Неврорехабилитацията в България се намира в процес на трансформация, но все още среща сериозни предизвикателства – както по отношение на разбирането за нейната същност, така и по линия на финансирането и организацията на системата. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Димитър Масларов, съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиниката по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ – София „Св. Йоан Кръстител“.

Според него най-голямата промяна през последните години е в самата философия на рехабилитацията.

„В миналото бяхме свикнали да считаме, че неврорехабилитацията е предимно физическа. Днес се доказва, че тя в много малка степен е физическа, а трябва да бъде преди всичко когнитивна, езикова и насочена към възстановяване на мозъчната дейност“, подчерта проф. Масларов.

Той обясни, че развитието на науката, включително роботизираните технологии и познанията за невропластичността, променят изцяло подхода към лечението. „Целта е да се възстановява мозъкът, а не просто движението“, допълни специалистът.

Профилактиката – най-ефективното „лечение“

На фона на тревожната статистика, според която мозъчно-съдовите заболявания са сред водещите причини за смъртност в България, проф. Масларов поставя силен акцент върху превенцията.

„Предпазването е по-евтината част от медицината, отколкото лечението“, заяви той категорично.

По думите му ключът е в т.нар. първична профилактика – навременна оценка и контрол на рисковите фактори. „Това е валидно не само за мозъчно-съдовите, но и за сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания, защото рисковите фактори са едни и същи“, обясни проф. Масларов.

Инсултът изисква дългосрочна грижа, а не кратки процедури

Особено сериозен проблем остава рехабилитацията при пациенти, преживели инсулт – процес, който изисква време, постоянство и ресурси.

„В България има клинични пътеки за неврорехабилитация – от най-ранна възраст до края на живота. Проблемът е, че те не се използват ефективно и сроковете са твърде кратки“, посочи проф. Масларов.

Той подчерта, че възстановяването не може да бъде ограничено в рамките на няколко дни. „Не може рехабилитацията да бъде 7 или 10 дни. Ако е необходимо – трябва да бъде месец, и това да се заплаща“, заяви той.

Според него именно тук е ролята на държавата – да осигури по-добро финансиране и по-гъвкава система, която да отговаря на реалните нужди на пациентите.

Грижата започва от самия човек

В заключение проф. Масларов отправи прост, но важен призив към обществото, насочен към личната отговорност за здравето.

„Трябва да се грижим за себе си, за своето тяло и за своя мозък“, подчерта той.

Бъдещето на неврорехабилитацията е свързано не само с технологиите, но и с промяна в мисленето – както в медицинската практика, така и сред пациентите. Ранната профилактика, адекватното лечение и дългосрочната грижа остават ключови за справяне с едни от най-тежките заболявания на съвремието. І БГНЕС