Почти полунощ беше в Брюксел, а европейските лидери вече пети час заседаваха на извънредна среща, посветена само на една тема: как да управляват разрива със Съединените щати.

Новата година беше започнала едва преди три седмици, а президентът Доналд Тръмп, след като свали от власт авторитарния лидер на Венецуела, за кратко заплаши да отнеме Гренландия от Дания. Около кръглата маса в сградата на Европейския съвет, известна като „Космическото яйце“, държавните и правителствените ръководители изразяваха толкова емоционално недоволството си от 47-ия президент на САЩ, че по-късно някои от близо 30-те участници определиха срещата като „вечер за терапия“. Камери и записи не бяха допуснати. На всички президенти и министър-председатели беше наредено да дойдат сами, без телефони, за да могат да говорят откровено.

„Тук поставяме червената линия“, заяви френският президент Еманюел Макрон, цитиран от няколко присъствали лидери и техни високопоставени съветници. В продължение на година най-близките съюзници на Америка се опитваха да умиротворят Тръмп с комбинация от ласкателства и отстъпки по въпросите на колективната отбрана и търговията, надявайки се да спечелят време. Междувременно френски войници вече бяха разположени в Гренландия редом с датски специални части, подготвени за евентуален въоръжен сблъсък със Съединените щати. Макрон повтори тезата, която защитава от години с все по-голяма настойчивост, че прекомерната зависимост на Европа от Америка се е превърнала в риск за сигурността. „Няма връщане назад“, каза той.

Няколко европейски лидери се включиха с критики, че администрацията на Тръмп изглежда проявява много по-голям интерес към сделки за добив на полезни изкопаеми и енергийни ресурси, отколкото към традиционната роля на Америка като гарант за международния ред. Белгийският министър-председател предупреди, че Европа рискува да се превърне в „жалък роб“ на Съединените щати. Единствено италианският премиер Джорджа Мелони изрази несъгласие. Пред по-либерално настроените си колеги тя заяви, че независимо дали харесват президента Тръмп, с него все още може да се разговаря разумно.

Отляво на Мелони седеше датският министър-председател Мете Фредериксен, която се опитваше да запази самообладание. След седмица на напрегнато противопоставяне с Тръмп тя изглеждала толкова разтърсена, че германският канцлер Фридрих Мерц я попитал: „Добре ли си?“

Часовете минаваха, докато участниците се надвикваха в разговор, чиито последици изглеждаха почти нереални. След 250 години съществуване възможно ли беше Америка, доскорошният защитник на Европа, вече да се е превърнала в заплаха?

Няколко участници споменаха човек, който не присъстваше в залата. Новият канадски министър-председател Марк Карни редовно изпращал съобщения до водещите европейски лидери, използвайки британски телефонен номер, останал му от времето, когато живеел в Лондон. В тях той се опитвал да ги убеди, че „старата Америка няма да се върне“. След острата му реч на годишния форум в Давос аргументите му започнали да намират все повече привърженици. „Канада открито казва това, което и ние трябва да направим“, отбелязал испанският министър-председател.

През следващите месеци януарската кризисна среща щеше да остане в паметта на най-влиятелните европейски лидери като момента, в който държавите, свързани от обща история, пролята кръв и чувство за споделена съдба още от края на Втората световна война, започнаха да търсят различни пътища.

Никой все още не е подал документи за развод, а влиятелни фигури и от двете страни на Атлантика продължават да полагат усилия, за да съхранят един брак, в който любовта вече е изчезнала. Разплитането на връзките между Европа и Съединените щати би било огромно начинание. Парадоксално е, че именно Канада, която насърчава Европа да намали зависимостта си от все по-непредвидимата Америка, самата остава една от държавите, които разчитат най-силно на САЩ.

Във военно отношение е трудно да си представим съюзниците да поемат напълно по различни пътища. Срещата на върха на НАТО тази седмица ще покаже доколко лидерите са решени да запазят един от най-емблематичните символи на западната мощ въпреки нарастващото взаимно недоверие.

Белият дом заяви, че Тръмп очаква с нетърпение да проведе „конструктивни и откровени разговори с множество световни лидери“ по време на срещата в Турция.

„Президентът Тръмп успешно възстанови авторитета на Америка на световната сцена и направи за НАТО повече от всеки друг. Той също така смята, че някои членове на Алианса трябва да положат много повече усилия, за да изпълнят задълженията си“, заяви говорителката на Белия дом Ана Кели.

Въпреки това откровените разговори, които днес се водят при закрити врата във висшите ешелони на европейските демокрации и голяма част от които се разкриват публично за първи път, очертават опасния път, който предстои.

Американските съюзници вече ускоряват безпрецедентен процес на дистанциране от Съединените щати. Властите във Франция, Нидерландия и други държави тихомълком премахват американските технологии от своите системи, преминават към европейски софтуер с отворен код и препоръчват на държавните служители да спрат да използват Microsoft Teams и Microsoft Office. След години на забавяне европейските правителства започват да инвестират стотици милиарди долари в развитието на собствени космически компании, фирми за изкуствен интелект и центрове за данни, за да намалят зависимостта си от американските технологични гиганти.

Европейските държави вече изготвят анализи къде биха могли да съхраняват своите данни и да обработват разплащанията си, ако напрежението със Съединените щати се задълбочи. Оценява се и доколко произведеното в Америка въоръжение би могло да функционира без одобрението на Вашингтон. Страни, чиито империи някога са обхващали голяма част от света, сега се опитват да се освободят от унизителната си зависимост от американските технологии и военна мощ, без да предизвикат открит конфликт със САЩ.

Последвалите действия на Съединените щати само засилиха решимостта на европейците. Когато лидерите на Европейския съвет отново се събраха през март в „Космическото яйце“, американските въздушни удари срещу Иран вече бяха довели до рязко поскъпване на горивата в Европа, а германският канцлер Фридрих Мерц беше видимо разгневен. Единственият печеливш от новата война в Близкия изток, заявил той пред останалите лидери, щяла да бъде Русия. Част от участниците дори започнали с ирония да обсъждат дали евентуално президентство на Джей Ди Ванс не би било по-предпочитано. Дори италианският министър-председател Джорджа Мелони признала, че променя мнението си за американския президент. „Тръмп не е разумен“, заключила тя.

За да проследи този исторически обрат, „Уолстрийт джърнъл“ разговаря с държавни и правителствени ръководители, министри и техни високопоставени съветници, за да възстанови хронологията на закритите срещи, по време на които започва разпадането на съюза. Изданието е получило достъп до подробни бележки, водени от някои участници, както и до поверителни оценки на европейски разузнавателни служби, предоставени на лидерите, които се опитвали да се ориентират в новата политическа реалност във Вашингтон.

В една от оценките, изготвена от разузнавателна служба в Южна Европа, се казва: „Не си имате работа с администрация, която следва установени процедури. Имате работа с един-единствен непредсказуем човек.“

Британската служба МИ6, впечатлена от атмосферата на страх във Вашингтон, отправила към министър-председателя Киър Стармър по-образно предупреждение. Според анализа вторият мандат на Тръмп в Белия дом прилича на „Сурово изпитание“ в съчетание с „Вълча зала“ - препратка към произведения, посветени съответно на процесите срещу вещиците в Салем и двора на английския крал Хенри VIII. Британското разузнаване дори инструктирало служителите си да не повдигат темата за президента в разговори със своите колеги от ЦРУ.

Разследването разкрива и важната роля на Канада при оформянето на общата позиция на съюзниците спрямо новата американска администрация. Заплахите на Тръмп да превърне северната съседка на САЩ в 51-вия американски щат отприщили поредица от непредвидени последици, които продължават да се развиват и днес. Именно те довели на власт Марк Карни, бивш централен банкер, който след финансовата криза от 2008-2009 г. изградил теорията, че Западът е станал прекалено зависим от една-единствена, все по-непредвидима държава. Като министър-председател той получил възможност да приложи тази теория на практика.

Първоначално с подкрепата само на няколко съюзници, най-вече Франция, Карни започнал да убеждава европейските лидери, че са изправени пред структурна зависимост, която не може да бъде преодоляна чрез отстъпки към Тръмп. Подходът му рязко се различавал от този на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Опитният политик се стремял да запази водения от Америка съюз, като демонстрира публична подкрепа и отправя похвали към неговия най-влиятелен лидер. Европейските медии нарекли тази тактика „дипломация на ласкателствата“.

Залогът е огромен за десетките съюзнически държави, които са принудени да си зададат въпроси без ясен отговор. Дали неприязънта на Тръмп към Европа е лично негово отношение, или ще се превърне в трайна американска политика? Трябва ли европейците да купуват още американски технологии и оръжия, за да убедят Вашингтон, че съюзът остава полезен за икономиката на САЩ, или да изграждат собствен капацитет и да се подготвят за деня, в който общността, наречена Запад, може да престане да съществува в досегашния си вид?

„Заклинателят на Тръмп“

Година по-рано, през февруари 2025 г., Марк Рюте оживено обяснявал на разтревожените европейски лидери, събрани около дълга банкетна маса под полилеите в брюкселския дворец „Егмонт“ от XVI век, как трябва да подхождат към новоизбрания президент Доналд Тръмп.

Само дни след началото на втория си мандат американският президент вече заплашвал Европа с мита, а синът му Доналд Тръмп-младши се появил в Гренландия, където се снимал с местни жители, получили шапки с лозунга MAGA. Датският министър-председател Мете Фредериксен и британският премиер Киър Стармър също били в Брюксел, за да могат лидерите на Европейския съюз, Великобритания, Дания и НАТО да договорят обща стратегия. Разговорът бил строго поверителен, а мястото на срещата било сменено в последния момент, за да се избегне рискът от подслушване.

Висок, фотогеничен и известен с умението си да поддържа добри отношения с Тръмп дори след поражението му през 2020 г., Рюте беше избран начело на НАТО именно заради репутацията си на човек, който умее да намира подход към американския президент. По време на обяда той формулирал стратегия, към която по-късно постоянно се връщал:

„Трябва да му дадем победа.“

По думите му съюзниците следва да увеличат разходите си за отбрана до 3,5% от Брутния вътрешен продукт - приблизително колкото отделят Съединените щати и значително над тогавашната цел на НАТО от 2%. Тръмп настоявал този дял да достигне 5%, което европейските представители приемали като поредната му провокация. Междинната стойност от 3,5% обаче произтичала от оценки на военните стратези на НАТО, анализирали как би изглеждала евентуална война с Русия.

На дипломатически език европейските лидери едновременно подкрепяли и избягвали категоричен ангажимент. Германия заявила, че разбира необходимостта от подобна цел, но поставила въпроса дали не е по-разумно да се обсъжда какво трябва да бъде закупено, а не какъв процент трябва да бъде похарчен. Италианският министър-председател Джорджа Мелони казала, че би желала да увеличи военните разходи, но общественото мнение в страната било силно резервирано, а европейските бюджетни правила допълнително ограничавали подобна възможност. Президентът на Румъния също подкрепил идеята, но предупредил, че тя може да предизвика нова надпревара във въоръжаването на континента.

„Нямаме друг избор“, отвърнал Рюте. „Трябва да опитаме.“

В края на петото си десетилетие Марк Рюте е доживотен привърженик на идеята за незаменимостта на американската мощ. Баща му, военнопленник в Нидерландските Източни Индии, вероятно би загинал в японски плен, ако американските сили не бяха преминали през Тихия океан. Най-дълго управлявалият министър-председател в историята на Нидерландия, Рюте израства като почитател на Роналд Рейгън и вярва, че американската армия и ядрената ѝ „защитна златна куполна система“ ще останат крайният гарант за мира на раздирания континент. Почти никога не почива, а се прибира с велосипед късно от работа, за да свири на пиано.

Без Вашингтон, твърди той, европейската мозайка от коалиционни правителства в десетки държави, много от които силно задлъжнели, би трябвало да харчи над 10% от Брутния си вътрешен продукт само за отбрана, особено след като руската инвазия в Украйна е довела войната до прага им. Не по-малко сложен е и въпросът за изграждането на ядрен арсенал, който да замести американския. Избран единодушно да оглави НАТО, той заявява, че не вижда друга опция освен Америка да остане центърът, около който е изграден Западът. Към лидерите, които се изкушават от идеята за нов Запад без САЩ, той има отговор: „Продължавайте да мечтаете.“

„Хората с визии“, обичал да се шегува, „трябва да отидат на лекар.“

Сега, на върха на кариерата си, Рюте казва на свои доверени лица, че основната му мисия е да запази НАТО, като задържи Доналд Тръмп и САЩ ангажирани с алианса. За да си осигури пространство за частен отпор срещу Тръмп, Рюте започва да го обсипва с публична подкрепа и похвали.

При текстовите си съобщения до Тръмп той възпроизвежда неговия стил и хипербола, с кратки, отрязани изречения и поздравителен тон. Толкова се вживява в ролята, че някои държавни лидери започват да го описват като актьор, който никога не излиза от образ.

Скоро и други европейски лидери започват да следват примера му. Президентът на Финландия Александър Стуб и премиерът на Норвегия Йонас Гар Стор започват да „работят“ върху текстовите си съобщения до Тръмп, обсъждайки кои думи да бъдат изписани с главни букви. Понякога норвежкият лидер предпочита именно финландският му колега да изпрати съобщение. Северните дипломати се опасяват, че самото споменаване на Норвегия, домакин на Нобеловата награда за мир, може да отвори стара политическа рана.

Често европейците просто връщат на Тръмп неговия собствен език. Когато президентът повтаря критиките на Владимир Путин срещу прекратяване на огъня в Украйна, те започват да наричат своя мирен план, който на практика е именно прекратяване на огъня, „спиране на убийствата“. Когато Тръмп критикува високопоставената служителка на ЕС Урсула фон дер Лайен за това, че подкрепя санкции срещу Русия, тя започва да говори за икономически натиск като за мита.

Следват поредица от посещения в Белия дом с цел внимателно оформяне на Тръмп чрез предварително координирани послания. В началото на втория му мандат Еманюел Макрон посещава Вашингтон, за да обсъди НАТО и Украйна. Двамата прекарват часове заедно и американският президент изглежда отворен към идеите му. Те се включват във видеоконферентна връзка, водена от Джъстин Трюдо, но по време на разговора Тръмп, раздразнен от технически проблем, хвърля устройството върху бюрото „Резолют“ и то пада на пода, твърди присъствал официален представител.

При посещението на Фридрих Мерц той е изненадан, че Тръмп изглежда „нормален“, както по-късно казва официален източник. Президентът слуша, задава въпроси и демонстрира интерес, макар и с изненадващи пропуски в познанията си, включително относно военната ситуация в Украйна. По време на срещата Тръмп го отвежда в малък кабинет до Овалния кабинет и му показва стая, която нарича „стаята „Левински“, пълна с предмети от движението MAGA – червени шапки и кутии с обувки Florsheim. „Вземете каквото искате“, казва той, добавяйки, че съпругите им могат да продадат сувенирите за „хиляди долари“

Прекалените комплименти на Рюте изглежда задържат Тръмп ангажиран с НАТО, докато през април новият американски посланик в алианса Матю Уитакър пристига в Брюксел с ясно послание: 3,5% от БВП няма да са достатъчни. Целта е 5% до 2035 г., а ангажиментът трябва да бъде поет на срещата на върха през юни.

Страните по границите с Русия виждат логиката, но други са шокирани. За да се смекчи финансовият удар, Уитакър предлага част от разходите за отбрана да бъдат допълнени с още 1,5% за „свързани със сигурността инвестиции“ – летищни писти, метеорологични услуги и киберсигурност. Рюте бързо приема идеята и уверява колебаещите се, че определени мостове и тунели могат да се считат за ключова инфраструктура при евентуална война с Русия.

С наближаването на срещата на НАТО през 2025 г. в Хага остават несъгласни страни. Белгия и Словакия се съгласяват едва след като е предложено помощта за Украйна да се брои като военен разход. Новоизбраният премиер на Канада Марк Карни подкрепя целта, заявявайки, че Тръмп е бил прав за нуждата от повече разходи. Единствената твърда опозиция идва от Испания и премиера ѝ Педро Санчес, който определя 5% като произволна цифра.

В продължение на 54 часа представители на НАТО и Испания обменят съобщения без да постигнат съгласие. В крайна сметка се съгласяват, че не са съгласни. Рюте изпраща писмо, публикувано от Санчес, в което се посочва, че Испания може да следва „свой собствен суверенен път“ и ще бъде оценявана през 2029 г.

На 24 юни Тръмп пристига в Хага, родния град на Рюте, където генералният секретар на НАТО му поднася голяма външнополитическа победа. Алиансът, казва Тръмп, вече не е „източване на ресурси“ за САЩ. Един след друг западните лидери го хвалят на закрита среща за укрепването на съюза, който той сам е заплашвал да напусне. Марк Карни е по-сдържан, опасявайки се, че прекалените комплименти могат да имат обратен ефект.

Някои лидери се опитват да разчупят обстановката. Премиерът на Словения поздравява Тръмп, че е принудил страната му да увеличи разходите за отбрана, като добавя, че ако някой знае колко упорити са словенците, това е съпругът на Мелания Тръмп. Тръмп се усмихва. Българският премиер наблюдава колко изкуствена е цялата постановка.

„В залата имаше смях, но той прикриваше дълбока тревога“, казва Росен Желязков, тогавашен министър-председател. „Европейските лидери все още се придържаха към вярата, че могат да управляват Доналд Тръмп чрез дипломатически ласкателства и личен чар.“

Седмици по-късно срещата в Аляска през средата на август между Доналд Тръмп и Владимир Путин отново разтревожи европейските столици. Тръмп излязъл от разговорите, изглеждайки скептичен относно шансовете на Украйна във войната и проявяващ интерес към руски план за прекратяването ѝ при условия, по-близки до позициите на Москва, отколкото до тези на Европа.

Разпространен разузнавателен доклад с ограничен достъп, изготвен от една европейска държава, описва търговски и икономически инициативи, които администрацията на Тръмп обсъждала с Кремъл, включително съвместен добив на редкоземни метали в Арктика. Президентът на Франция Еманюел Макрон предложил в криптирана групова комуникация с други лидери да се организира съвместно пътуване до Вашингтон за спешна среща с Тръмп в подкрепа на украинския президент Володимир Зеленски.

Шестима европейски президенти и премиери, заедно с Марк Рюте и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, влезли в Белия дом, преминавайки покрай струнен квартет, и пред камерите на медиите засипали президента с комплименти за неговата решителност като преговарящ. „Благодаря ти много, Марк“, казал Тръмп на Рюте. „Ти си велик лидер. Правиш фантастична работа.“

Макрон, наблюдавайки сцената, изглеждал неудобно.

Белият дом вече бил почти неузнаваем за френския президент, който е встъпил в длъжност още в ранните месеци на първия мандат на Тръмп. Европейски дъб, взет от бойно поле от Първата световна война и засаден тържествено от двамата президенти през 2018 г. в Южната морава, бил премахнат заради опасения, че носи паразити, и впоследствие изсъхнал.

Преддверие до Овалния кабинет било украсено с рамкирани корици на списания, посветени на 47-ия президент. Лидерите чакали напрегнато, докато Тръмп, от друга стая, неочаквано провел 40-минутен телефонен разговор с Путин.

В крайна сметка тази намеса им донесла само кратка отсрочка. Само седмици по-късно Тръмп отново изразявал съмнения относно перспективите на Украйна и разглеждал руски мирен план, който включвал възможности за американски бизнес интереси. Лидерите осъзнали, че няма да успеят да фиксират твърда подкрепа от САЩ за западната позиция по Украйна или може би по която и да е друга тема.

Това било „изтощително преживяване“, казва присъствал очевидец, и знак колко ограничено влияние имат най-близките съюзници на Америка, дори когато действат заедно.

Крехкият консенсус, основан на ласкателства, започнал да се разпада, тенденция, отчетена и от британската MI6. Тази форма на дипломация, според оценка на разузнавателната служба, била „подчинена на закона на намаляващата възвръщаемост“. І БГНЕС