Мозъчните заболявания изискват комплексен подход – от първичната профилактика и съвременното лечение до дългосрочната рехабилитация и реинтеграцията на пациента. Само обединените усилия на специалистите и една последователна национална стратегия могат да дадат резултат.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“.

Поводът за разговора ни е обсъждането на проекта на Национален план за мозъчните заболявания за периода 2026–2030 г. по време на кръгла маса „Национален план за мозъчните заболявания – стратегическа рамка и експертни решения“, организирана от фондацията съвместно с Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия. Инициативата обединява усилията на специалисти от неврологията, неврохирургията и психиатрията – трите основни медицински специалности, които се занимават със заболяванията на мозъка. 

„Винаги е необходимо време и подходящите хора, за да се случат нещата. В този план са разписани основните групи заболявания, таргети и срокове, по които трябва да се работи“, обясни проф. Масларов. Той уточни, че заболяванията на мозъка не са нов проблем, но усилията за тяхното систематично обединяване в единна национална стратегия са резултат от дългогодишна работа.

Цялостен подход към мозъчното здраве
Проф. Масларов подчерта, че един от ключовите принципи в новия план е изграждането на цялостна система за грижа за мозъчното здраве, която да свърже профилактиката, ранната диагностика, активното лечение и последващата рехабилитация.

„Заболяванията на мозъка изискват комплексен подход“, каза той. В България в момента няма заведения, в които да се осъществява дългосрочна рехабилитация и лечение, без разноските да падат върху близките на пациента, коментира специалистът.

„Нашата цел е да насочим вниманието на обществеността и институциите към създаването и финансирането на подобен тип лечебни заведения. Подчертавам – лечебни заведения, а не домове за социални грижи“, допълни проф. Масларов.

Национален план за борба с инсулта – ключов елемент
Проф. Масларов посочи, че в Министерството на здравеопазването вече е внесен Национален план за борба с инсулта до 2030 г., изготвен по препоръките на Европейската организация за мозъчни инсулти.

„България е на първите места по мозъчни инсулти в Европа“, припомни той.

Сред основните мерки, заложени в плана, са:

• първична профилактика чрез контрол на рисковите фактори;
• организация на транспортирането и лечението на пациентите;
• прилагането на съвременните методи на лечение – тромболиза и, при необходимост, тромбектомия;
• ранна и персонализирана рехабилитация;
• вторична профилактика и реинтеграция на пациента в нормалния живот.

Специализирани центрове
Проф. Масларов е категоричен, че една от най-спешните мерки е създаването на високоспециализирани центрове за лечение на инсулти из страната, които да гарантират равен достъп на пациентите в различните региони.
„Три такива центъра вече са факт, предстои откриването на още два. Министерството на здравеопазването е отделило средства и процесът е в ход“, уточни той.

В момента 42 болници извършват венозна тромболиза – задължителната процедура за лечение в острата фаза на инсулта.
„Важно е да се знае, че тя не може да се прилага при всички пациенти и никъде по света не достига до 100%. Но най-същественото е времето – терапевтичният прозорец е 4 часа и половина от началото на симптоматиката. При определени условия може да бъде удължен до шест, а в изключителни случаи – до девет часа“, поясни проф. Масларов.

Световните проучвания продължават да търсят начини за удължаване на този времеви прозорец и за усъвършенстване на методите, допълни той.

Цялото интервю гледайте в YouTube. | БГНЕС