнително ограничение представлява и ограниченото участие на България във формирането на европейските и международните политики за управление на изкуствения интелект и киберпространството. На практика страната остава предимно изпълнител на европейски регулации, вместо активен участник в тяхното формиране.

България разполага с инженерна експертиза, развиващ се научен потенциал и стратегическо географско положение. Тези предимства обаче трудно се превръщат в устойчиво геополитическо влияние без последователна индустриална политика, активна дигитална дипломация и инвестиции в човешкия капитал.

В условията на нарастваща конкуренция за технологии, критични суровини и киберустойчивост националната сигурност все по-малко зависи единствено от военните способности. Все по-голямо значение придобива мястото на държавата във високотехнологичните вериги за доставки и способността ѝ да защитава собствената си дигитална инфраструктура. Именно в тази посока България ще трябва да концентрира усилията си през следващото десетилетие. | БГНЕС

Анализ на Международния отдел на Агенция БГНЕС.