Новоселският манастир „Света Троица“ е може би най-известното място в днешния град Априлци. Всеки гост на града се спира тук, за да се наслади на прелестната гледка, да се отърси от забързаното си ежедневие и да подиша чистия старопланински въздух. В двора на девическия манастир се извисява вековно крушово дърво. За него пише още унгарският етнограф Феликс Каниц, който посещава Ново село (днес Априлци) през 1872 г. Дървото е ням свидетел на драматични събития, които, макар и ужасяващи, донасят българската свобода.

Екипът на БГНЕС се среща с конституционния съдия проф. Атанас Семов именно в двора на манастира. Разказът на Семов ни връща във времената на Априлско въстание, за което мнозина забравят, че освен в Западна Тракия, с пълна мощ се развива и в района на Ново село. Професорът дава логично обяснение защо въстанието в Първи революционен окръг не е толкова познато.

„Това има просто обяснение – най-вече във факта, че Захари Стоянов не описва събитията в Ново село, Батошево и Кръвеник с онзи дивен талант и страст, с които описва събитията на юг от Балкана. Историографията също дълго време подценява приноса и героизма на Първи Търновски революционен окръг. Априлското въстание е общонационално дело. То не е просто и само дело, свързано с изумителното обаяние на Георги Бенковски или на другите апостоли от Четвърти революционен окръг. Това е наистина едно национално надигане“, каза Семов.

По думите му през последните години тази историческа несправедливост постепенно се преодолява и Северна България започва да заема своето напълно заслужено място в общата картина на въстанието.

Конституционният съдия подчерта, че именно в Ново село е обявена Първата република. Жителите на Ново село, с подкрепата на Батошево, Кръвеник и четата на Цанко Дюстабанов, девет дни успяват да отстояват свободата си.

„Истината е, че въстанието в Северна България, което наричаме Новоселско въстание, е най-масовото в цяла Северна България. То е съпоставимо и по своите мащаби, и по своя героизъм, и по своя трагизъм с въстанието в Южна България“, каза той.

Влизаме в манастирската църква. Точно пред олтара, в дървен сандък, покрит със стъкло, виждаме подредени един до друг десет черепа. Шокираща гледка, особено когато за пръв път виждаш пред себе си човешки череп. Още по-шокираща е историята на тези мощи. По време на въстанието башибозукът стига и до това място. Двамата свещеници – Никола Барбулов и Георги Дългодрейски – както и осем монахини са безмилостно посечени от озверелите орди.

„Свещеникът стреля с пистолет до последния момент. Когато башибозукът влиза и посича монахините, после вкарва тук добитък, който бива клан, а карантията е разхвърляна по пода на черквата, за да бъде поруган храмът“, разказа проф. Семов, застанал пред иконата на новоселските мъченици.

Семов посочи, че църквата на Новоселския девически манастир е място, съпоставимо по своя трагизъм с Баташката църква. Той припомни, че мъчениците от Ново село са канонизирани от Свети синод на Българската православна църква заедно с мъчениците от Батак.

Професорът разказа и за жестоката смърт на ковача на сабите и камите на въстаниците Кольо Матеев, на когото жив отрязват носа, ушите и ръцете. Семов определя Матеев като „истинския Балканджи Йово“.

По думите му в Новоселското въстание няма нито едно предателство – факт, който според него е изключително важен и показателен за силата на местната общност.

Примерите за мъжество в Новоселското въстание не идват само от мъже. Всеки българин е чувал за Райна Княгиня, но малцина знаят коя е Стояна Драгановска.

Според Атанас Семов Стояна Драгановска е един от най-впечатляващите образи на въстанието. Още като девойка тя има собствена пушка, учи се да стреля и е известна с изключителната си точност.

„Затова я наричат Нишанджийката“, отбеляза професорът. Той разказа, че по време на въстанието Стояна Драгановска се сражава редом с мъжете в Дебневския боаз. В последните дни на боевете, когато мирното население се изтегля към Балкана, тя и още няколко души успяват с хитрост и непрекъсната стрелба да забавят настъпващия башибозук и така да осигурят възможност на стотици жители на Ново село да избягат и да се спасят.

След Освобождението Стояна Драгановска живее до 80-годишна възраст, но остава без обществено признание и без паметник.

„Ние сме си обещали от отбелязването на 150-годишнината от въстанието до отбелязването на 150-годишнината от Освобождението да направим всичко възможно Стояна Драгановска да има своя паметник в Априлци“, заяви проф. Атанас Семов.

Последното сражение на Новоселското въстание се води в подножието на връх Марагедик от четата на друг позабравен герой – Цанко Дюстабанов. Преди въстанието Дюстабанов е съдия. По ирония на съдбата след залавянето му Дюстабанов е изпратен във Велико Търново, където е съден от доскорошните си колеги. Легендарни са думите му, че въстанието е постигнало целта си, защото целият свят е бил потресен от турските зверства и българската свобода няма да се забави дълго.

Според Семов думите на Цанко Дюстабанов изразяват най-дълбокия смисъл на Априлското въстание.

„Ние знаем, че не можем да ви надвием със сила, но със самото си надигане ние вече ви победихме“, припомни професорът думите на революционера.

Семов подчерта, че Априлското въстание е потушено военно, но е изключително успешно политически, защото прави неизбежно освобождението на България от османска власт.

„Априлското въстание е потушено, но не е неуспешно. То е изключително успешно, защото прави неизбежно и неотложно освобождаването на България от османската власт“, каза той.

Семов смята, че България трябва да има официален национален тържествен календар, в който да бъдат вписани всички значими дати от българската история – не непременно като официални празници, а като дни на национална почит.

Той посочи като пример 20 април, Плевенската епопея, Старозагорската битка и датата на фермана за възстановяването на Българска екзархия.

„Историческата памет е ключово важна опора – веднъж за националния морал, втори път за националното развитие. Народ без памет не може да се развива добре“, заяви конституционният съдия.

По думите му държавата е закъсняла с подготовката на честванията за 150-годишнината от Априлското въстание, като основната тежест е паднала върху Българска академия на науките и местните общини.

В публичното пространство витае крилатата фраза на проф. Семов: „Чиста и свята република не означава република, очистена от национална памет“. Според него историческата памет е жизненоважна за бъдещето на България и за възпитанието на новите поколения.

„Ние дължим признателност и спомен не на миналото си – на бъдещето си го дължим, за да пренесем примера и заветите на онези герои, на онези мъченици, на онези страдалци през времето“, каза професорът.

Той е категоричен, че само така България може да съхрани своята идентичност и да възпита поколения, готови да работят за страната с отдадеността и доблестта на героите от Априлското въстание.

Разговорът ни приключва. Напускаме манастира, а след нас остават да тлеят запалените ни восъчни свещи. И макар те да угасват под неумолимите закони на физиката, оставаме с надеждата, че споменът за героичната пролет на 1876 г. ще продължи да гори в сърцата ни. След нас ще останат и костите на мъчениците, и старата круша, ще остане и вратата на малкия манастирски параклис, по която още личат куршумите на башибозуците. И докато тези светини ги има, ще пребъде и духът на априлци. | БГНЕС