Европа ще поема все по-голяма отговорност за собствената си сигурност, а България трябва да се възползва от възможностите, които открива новата архитектура на отбраната.

Това заяви в интервю за БГНЕС Илия Налбантов, експерт от Академичния форум за национална политика.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Илия Налбантов.

БГНЕС: Повечето международни наблюдатели определят срещата на върха на НАТО в Истанбул като преминаваща под знака на задълбочаващото се напрежение между САЩ и европейските съюзници. 

Илия Налбантов: Не бих използвал думната „напрежение“ като определяща атмосферата на този пореден форум на върха на НАТО. Дали нивата на амбиции, очертани от турския министър на външните работни в негово интервю, ще бъдат достигнати, е въпрос на въображението в политическото интерпретиране. Да, тази среща може да се окаже ключова за определяне на бъдещата роля на НАТО в рамките на евроатлантическото пространство. Документите, които ще се генерират от тази среща, не може да бъдат четени с традиционните методи на политическия анализ, защото преодоляването на предизвикателствата на сигурността в текущото препозициониране на глобалните сили и техните възможности търпят динамика, с твърде много неизвестни. В този смисъл и ролите на глобалните играчи се променят. Европа, с нейните различни формати от съюзно и несъюзно интегриране, вече се изправя пред предизвикателството да носи отговорност не само за своята сигурност, но и за сигурността на северно-американския континент. В този контекст зад предоставянето на милиардите за военна поддръжка на Украйна функционират икономически и научно-технически формати, които са много по устойчиви от мненията или моментните изказвания на отделни лидери на държавите членки на НАТО. Ролята на НАТО се променя не само с оглед на значителното нарастване на линията на съприкосновение с агресивни, тоталитарни режими, но и с оглед на надпреварата за технологично превъзходство, с което се решават проблемите с икономизирането на отбранителните системи. Скъпото военно оборудване не винаги е ефикасно на бойното поле и това е част от цялостното преосмисляне на направленията за развитие на оръжейните системи, бойното и логистично осигуряване и екипировката.

БГНЕС: Как България трябва да се позиционира на този фон?

Илия Налбантов: От правилната страна на бъдещата желязна завеса. Нека да уточня, бъдещата желязна завеса само до някъде ще повтаря практиките от предишната. Има една линия на съприкосновение, която ще се определя от психологически и културни възприятия, внушавани чрез лесния достъп до аудитория в социалните мрежи на посредствеността. Посредственост, която въздейства върху рационалността за определяне на перспективата. Посредственост, която не може да носи отговорност за себе си и очаква някой друг да взема решенията. За преодоляването на тази посредственост се изисква без отлагане и двусмислие да реализираме в рамките на НАТО поети от самите нас ангажименти. Тези поети от нас ангажименти не са самоцелни, а са пряко свързани със собствената ни отговорност при изграждане на националната отбранителна система, която би следвало реално да гарантира ефикасност при защита на обектите от инфраструктурата и най-вече гражданите на страната. 

БГНЕС: Каква роля може реално да поеме България в укрепването на сигурността в Черноморския регион?

Илия Налбантов: Тук би следвало да направим уточнение – какво разбираме под Черноморски регион. Акваторията на Черно море е едно, а сухоземните пространства около тази акватория съвсем друго. Чрез тези два прочита на Черноморския регион се очертават и пространствата, в които България може да играе своя роля в отстояване на собствените си интереси при експлоатацията на логистичните и транспортни възможности, както и на ресурсите на Черно море. От военнотехническа гледна точка изграждането на способности за борба с кораби е най-незначителното като усилие. Предизвикателство ще бъде участието на страната в различни многостранни и двустранни политически, икономически и военни формати, които са в основата за гарантиране на сигурността в този регион. Тук искам да обърна внимание специално за Армения. Формално тя не се включва в представата ни за страна от Черноморския регион, но тя ще е страната, която ще бъде подложена на най-силното въздействие при бъдещата желязна завеса. Ние ясно трябва да очертаем българския интерес, защото без сигурност в Армения, не може да има сигурност в Черноморския регион.

БГНЕС: Как според Вас България трябва да балансира между съюзническите ангажименти към Украйна и вътрешнополитическите ограничения?

Илия Налбантов: Защо да балансираме? Спрямо какво или кого да балансираме? Спрямо Русия? Думата балансиране е несъстоятелна. Тя е плод на политическа посредственост, която се оправдава чрез някакви си вътрешнополитически ограничения, зад които прозира архаизмът на идеологизираната зависимост. Това работи срещу интересите на страната в перспектива. Украйна ще бъде центърът на военните и политическите усилия в следвоенния период, на които ще се основава бъдещата желязна завеса. Всяко колебание или опит да се прокарва някаква форма на балансиране ще бъде прочитана като изменническа, както спрямо общата в рамките на НАТО и ЕС политика, така и спрямо българския национален интерес. Ние вече берем плодовете на това балансиране. Високотехнологични гиганти не желаят да развиват научноизследователска дейност в страната ни и я напускат. Това са първите признаци за изолирането на България от възможностите, които предоставя преструктурирането на световната икономика. 

БГНЕС: В каква посока България може да развие участието си в съюзническите инициативи за отбранителна индустрия и съвместно производство в рамките на НАТО?

Илия Налбантов: Посоките са много, от боеприпасите до безпилотните системи и изкуствения интелект, но като се има предвид това, което казах по-горе, ще бъде трудно да убедим западните компании да се съгласят на съвместно производство. Все пак става въпрос за изнасяне на производствени технологии, особено в електрониката. Ако постигнем ниво на съгласие да изградим капацитет за поддръжка, ще бъде някакъв успех. Не съм сигурен дали след срещата на върха на НАТО в Анкара българската делегация ще чуе и осъзнае възможностите, които съюзната политика предлага, в интерес на собствения си народ. Единственият критерии са действията, които ще предприеме след тази среща. І БГНЕС