В навечерието на 150-тата годишнина от избухването на Априлското въстание погледите ни отново са насочени към Копривщица, Панагюрище, Клисура, Батак, Перущица и Брацигово. Малцина са запознати с хода на въстанието в Северна България. В Ново село (днес част от град Априлци) въстаниците формират република и я отбраняват в продължение на 9 славни дни.

В интервю за БГНЕС кметът на Априлци Тихомир Кукенски заяви, че Новоселското въстание не само не отстъпва на бунта в Западна Тракия, но и в някои отношения го надминава. Кметът обаче подчерта, че историческият шанс Захари Стоянов да бъде летописец на събитията в Средногорието, оставя в сянка бунта на север от Балкана.

БГНЕС: Може ли да кажете за Новоселското въстание – защо то остава по-малко известно от това в Западна Тракия и в Средна гора? На какво се дължи това незнание за един такъв величав факт на народната воля?

Тихомир Кукенски: Причината е простичка. Захари Стоянов е бил участник във въстанието в Южна България и го е описал от първо лице. Поради липсата на подобен разказвач при нас, въстанието е останало непрочетено, нечуто и невидяно. Има един-единствен местен участник в събитията – Иван Марангозов, който по-късно пише спомени за двете въстания. Благодарение на неговите спомени е направен и филмът.

БГНЕС: Добре, а въстанието – може ли да го сравним с това в Западна Тракия чисто по мащаб, а след това и като реакция на турските власти при потушаването му?

Тихомир Кукенски: Аз бих казал дори, че при нас въстанието е още по-масово. Не случайно е обявена република – нещо, което не се случва никъде другаде в България. В резултат на въстанието при нас е обявена държавна власт. Всъщност ние сме републиканци преди повечето европейски държави – там, в Ново село, в днешното Априлци.

БГНЕС: Във филма на проф. Семов (става въпрос за филма „Новоселското въстание“ на проф. Атанас Семов) видяхме, че има значителен сегмент, отделен на жените, които участват в Новоселското въстание. Може ли това да се определи като негова характерна особеност, която не виждаме на други места?

Тихомир Кукенски: Абсолютно! При нас всички слоеве на населението са участвали, а жените са взели изключително дейно участие. Не случайно има такъв образ – той е реален, не е измислен – Стояна Драгановска. Тя още от дете се е научила да стреля и е била, както се казва, точен стрелец. Не случайно тя остава да отбранява позициите, за да могат да се изтеглят жените и децата горе в Балкана. Така че тази жена наистина заслужава паметник. И ние сме тръгнали по тези стъпки и ще го реализираме.

БГНЕС: Освен Стояна Драгановска, Вие лично, ако трябва да отбележите един образ от този период, който най-много Ви вдъхновява, кого бихте посочили – или конкретно събитие?

Тихомир Кукенски: Ох, всички събития са такива, че е трудно да се извади един образ или едно събитие. Но наскоро ми разказваше един от наследниците на Аврам Драганов – той е един от членовете на комитета. Бил е заточен на остров Крит заедно с Драгнио Стойчев. Този наследник ми разказваше как на остров Крит на десет затворници – каторжници – се падала по една стомна вода на ден. Обаче един от заптиетата, които ги охранявали, уринирал в стомната. Един ден Аврам Драганов взема камък и му строшава главата – в буквалния смисъл. На следващия ден идва турчинът, който управлявал лагера, и казва: „Ако не ми предадете човека, който уби заптието, от утре започвам да беся по един от вас.“ Аврам Драганов излиза напред и казва: „Аз го убих. Не стига, че не дават и по една стомна вода на ден, ами и той се подиграваше.“ Тогава му казали: „Затова, че си голям ербап, няма да те обесим, но от утре ще започнем да режем по парче месо от теб.“ И наистина са рязали от плътта му. Така че кой образ да извадя – Стояна Драгановска, Аврам Драганов… Всички са от този тип.

БГНЕС: А този дух продължава ли да живее в хората в Ново село и усеща ли се тази енергия, която усещаме в средногорските селища като Копривщица и Панагюрище?

Тихомир Кукенски: Аз и преди казах – за мен това не е слово, не е реч, това, което споделих тук пред публиката. Нашите хора са от тези, които коленичат само когато пият вода. Те са същите и сега. Няма как от тази кръв да излезе нещо друго.

БГНЕС: Как оценявате реакцията на държавата при подготовката на такава голяма годишнина като 150 години от Априлското въстание?

Тихомир Кукенски: Единствената дума, която ми идва наум, е, че е закъсняла. Подготовката за честванията трябваше да започне още миналата година. Общините, в които е имало събития през април 1876 г., отдавна работят по организацията. Проблемът е във финансирането – всички знаем, че в крайна сметка става дума за пари. Например при нас самодейни състави ще дойдат да направят възстановка – трябва да им платим. Гвардейците също струват пари.

БГНЕС: Съгласен ли сте с тезата, че организацията идва „отдолу нагоре“ – от общините, а не от държавата?

Тихомир Кукенски: В последните години все така се случва.

БГНЕС: Появи се в обществения дискурс въпросът – трябва ли 20 април да бъде национален или поне официален празник? Как бихте коментирали?

Тихомир Кукенски: Според мен задължително трябва да бъде официален празник. Има спор кой да е националният празник, но, Боже господи, имаме толкова дати – не е нужно те да се съревновават коя е „по-по-най“. Поне като официален празник 20 април трябва да бъде задължително. Представяте ли си какво са направили тези хора тогава? Колко души днес биха жертвали бъдещето – и своето, и на децата си?

БГНЕС: Разбрахме, че на 23 май ще бъде отбелязването в Априлци. Какъв призив искате да отправите към българския народ?

Тихомир Кукенски: Тези празници ги правим не само за да почетем хората, дали живота си, а и за да научим младите да помнят. Защото от поколение на поколение историята някакси затихва. Нямаме право на това.

БГНЕС: Тоест съгласен сте, че „чистата и свята република“ не означава очистена от национална памет?

Тихомир Кукенски: Абсолютно. Проф. Семов има много точна мисъл по този въпрос, така че съм далеч от идеята да добавя нещо към казаното от него. Благодаря ви много. | БГНЕС