Няма здраве без мозъчно здраве, казва проф. Димитър Масларов, член на Управителния съвет на фондация „Съвет за мозъчно здраве“. В специален анализ за БГНЕС проф. Масларов информира, че в последните седем години в България случаите на исхемичен мозъчен инсулт са спаднали с 20%.
Тенденцията се променя през годините и това е факт. По данни на НЗОК в България през 2016 г. са приети и са лекувани в болница малко над 52 000 пациента с исхемичен мозъчен инсулт, около 2000 с хеморагичен мозъчен инсулт, т.е. с мозъчен кръвоизлив. През 2023 г. и през предхождащите я една-две години назад броят на пациентите, които лекарите са отчели с исхемичен мозъчен инсулт е 42 000. Това означава, че в рамките на 7-8 години има намаление на броя на пациентите с исхемичен мозъчен инсулт с 20%. Това е факт, който не бива да бъде подминаван и не бива да бъде омаловажаван, тъй като зад него се крият усилията на медиците.
Планът за мозъчно здраве трябва да включва и неврорехабилитация.
Основните направление в Националния план за мозъчно здраве са основните направления, които касаят мозъка. Става дума за неврология, неврохирургия и психиатрия, но не само. Тук трябва да участват пациентите, трябва да участват фармацевтичната индустрия, която помага в грижата за мозъчното здраве. Не трябва да забравяме и неврорехабилитацията, за която поех ангажимента да включа активно в тази инициатива.
Донорството е и обществен въпрос.
Насърчаването на доносрството е обществен, а не само медицински въпрос. Законодателството в различните държави е различно. В някои държави хората още докато са живи дават своето съгласие за донорство и носят със себе си такава карта. В България това се случва след скоропостижна загуба на някой близък, когато роднините решат, че желаят да дарят органите. Това е законодателната страна, но има много неща, които трябва да се уточнят в логистичен план, така че да може центровете, които извършват трансплантация да имат готовност, както и пациентите, които се намират в листата на чакащите.
София е пренаситена от лекари.
Броят на лекарите в България като статистика е достатъчен спрямо останалите европейски държави. Не са малко и невролозите, които през годините намаляха като относителен дял сред всички лекари. Не е достатъчен броят на медицинските сестри. Има неравномерност по отношение на разпределението на различните части от територията на страната. София е пренаситена откъм медицински специалисти и болници, докато има части от България, в които това не е така. І БГНЕС