29 октомври е Световният ден за борба с мозъчните инсулти – заболяване, което продължава да е сред водещите причини за смъртност и инвалидизация.

По темата разговаряме с проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

„През 2011 г. Световната организация за мозъчни инсулти реши да обяви 29 октомври за Ден на мозъчния инсулт. По това време излязоха резултати от големи международни проучвания, които показаха, че всеки шести човек на Земята през живота си ще получи инсулт. Впоследствие, със застаряването на населението, вече се говори, че не всеки шести, а пети, дори четвърти, ще преживее остра исхемична атака“, каза проф. Масларов.

Той подчерта, че смисълът на този ден е да се повиши информираността за първите белези на инсулта. „Не говоря за професионалистите или парамедиците, а за обикновените хора – дори за децата, които контактуват с бабите и дядовците си. Когато забележат слабост на ръка или крак, изтръпване, нарушен говор, изкривяване на лицето или загуба на съзнание, трябва незабавно да потърсят помощ“, посочи той.

„Затова програмата в Европа и по света беше наречена FAST, а у нас – БЪРЗО. Целта на информационните кампании беше да се обърне внимание върху проблема инсулт“, допълни проф. Масларов.

Той изреди шест важни фактора, които всеки човек трябва да прецени за себе си и близките си: артериална хипертония, диабет, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, липса на физическа активност и познаване на симптомите на инсулта.

По отношение на превенцията проф. Масларов отбеляза, че не би използвал термина „ниска здравна култура“ по отношение на българите. „Хората се интересуват от здравето си. Нашето общество обаче все още е незряло и в медицинско отношение, тъй като се информира от „сайтове“. Здравната помощ е организирана така, че всеки здравноосигурен човек има личен лекар. Той трябва периодично да провежда профилактични прегледи и, при съмнение за заболяване, да насочи пациента към специалист. Оттам насетне специалистът решава дали човекът е за болница, нуждае ли се от изследвания или медикаменти. Повечето лекарства са частично или напълно реимбурсирани, а отговорността остава в самия пациент – да ги приема регулярно и отговорно“, подчерта той.

Проф. Масларов посочи, че броят на исхемичните инсулти у нас е намалял с около 20% през последното десетилетие. „През 2015 г. отчетените случаи към Националната здравноосигурителна каса са били около 52–53 хиляди. Към 2019–2020 г. те спадат под 40 хиляди, а в момента са около 40–42 хиляди. Около 10% от случаите са повторни инсулти при едно и също лице.“

През годините на Ковид хората се страхуваха да постъпват в болница, което също влияеше на статистиката. Населението на страната също е намаляло, което допринася за по-ниските числа, уточни той.

„Когато отчитаме броя на приетите пациенти, трябва да се има предвид и броят на тромболизите, който расте пропорционално на усилията, които се полагат, и на организацията на помощта“, добави проф. Масларов.

Той обясни, че мозъчното здраве е даденост до определен момент. Човек се ражда с определен брой неврони – между 80 и 100 милиона. Връзката между тях се осъществява чрез синапси. Един неврон контактува с поне хиляда други, а някои в малкия мозък – с над двеста хиляди. Това е мрежа, по-сложна от всеки компютър. С възрастта броят на невроните намалява и поради това трябва да се стараем мозъкът да работи постоянно – с практическа дейност. Иначе синапсите започват да „запустяват“, каза той.

Професорът подчерта, че съвременните методи за диагностика и лечение са напълно достъпни у нас. „По пътеката на здравноосигуреното лице всичко може да бъде получено. В провинцията за съжаление процесът е малко по-бавен, но е достъпен. Нашата идея е да се въведе нова пътека – „транзиторна исхемична атака“, която ще позволи бърз скрининг на пациенти с преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и ще предотврати тежките инсулти“, посочи той.

Относно използването на изкуствен интелект за здравни съвети той посъветва: Новите технологии не бива да се отричат, но трябва да бъдат проверявани и оценявани критично.

Проф. Масларов отбеляза, че българинът традиционно предпочита да чете на хартия, а самият той също е сред хората, които редовно купуват и четат книги. Той представи изданието „Мозъчен инсулт“, подготвено за пациенти и техните близки, в което са описани начините за справяне с предизвикателствата при рехабилитацията. В книгата са включени и насоки за самооценка на рисковите фактори и мерките, които трябва да се предприемат за по-добро познаване и превенция на заболяването. Тя вече е в пето издание – 30 хиляди екземпляра, които се раздават безплатно на пациентите и близките им, когато напускат клиниката.

„Втората, не по-малко важна книга, която отне доста усилия на екипа, се нарича „Неврорехабилитация“. В нея са обобщени всички основни неврологични заболявания и актуалните рехабилитационни мерки, които могат да се прилагат към края на 2024 година, когато книгата излезе. Тя е издадена на български и английски език. Стимул за създаването ѝ беше поканата от президента на Световната федерация по неврорехабилитация проф. Волкар Хомберг и от Европейската федерация – моя приятел проф. Дафин Мурешан, да създам неправителствена структура в България и да се занимавам с проблемите на неврорехабилитацията. В книгата е отделено специално внимание на съвременните методи за роботизирана и компютър-асистирана неврорехабилитация“, допълни той.

В края на разговора проф. Масларов коментира и темата за мозъчните импланти и роботизираната рехабилитация. „Първите случаи са на компанията на Илон Мъск и на китайска болница, където са имплантирани чипове, които безжично се свързват със стимулатори на ниво гръбначен стълб при хора с парализа. Такива съобщения има не от вчера – това, което някога беше научна фантастика, вече е факт. Истинският пробив настъпва, когато научен експеримент се превърне в рутинна практика. За това са нужни големи проучвания, които да отчетат всички положителни и отрицателни ефекти. Това е пътят на прогреса – единични съобщения, големи изследвания и медицина, базирана на доказателства“, заключи проф. Димитър Масларов. | БГНЕС